А аз изхвърлих всичко - и снимките от ехографа, и изследванията и покупките..., дори акта й за раждане и смъртния й акт не знам къде са (предполагам, че мъж ми ги е прибрал), но пред очите ми винаги като си спомня е тя - стои си в ковьоза, това няма как да го изхвърля, за съжаление или за радост...

Мила Ели,естествено че те разбираме!
Аз нямам положителни тестове/само кръвни правих/,но до скоро си пазех снимката на двете ембриончета,които ми бяха върнали при първото ИКСИ!Гледах си ги дълго време и ги питах защо не са се хванали!От страни може да изглежда тъпо,но ...така беше!
Ели,вярвай и ще видиш че един ден ще прегърнеш своето бебе,пожелавам ти го от все сърце,както и на всички момичета тук!

мила ели както ве4е пове4ето знаят аз направих аборт в 6-ти месец на 02.05.с две мом4енца които живяха 15 минути и с това времето им отредено на земята се из4ерпи.пазех вси4ки тестове.скоро то4но когато си стапих на краката а това ми костваше неимоверни усилия те се появиха от нищото пред о4ите ми сякашза да ми напомнят вси4ки маки и страдания.по4увствах се ужасно и се запитах кое ме накара да ги пазя.стигнах до отговора.исках един ден да им разкажа вси4ко и да им покажа този тест-парвата радост която са ми донесли.в този момент осазнах 4е не е нужно пове4е да ги пазя защото няма на кого да ги показвам.за следващите ще има следващи положителни тестове.и ги изхварлих на секундата.изхварли ги мила ще ти носят само болка и тага.вдигни глава и смело продалжи напред