Здравейте, момичета!
Дълго време се чудех, дали да напиша тази тема или не. Надявам се да не остана криворазбрана или да ви обидя. Целта ми е да ви предупредя и предпазя от следите, които завинаги оставя проблемното забременяване.
Всички вие знаете кошмара от лутането по лекари, безкрайните и мъчителни дни до началото на цикъла, ужасът от  първата капка кръв. Желанието за бебе е обсебващо и по-силно от всичко.
След години сред този кошмар забременях. Тогава започна страхът- от аборт, от малформации, от мъртво раждане, от болести, от всичко. Треперех заради мисълта, че може да се случи нещо, да го загубя и не се знае, дали ще имам нова бременност. Исках да устискам до раждането и за по-нататък не мислех. Нормално, ще кажете вие. Да, нормално е. Големият проблем дойде след раждането. Започнаха моите кошмари на живо.  Във всяка ситуация ми се привиждат ужаси- отварям вратата на колата и си представям как в този момент кола отнася бебето, вдигам го от леглото и си представям, че пада, нося го в стаята и виждам как го изпускам, будя се нощно време, защото чувам как се задушава в завивката. Момичета, при мен това е психологически проблем. Това са последиците от дългите години на опити за забременяване. Вероятно се нуждая от консултации с психолог. Искам да ви предупредя. Не знам как да формулирам точно от какво. Пазете се от прекаленото притеснение и страх. В един момент това се превръща в някаква огромна фикс идея,  тежест за вас и бебето. Не позволявайте годините на очакване и борба със стерилитета да ви превърнат в майка, каквато съм аз.
На всички ви пожелавам скоро да се похвалите с дългоочакваните бебенца! Усмихвайте се, бъдете добри и не позволявайте сегашните проблеми да ви отровят живота дори, когато постигнете мечтата си!

Ти наистина имаш психологични проблеми. Потърси психиатър.

С първата ми бременност лежах 7 месеца за задържане в болница. Като извадите първия и като се има предвид, че родих две седмици преди термина - смятайте - останаха ми две седмици в къщи.
Страх, стрес, напрежение, сходни съдби, тъжни, трагични - седем месеца...
Обаче се забравя...
Човек така е устроен, че забравя, преодолява...
Защитна реакция е да забравиш...
Ако не успяваш, значи ти трябва лекарска помощ.

Не мисля, че сме психясали дотолкова, може би ти наистина имаш проблем и то сериозен, ние тук не си говорим само за проблемно забременяване, а и за много други неща. Създаваме приятелства, които наистина са много истински.
А нали се сещаш, че приятелите си говорят за много други неща........

Mari_Pz, не казвам че сте психясали. Говоря за момента, в който детето е факт. Аз знам че имам проблем, осъзнавам го и съм го написала. Старая се да го преодолея.
Приятелството и подкрепата са много важни, разговорите също. Написаното по-горе е съвсем различно, може би не си разбрала какво се опитвам да кажа.
Както и да е. Пожелавам всичко хубаво

Всеки може да "психяса". Границата е доста тънка.

Но за всички проблемни момичета тук /които познавам вече достатъчно добре/ - вие ще сте най-чудесните майки, най-добрите, уверени, обичащи...
И няма нищо страшно в гледането на дете...
Просто е, като дишането...
Единственото условие е да го обичш, а каво по-лесно от това...

Тоника, а ти не се сърди. Ти си от другата страна на бариерата.

аз напълно разбирам какво изпитва Тоника и отсега се страхувам, че дай боже да родя - и мен ще ме чака същото...
вероятно наистина има нужда от консултация със специалист, Тоника... направи я, за да не си съсипваш радостта от детето! и ти благодаря, че пишеш тук  

Не, Джам, ти не разбираш.
Ще се опитам да ти го кажа по друг начин - когато вече си забременяла, ти не мислиш за зачеването, забравяш за трудностите и започваш за мислиш за други неща, за следващите стъпки, за задържането,...
Човешката природа така е устроена, че изключваш миналото, иначе ще умреш...
Разбира се винаги изпитваш страх от едно или друго нещо, но здравата психика се справя, преодолява, върви напред към следващото препятствие...
И много истина има в израза - "Това, което не ни убива, ни прави по-силни".
Няма майка, която да не се страхува за детето си.
И единственият начин да преодолееш страха е да го обичаш, обичаш и пак да го обичаш...
Обичта прави чудеса.

Аз също мисля,че те разбирам Тоника....самия факт,че осъзнаваш проблема го прави разрешим.По страшно е да не разбираш или ако разбираш да си заравяш главата в пясъка.Човешката психихика е толкова необятна.Един и същи проблем може да се възприеме по толкова различни начини-различна психика,различен темперамент,различно възпитание,различна емоционалност....Затова и не пога да ти кажа -ти имаш психологически проблем.Има специалисти,които могат да преценят обективно.Мога само да ти кажа,че не си сама в страховете си и всеки си има своите,потърси решение .От сърце ти желая да ги преодолееш и да изживееш пълноценно   радостта си

Не, Джам, ти не разбираш.

Лали, имах предвид, че непрекъснато се страхувам за близките си. съзнанието ми непрекъснато вижда черни сценарии и ме тресе яка страхова психоза... не казвам, че всички са така, но аз съм така и затова разбирам жената...
може би ти не разбираш, в случая?

Джам, и аз съм така ... Напълно я разбирам Тоника. Ти знаеш де, коментирали сме го. Винаги си намираме за какво да се притесяваме. Някои хора сме просто по-неустойчиви, може би Дивна е права. Обаче дори и да няма нужда от психолог той няма да навреди поне.

Аз също се страхувам, но усетя ли, че мислите ми тръгват в черната посока, веднага се стягам, оттръсквам се, не позволявам мисилите ми да развият апокалиптични картини, и си имам една картинка, коята със силата на волята си  предизвиквам в съзнанието си - зелена горска полянка в подножието на хълмовете, много, много слънце, топлина,и много, много цветенца - жълтички, сини..., и горски ягодки - малки, червени, ароматни, спокойствие, тишина, и само птичките пеят...
И започвам да усещам лекота и спокойствие...
Пробвайте и ще видите, че помага
Но пък само здравата психика успява да се справи.
Специално на Сигнус и Джам е здрава със сигурност.
Докато се борим сме здрави.
А и между другото преди години имах гадже-психиатър, известна за времето си публична личност, преживял много.
Този номер с полянката го знам от него

И повярвайте ми, наистина се забравя
Ами затова оцеляваме.
Представете си СЕДЕМ МЕСЕЦА в болница, ден след ден, незнаеш на другия ден дали ще имаш бебе, около теб спонтанни аборти, истории, трагедии, загуби, помня съдбите на всички момичета от преди 16 години, ако трябва да разказвам няма да ми стигне времето и мястото.
Не се оплаквам, обърнала съм гръб, някак си душата ми е омаловажила страха и ужаса, помня предимно другите случки, какво съм се хранила, как ми е минавало времето, някои комични ситуации.

И нещо друго, никога не мислете в черно, предизвиквате съдбата.
И когато съвсем скоро си имате дечица, радвайте се на мига, на беззъбата бебешка усмивка, и когато предателския страх пропълзи в душата ви, бързо викайте полянката

Гледай сега какви работи ме карате да пиша.
Сигнус и Джам, вие сте толкова земни, толкова стабилни, всеки се страхува, но се и усмихва.
Тонита, не те познавам, не мога нищо да кажа повече, може би си в следродилна депресия. Вярвай и ще се справиш.

Явно и мен не сте ме разбрали, по принцип не знам дали има човек, който да не се притеснява за близките си. Аз също имам моменти, в които без причина постоянно си представям нещастие с тях (да не дава Господ), обаче тук намирам много подкрепа и приятелства, а не нещастие и неразбиране - ТОВА Е!
 НА МЕН ТУК МИ ХАРЕСВА И НЯМАМ НАМЕРЕНИЕ ДА СЕ МАХАМ, ДАЖЕ И 3 ДЕЦА ДА ИМАМ

Мари, не става въпрос за влизането тук, а за притесненията за всяко едно нещо и фиксирането на цялата ни мисъл върху него. Аз лично преди да намеря клуба в дир-а много повече се притеснявах, а когато видях, че има още много момичета като мен, докато прочета всичко написано до момента на един дъх, се наревах хубаво, а после започнах да чета всеки ден, стана ми като наркотик, да не говорим за хубавите приятелства.  
На мен също ми е много приятно да си говорим за манджи, дрехи, козметика и мъже, вместо за проблемното забременяване, но пък ми е хубаво точно с тези момичета тук, не знам защо Сигурно, защото съм сигурна, че помежду си никога няма да се нараним, дори и неволно на тези болезнени теми, както често става с приятелките ни навън. Никоя няма да каже тук "роди едно дете пък тогава ще видиш какво е" или "айде няма ли да си направите едно бебе", особено пък някой като каже "то да го направиш лесно, после да видиш какво е ..." Как лесно бе... ! ! !    

Ами Дони именно за това говорех и аз бе!
Оф както моят и на Мини мъжа й казват: Абе много приказвате, а пък малко си казвате. Хахахахаха. Обожавам да си стоя тук и да си говоря с вас!

Цитат на: Lali

Не, Джам, ти не разбираш.

Лали, имах предвид, че непрекъснато се страхувам за близките си. съзнанието ми непрекъснато вижда черни сценарии и ме тресе яка страхова психоза... не казвам, че всички са така, но аз съм така и затова разбирам жената...
може би ти не разбираш, в случая?

Оле хора успокоихте ме. Аз си мислих, че нещо не съм у ред. Все си представям близките си в някакви зловещи сценарии смесица между катастрофи, убийства.......абе не ми се говори. И си мислих, че или много филми гледам, или съм психо-ихо.
Но щом не съм сама на света с такива страхове, е, сега ми е по-леко.