Същият този професор Симеон Стойнов направи така, че за жалост да изпитам всичкото това и аз. И незаинтересоваността, и това, че не ми даде да се доизкажа какво ми е, и това, че всички гастроентеролози ги е обучил той, и говоренето със свои колеги за някакви явно важни теми за някакви поправки от министерството на здравеопазването, и постоянното прекъсване. И това, че имах чувството, че ми беше едва ли не неудобно, все едно аз съм виновен, че имам гастрит и защо ли едва ли не го занимавам със себе си и с моя си проблем... Прегледа ме за 5 минути, не искаше да ми направи ехограф, което е... За да се разбере какво точно ми има трябва да се изключат всички възможни други варианти. И как ще стане това като не отида на всички изследвания като например най-малкото на ехограф? И все пак от второто ми идване при него и с много настояване от моя страна се нави едвам едвам с - цитирам го: "Добре, ай!", макар, че основното при мене било това, че е трябвало да бъда много спокоен и той до последно се съмняваше, че не съм и всичко едва ли не съм си го набивал в главата и съм се филмирал, пък то видиш ли нямало такова нещо... И да, отчасти го има това нещо, защото така най-вероятно се е получил самият гастрита ми. Разбирам от интернета, защото очевидно от такива лекари е трудно, че тази болест освен с нередовно хранене се появява и с много нерви, стрес и психическо неблагоразположение. И наистина - зимата минах през меко казано големи депресии, но това вече отмина. Трудно, но отмина, даже смея да твърдя, че сега съм малко или много щастлив. Но вече вредата я има и надали ще може да се поправи "само с позитивно мислене", както сам той твърди постоянно. Едва ли не работата е малко "мисли позитивно и не ме занимавай", поне така излиза! Първият път ми предписа едно лекарство, което вече го бях взимал повече от месец от друга докторка, лекуваща ме близо до моето родно място, която се оказа, че едва ли не била негова ученичка, което малко ме съмнява, защото и двамата са видимо на една и съща възраст, но както и да е, да приемем, че е вярно. Предписа ми и един „Гавискон“, който повечето хора навярно знаят, че е като тапа от нишесте срещу киселини и който съм го взимал още като беше навремето пробно лекарство, точно когато съм страдал само от киселини. Но сега няколко пъти му казах, че такива нямам, никакви, а само ужасни сгърчащи ме болки в гърдите, но той пак ми предписа лекарство срещу киселини. Освен това ми предписа пробиотик и лекарство, което е срещу повръщане, но той ми обясни, че щяло да ми помогне в моя случай и така аз радостен, че всичко е било в позитивното мислене и осъзнаващ, че ще се лекувам с много лекарства мислих, прибирайки се вкъщи (родом съм от Поморие), че всичко ще е наред и ще се оправя. Обаче неее, даже станах като че ли по-злеее. Имах позитивно мислене, но както си мислих само с него доникъде няма да стигна. Обаждайки му се както той ми каза между един и два следобед, ме пита само как съм - еднакво както предния път, по-добре или по-зле. Аз тръгнах да му се обяснявам какво точно имам сега и какво изпитвам в детайли и той пак - да си избера един от трите отговора и аз казах по-зле. При този отговор - той - добре ще трябва пак да се видим - и ми затвори без въобще да ме доизслуша, което обезсмисля даването на неговия му номер изначало. Пък това, че съм на 400+ километра далеч, не го касае. И аз пак си записах час, пак платих сума ти пари за пътни и прегледи (първият беше 80лв, а вторичният уж по-евтин - 60лв) и пак от негова страна - нищо, само разочарования. Тогава беше и моментът с ехографа, но той обясняваше как въобще не трябва да се прави изначално и че надали нещо ми има и че нямало логика тези толкова добри "хапчета на световно ниво" да не ми помогнат. И като видя резултатите ми каза едва ли не нещо от сорта на "видя ли, нищо ти няма, само се притесняваш излишно, не го мисли просто, защо трябва да те правим лабораторна мишка". А пък разбирате ли, аз искам да ме правят на всякаква мишка, стига само и само всичко да ми направят, но да се оправя, защото имам съмнения за нещо друго освен гастрита. И затова държах да ми направят въпросното изследване с ехограф. И тогава разбрах от доктора, който ми го направи, че сега едва ли не почти нищо не правим, защото е трябвало да не ям нищо и че това изследване се прави с предварителна уговорка именно заради въпросния проблем с храненето, защото най-малкото не се знаят тези газове в жлъчката дали са от скорошното хранене или от нещо друго... Той обаче най-нагло ми каза, че това било преувеличение от моя страна, няма значение да ли съм ял преди или не и само съм издребнявал, даже го каза с пренебрежителна усмивка стил "този обаче много се притеснява, защо" И естествено! Защо ли? Защо не! Това е моят стомах, не неговият, как няма да се притеснявам, дори и максимално да гледам да не го показвам и да не го мисля. Той обаче явно това очевидно не го бърка, продължавайки да ме успокоява, казвайки ми пак да не го мисля и да имам позитивно мислене. Идеше ми се да го поставя на място, но първо на първо не съм такъв човек и второ на второ и да го бях направил, най-много пак да ми беше казал - видяхте ли, че много сте изнервен, трябва да сте спокоен. А аз съм, но докога... като виждам, че нещата не са ок и като виждам ТАКИВА доктори, че и професори даже! Питах го и как да направим така, че да не идвам следващия път, защото това разстояние от Поморие до София най-малкото чисто финансово ми е заключително проблемно. Той тогава ми обясни, че може да се чуем и след като го помолих да е в някакъв по-друг час, в който може за разлика от предния път да ми отдели повече време, той след като помисли ми отговори... дааа, отново в същия час - от един до два следобед. Накрая даже го питах за хапчетата, които ми предписа, а той ми отговори, че не е трябвало да го питам и не е било нито моя работа да знам какви са и за какво са, нито негова работа да ми обяснява. Просто е трябвало да дам рецептата в аптеката и фармацевката щяла да ми обясни!? При чутите тези думи, цитирайки ѝ дословно какво той е казал, въпросната фармацевка ми каза, че едва едва не се сдържа да го обсипи с квалификации и епитети и че естествено, че това е било негово задължение. Близките ми също същисани ме обвиняваха затова, че не съм го наредил едно хубаво, но аз вече така и така няма да го виждам за да си поправя грешката, защото само като разбрах какво ми е предписал, се отказах да продължавам да се лекувам при него. Въпросните лекарства очевидно щяха да ме увредят още повече - силно обезболяващо със силни странични ефекти, един от които е именно моето заболяване, което се опитвам засега безуспешно да лекувам - гастрит - и друго лекарство, което пък било за изцеление на артрит, от което пак като страничен ефект може да си докарам гастрит. Имаше и трето, което преди ми каза, че не е трябвало да го взимам, като се лекувах при уж неговата ученичка, защото било за червата, а сега ми го предписа. Въобще без коментар. Но въпреки това написах този с цел Вие да не правите тази моя грешка и Ви съветвам да не се лекувате при този човек - проф. д-р Симеон Стойнов!
П.П.: Извинявам се за романа, но се струва да се прочете, най-малкото да не преживете това, което аз преживях, особено ако имате - като мен - гастрит...