Често сме подложени пред много сложни решения ...
Що се отнася до отговора на конкретния въпрос Almaaz и Fussii са отговорили вече ... диагнозата "шизофрения", фигурираща в здравния статус на кандидат осиновител е пречка и то сериозна. С всичките си здравни и морално-етични аспекти.
Аз по-скоро разсъждавам от гледната точка на Melissa:
1. Защо са отхвълили варианта донорска инсеминация /която едва ли гарантира, че донорът не носи генотип на шизоидни заболявания/
и най-вече
2. Не би ли могло нещо да ги убеди на вариант - биологично родителство.
Отдавна психиатрията не е еднозначна за етиологията на шизофренията.
Гените не предизвикват шизофрения. По скоро те обуславят една среда, която в определени случаи е по-добра почва за шизофрения, а в други по лоша. Тогава се намесват факторите на средата, от които в комбинация с генетичните зависи дали ще се развие шизофрения. Така че поведението на човек не е продукт нито само на генетиката му, нито само на индивидуалният му опит.
Мноооого е сложно подобно решение, както и съвместния живот и отговорността за отглеждането на дете от човек с подобна диагноза, бил той и в ремисия през целия си останал живот, но и аз като Fussii не подкрепям вариант осиновяване.
Имала съм допир с хора, страдащи от шизоидни разстройства - много е тежка комуникацията, а пък си представям какво е съвместното съжителство.
Не давам съвет, не бих си позволила.
Само споделям мнение