Странен въпрос, нали? Но искам да споделя с вас една моя малка тайна. Тайна ли точно - не зная, но все пак никой друг не знае за това. Само аз. Досега.

Онзи ден, докато разчиствах едно шкафче с медикаменти в къщи, попаднах на една кутия от тестове за ову. Не че бях забравила за нея, но скоро не я бях отваряла. Вътре държа двата ми положителни теста за бременност от юни 2003.Единствените от 4 години насам. И закачливата бележка до съпруга ми, в която пишеше, че ще става татко.
И сълзите неусетно започнаха да се стичат по лицето ми... Бях сама и можех да си позволя да си поплача. Животът ми от 4 години насам мина като на филмова лента - положителните тестове, радостта ни, че ще ставаме родители, нетърпението да съобщим на нашите, фаталният 13 юни 2003 - петък, катастрофата на брат ми /слава Богу, че с него всичко беше наред!/, спонтанният аборт същата вечер вследствие на стреса, грубото държание на оная портиерка от АГ-болницата във Варна, че било петък, и нямало кой да ме приеме, двумесечните кръвоизливи, последвалата инфекция, ходенето по мъки, по-късно последвалите лапароскопия, пластика, всичко, което преживях само, за да имаме така желаното дете...
И сега се питам - защо се самонаранявам? Нужно ли е да правя това със себе си? Или може би държа тези тестове, защото са единственото доказателство, че все пак някога съм била бременна, макар за само 1 месец...
Не зная дали ще ме разберете, може дори да ме помислите за луда, но имах нужда да кажа на някого за това.
Благодаря ви!
Обичам ви!
P.S. Простете, ако темата ви се стори глупава...

Ами аз те разбирам напълно-все още пазя моите пет положителни теста след първия опит ин витро....... Скатани там в една торбичка в едно шкафче........ А може би е време да се отървем от тях и да гледаме напред към бъдещето.  

Аз един единствен път имах положителен тест и същата вечер ми дойде.
Само майка ми разбра, дори нямах възможност да споделя с половинката ми. Този тест дълго стоеше в банята, сега изчезна и аз незнам къде.
Не ми трябва, аз ще си имам друг с трайност 9 месеца, сега за него си мисля и боря, а не за стария.

И аз те разбирам и то прекалено добре Аз също пазя моите тестове за бременност, пазя ги, но не в моето шкафче, а в нощното шкафче на мъжа ми Не искам да ги изхвърлям, но искам да знам че са там, че ги е имало ... Да ми напомнят за щастието и радоста.... За съжаление това върви ръка за ръка със спомените и за болката, за това и не ги искам в моето шкафче
Искам да забравя болката, но не искам да забравям факта че съм носила живот в себе си.
Дори сега като пиша това и очите ми се насълзяват - неизбежно е Ще боли, но не знам колко още Дали едно здраво бебенце ще излекува тази болка

eli_v силно те прегръщам.Не знам защо си го причиняваш, не знам защо държим да запазим тези спомени, но знам че поне аз се нуждая от този спомен и не искам да забравям, само да спре да боли ....

Ели, мила,  не тъжи, усмихни се, всички един ден ще станем мами, вярвай!!!!!!!

  Ели, май не знам какво да ти кажа... Разплаках се докато четях думите ти. Разбира се , че ще те разберем, макар и виртуално ние сме тук да те прегърнем и целунем. Аз също съм плакала, когато отварям кутията с ову-тестовете и вътре виждам единя тест за бременност, който обаче не съм имала повод да използвам  

А може би е време да се отървем от тях и да гледаме напред към бъдещето.  

Всички сме силни и се справяме с трънливия път, по който вървим, но това не означава, че няма да имаме своите слаби моменти пропити със сълзите ни!

От мен  
Игоре глават, и давай напред.....

Аз също си пазех тестовете в нощтното ми шкафче. Мине не мине разглеждам ги, спомням си, натъжавам се, обнадеждавам се, поплаквам си..............
Преди няколко седмици пак така и изведнъж се ядосах и ги изхвърлих. Така го почувствах и да ти кажа - олекна ми.
Имам и аз малко надежда, че има надежда.

Мила eli_v,
не си сама и не си единствена с подобни скрити спомени от миналото. Те са докаzателство, zа това че мечтата е била на път да се сбъдне, но неЩо е попречило. Те са и надеждата, че пак Ще се случи, но тоzи път всичко Ще е както трябва.
Време вече да се оттървеШ от тях, да освободиШ съzнанието от тъгата и болката от преживяното.
Мечтите се сбъдват, вярвай!

нямала съм положителни тестове, но аз лично не обичам да пазя лоши спомени или вещи напомнащи ми лошото или да си развалям настроението. сега си гледам снимката на моята малка племенница и се зареждам с положителна енергия, че скоро ще си има братовчетка. бъдете силни, ще станем мами.

Мила Ели, толкова познато...
Аз тестове не пазя, но когато за първи път бях бременна беше лято, отидохме
на море. Бях щастлива, правех планове. Купих си едно много хубаво и весело керамично пано от една галерия в центъра на Созопол, сигурно я знаете...Просто съответстваше на настроението ми...След морето разбрах, че бебето от доста време е мъртво. Докато съм купувала паното...Плаках, страдах и счупих керамиката. Разпиля се на десетки парченца, а аз трескаво започнах да ги събирам и сглобявам, все едно съм сторила непоправимото. И така много пъти се люшках от едната в другата крайност...
Има явно нещо мазохистично заложено в нас.
Важното е винаги да се изправяме, да продължаваме напред.

Мила Ели,
Може би всяка от нас има нещо мазохистично в себе си и заради това пазим такива неща. От първата си бременност нямах тест, направи ми го лекарката и така и не разбрах какво е положителен тест. Изкарах цялата си бременност, страхувайки се. Когато се роди синът ми, плаках, защото не вярвах, че това се е случило на мен. Сега, имах два положителни теста, снимки от ехограф и без бебе. Ще си ги пазя дълго време и ще си спомням колко щастлива съм била и колко съм се страхувала, да не стане нещо. Ще помня сигурно цял живот и думите на лекарката, че съм имала момченце... Момченце, което никога няма да видя, но поне ще пазя на снимка, с тестове... Ще си остане завинаги в сърцето ми...
Въпреки всичко, трябва да вярваме, че ще успеем и ще сме щастливи!

И, аз никога не съм имала положителни тестове, изключая двата различни от 0,00 резултата след двете ни иксита. 

Ели, и аз вероятно не бих изхвърлила тестовете си, прегръщам те силно! Бъди силна и се надявай!

Мила Ели, всеки решава сам за себе си какво да прави в такъв случай! Ти най-добре се познаваш - ако искаш от време на време да си ги гледаш и да си мечтаеш - запази ги! Ако искаш да забравиш тези моменти и да гледаш само напред в бъдещето към твоето бебе и твоето майчинство - изхвърли ги! ... Аз лично направих второто! Но пак ти повтаряй - послушай сърцето си, то никога не греши! Прегръщам те силно и ти желая в най-скоро време да видиш своя положителен тест, който ще бъде такъв точно 9 месеца!
 

И аз не мога да ти кажа. 
И аз като теб си пазя положителните тестове от
неуспешното ми икси в началото на тази година.
Прибрани са в един шкаф. Защо ги пазя? Не знам 
Но и на мен, като на теб, ми стана малко тъжно
когато веднъж изпаднаха от шкафа, като търсих нещо и
се сетих какво е било и какво е можело да стане.
Важното е да сме живи и здрави, мила!
Човек не трябва да се обръща назад и да мисли какво
е можело да бъде, защото лесно може да се препъне по пътя си напред !
Мисли за тези тестове, като нещо в бъдеще...нещо което те очаква!
А то те чака, просто не знаеш точно кога......но е някъде там!

eli_v !Всичко ще си дойде на  мястото!Вярвай!

Ей, много станахме.
И аз пазя моите + тестове.
Не ми трябват, но са мил спомен.

Дано имаме нови и това да е повод да изхвърлим старите.
Не знам дали ще имам сили, но до тогава ще си ги пазя.

Ей, много станахме.
И аз пазя моите + тестове.
Не ми трябват, но са мил спомен.

Дано имаме нови и това да е повод да изхвърлим старите.
Не знам дали ще имам сили, но до тогава ще си ги пазя.

И аз май бих ги изхвърлила, само когато имам живото олицетворение на друг положителен тест пред себе си 

Ели, прегръщам много топло и теб, и всички момичета тук, изпадали в подобна ситуация (то кой ли тук не е изпадал) . Искам да ти дам кураж, че ЩЕ имаш не само положителен тест, но и всички прекрасни емоции след него. Явно не му е дошло още времето, дано е скоро!
Аз за 5г не бях виждала нито един положителен тест преди Даниел. А доста кутии с ову тестове бях купила и накрая така ми бяха опротивели тези промо пакети, които включваха и тест за бременност, че молех в аптеката да не ми дават такъв. Имах достатъчно у нас, ненужни и неизползвани. Като се замисля, аз също бих си пазила теста, нищо че понякога боли да го видиш. Това си е доказателство, че вече ви се е случвало, ще се случи пак, и то за много по-дълго!

Аз също си запазих един от многото положителни уринарни тестове от моята изънматочна. Само това ще ми остане като спомен, от моето неродено бебе, за което нямаше шанса да живее. Колкото и да ми казват, 4е съм силен 4овек и сравнително бързо съм се съвзела, никога няма и не искам да забравя, моята първа бременност, макар и обречена.........