За съжаление много хора не рабират, че с подобни думи: хайде и вие, време ви е! ,  нараняват много останали. Хората си мислят, че те като са забременели от раз и при другите така ще стане. Но за огромно съжаление проблеми със зачеването имат точно онези, които най-силно копнеят за дете. Имам толкова много познати, които са от двете групи. Една част искаха купони, но не и бебета и точно тази групичка забременяха без да знаят кога е станало. Дори са се пазили от забременяване. Много от тях се чудеха дали да не направят аборт. А другата група силно копнеят това да се случи точно на тях и с просълзени очи гледат към всяка бременна и бебче. Ето това не е честно-точно тези , които най-неискат бебе те да успяват да забременеят.
Но не е правилно съдбата да решава така. Не е редно...

Ами миналия ден един n-ти братовчед на мъжа ми, лекар, с който от години не са се виждали, го попита не дали имаме деца, ами колко деца имаме:D Този направо надхвърли очакванията ми. Аз го чух това вътре от стаята, да не помислите, че заради външния ми вид нещо...

Вчера щях да потъна от неудобство, че присъствам на следния разговор:
Въпрос към моя колежка /36 годишна, неомъжена и без сериозна връзка/:
"Айде бе момиче, няма ли да се жениш? Ако не искаш, поне едно дете си роди ..."
Момичето почервеня, но замълча, просто нищо не отговори. Тя си знае какво и е било. Много ми стана тъпо за нея.
Замислих се аз ако бях какво ли бих могла да отговоря на такава откровена бай ганьовщина и не стигнах до нещо конкретно 
Все пак клоня към това, че на невъзпитани въпроси, дори и без видима зла умисъл е по-здравословно да се отговаря по съответния начин, без обиди и квалификации, но достатъчно твърдо ...

Разказах ви случката с приятелката ми и щъркела и след като днес се чухме с нея, съм упълномощена да завърша с отговора й, за който от изумлението си при разказа й не бях се сетила да попитам. Първо ще внеса и една поправка. Аз умишлено промених една характеристика на щъркела. Нарекох го `по-читав`, но в оригинал беше `по-млад`. Позволявам си, защото й казах, че съм го споделила тук и това не й е неприятно. Те със съпруга си имат чувствителна разлика в годините и `забележката` на познатата вероятно е целяла да намекне и нещо доста по-грозно...
Та, тя първоначално тръгнала да я отмине, оставяйки без отговор, но после не се сдържала и й казала, че е благодарна на Съдбата, че й е дала години да се бори със стерилитета си, но я е спасила от кошмара да има уста като нейната. 

че е благодарна на Съдбата, че й е дала години да се бори със стерилитета си, но я е спасила от кошмара да има уста като нейната. 

това ми хареса много
А това "да заченеш изкуствено" - лелее какво ли си представят тези хора под "изкуствено зачеване"  Да ви кажа, колкото ме е яд на простотията на това момиче (за което е писала Алката), толкова и ме напушва на смях. Сигурно съвсем съм се побъркала да ми е смешно от поведението на такива ограничени хора, вместо да ме разплакват вече.

Да, това за `изкуственото зачеване` колко било лошо.... е като за осиновените деца- колко били увредени... човек първо се вбесява, после се вбесява двойно, накрая е принуден да убеди себе си, че му е смешно, защото ако не, ще трябва да реагира... а реакцията на подобен род реплики е късане на `умни` глави. 

Ох момичета, незнам ... чудя се защо аджеба толкова им се връзвате на тези простаци?
Аз го давам директно - ако от втория ми опит не стане, ще гледаме куче! И да видиш как онемяват 

...
Аз го давам директно - ако от втория ми опит не стане, ще гледаме куче! И да видиш как онемяват 

Ще плагиятствам, само бройката ще е "от трети"!

Цитат на: rally_pat в Юли 27, 2007, 17:43:08 pm

...
Аз го давам директно - ако от втория ми опит не стане, ще гледаме куче! И да видиш как онемяват 

Ще плагиятствам, само бройката ще е "от трети"!

Хъмххх, само ако авторските права се изплащат в бира 

A  аз казвам,че понеже е по-лесно първо сме си направили ротвайлерче, а бебето е по-трудоемко. Хората,чули отговора ми, не са ме подпитали вече .

Преди години,още по време на първия ми брак,две баби комшийки ме поканиха на гости у едната.Доста се учудих на тази покана,какво ли имам аз да си говоря с тях.Все пак отидох,бяха много настоятелни.Бяха направили кафенце,кекс,даже ми разрешиха да пуша,само да ме предразположат.Заподозрях нещо,но чак такава наглост не очаквах.Говорихме си общи неща и най-накрая едната вече си заби въпроса:Ами вашето бебе закога е запланувано все пак?Толкова години сте женени,какво чакате?Не ми се искаше да обяснявам на тази възрастна жена,че не всичко се случва по поръчка и има неща в живота ни,които не зависят от нас самите.Мислех си,че тя би трябвало да го знае.Като се прибрах се наревах хубаво.Дълго време не можех да се отърся от случката.Бях дълбоко наранена.Въпреки това запазих добрия тон и с двете.Скоро видях едната от тях и се заприказвахме,по скоро тя търсеше контакт с менТя ми сподели,че внучка й живее от десетина години с едно момче,много иска да си има бебче,но не се получава.Ходили на прегледи,тя претърпяла някаква операция,но нищо не ставало.Накрая все пак не пропусна да ме захапе ами ние какво чакаме.Питам се,какво ли още трябва да изживее тази жена,за да разбере,че не всичко в живота ни се се случва по график и има някой отгоре,който решава нещата,независимо от нашите желания.Питая най-добри чувства към внучката,но все си мисля,че изкупува греховете на баба си.

Ех, Capris, има случки, които ни остават за дълго. И аз си имам няколко такива, нося си ги като брошки, закачени са ми в мозъка... Много хора биха се почудили какво толкова са ти казали тези мили женици, че те е заболяло така. Това е един невинен въпрос, толкова в реда на нещата. Откъде да предположи човек, че може да има проблем? А в действителност всички знаят какво предизвиква подобно питане и тези, които се чудят на нашата `свръхчувствителност` симулират почуда, за да оправдаят собственото си аналогично на това поведение. Не е нужно да ослепеш, за да разбереш, че невиждащият страда от състоянието си. И трябва ли ти да питаш едноръкия как си връзва обувките... Ама е много по-удобно да се каже: `какво чакате, че не създавате деца?` или `какво чакаш, че не се жениш?` Това `какво чакаш` би трябвало да оправдава нетактичността като предполага във въпроса потенциална способност, а не неспособност, каквато е очевидна в случая с едноръкия. И една такава вметка във въпроса оторизира такива клявки да пъхат мръсните си пръсти в чужди рани. Не вярвам аз на тези, че били те простички хора, че били нетактични, че не били се сблъсквали с нашите проблеми, затова не знаели как да си мълчат. За мен си е злоба това, чиста и преднамерена, при това глупаво прикрита.
Каквото и да сполети твоята добра съседка, няма да я промени. Надявам се само, че никой не трябва да страда заради чужди грехове, обаче в случай като този как да не си го помисли човек?

Истина е, че тези хора са прости. И те са ставали свидетели на подобни проблеми като онази баба, чиято внучка 10г. не може да забременее. Дано милото момиче си има дете. Няма някой който да заслужи подобна тежка орисия. Дано всяка пожелала бебе да може да забременее. Но си мисля, че всички тези "вещици"(така аз й викам) го правят преднамерено. Постоянно си завират носовете там където не й е работата. Постоянно питат и умишлено ровят в чуждите рани. Какво целят не мога да разбера. Аз имам дете на 5г. и 5 мес. През последната година правехме опити за второ(казвам правехме, защото най-после успяхме). През последните години се наслушах на въпроси и чужди акъли: "чуй от мен един акъл-да си родиш още едно дете, че да не си оставяш детето само" А вътре в мен всичко крещи на този непоискан "акъл". Аз си замълча за секунди и й кажа: ами то за всичко си има време и като му дойде времето тогава ще родя. То какво да й кажеш друго. Не можеш да й обясниш, че знаеш че е дошло времето. Не можеш да й кажеш колко силно копнее сърцето ти за това. Не можеш да й обясниш как при всики отрицателен тест и дошъл цикъл плачеш като малко дете и как се просълзаваш като видиш бременна жена или малко бебче. Това не може да й го обясниш, но то и няма нужда.
Наоколо е пълно с простотия и всеки ден се уверявам все повече в това. Около мен колкото си искаш простаци. Но е най-добре да ги игнорираме по някакъв начин и да не ги оставяме да ни ровят в раните, в които най-боли.

   И аз искам да споделя моя "опит" по този въпрос.Може би ми се е разминало с голяма част от неудобните въпроси ,понеже изглеждам доста малка,макар че съм на 27 .Разбира се,и аз съм имала такива,но сякаш не им обръщам много внимание.Много ме боли обаче от думите на свекър ми ,който ни натякваше с години,че нямаме дете.Говоря в минало време ,защото нали знаете че всяко нещо си има граници и в момента в който търпение
то ми се изпари аз вдигнах такава врява ,че оттогава няма и помен от подобни запитвания.
   Най -ми беше болно ,когато ни казваше че сме егоисти и мислим само за себе си ,като не искаме дете.Имаше и реплика,ако не искаме дете ,всеки да заминава по пътя си! .А ние тогава пробвахме съвсем отскоро и все още нямахме представа че ще имаме проблем.Винаги съм си представяла че времето за правене на бебе е най-прекрасното време за двама души,а то при нас беше опорочено още преди да решием да имаме дете(може би причината се крие до голяма степен в това че мъжа ми е доста по-голям ,родителите му -също!,но това не е оправдание).
   И така да заключа :не давайте на никого да се рови в личния ви живот ,когато това не влияе добре на вас самите,и го прекратете на време ,дори с риск да бъдете нелюбезни!
   До скоро и ви пожелавам повече приятни емоции!

От близките хора най-много боли.
Обаче, Svejo, браво за смелостта!

Като се е отворила темата за хорското любопитство и простотия, се сещам за една случка. Де да можеше да изчерпаме темата с моя постинг, но живота ни е пъстър на такива моменти...та:

Омъжи се една колежка...мина година-две, а бебе нямаше. Бяхме се събрали на по цигара в коридора на фирмата, и аз барабар с клюкарите.Редовна тема беше "кво става, тя няма ли да има бебе вече". Клюкарстваме ние, и един колега казва "еее ми то може печката да не пече". Всмисъл че тя да не може да забременее...И всички се смяхме с глас.

Срамувам се, че участвах и аз в тези разговори. Тогава бях на 20г и въобще не мислех моята съдба каква ще е...Не мога да обвинавам майка ми, че не ме възпитала, макар че и тя обича да прави коментари на тази тема.

А въпросната колежка вече има прекрасно дете...

 И аз се включвам тук , в тази тема , защото много ми се събра и имам нужда да споделя. На гости ни е бабата на мъжа ми - учителка , уж голяма интелектуалка  и т.н.  Преди малко се гласи да излиза и ми вика " Ох , ох , ти хубаво се "коконтиш " , ама  аз дали ще те видя "като хората" с дете , а не внукът ми да се снишава до земята ! " . Нищо не и казах , замълчах , но сега като пиша ми треперят ръцете от бяс. Не мога да привикна към тезе подмятания. Ние нищо не сме споделяли за проблемите ни и те може би само гадаят. Преди месец -два много ме заболя от думите на свекъра ми. Бяхме у тях на гости и всички  излязоха да изпратят етърва ми с мъжа си и бебето им. В стаята оставаме аз и той  и той ми вика : На мен това внуче ми стига.Толкова грижи и средства да го отгледам. Ако се появи второ , какво да го правим. По - добре малката като порастне... Аз му отговорих  "  да , прав си " , а колко беше прав??? Нали мъжът ми , все пак му е син ! Не иска ли и той да го зарадва? Или наистина  едно му стига? После започнах да го оправдавам , че може  би е искал да ме успокои ,да не  бързаме . Сега като го погледна тези думи изплуват в съзнанието ми .   Иначе все гледам да не се впрягам , но все се намира някой да ме дразни...

Ей,fatalwoman,постарай се,мила,да не обръщаш внимание на тия злобни подмятания.Да ти кажа честно много малко вяра ми остана,но това в което безрезервно вярвам е възмездието!Всичко в тоя живот се плаща и се връща!Ще дойде денят,в който твоите роднини ще се(с извинение)надрискат от новината за вашето бебе.Прегръщам те силно!Не си мисли,че съм някоя с дете,на която и е много лесно да съветва и подава ръка!И аз съм на същия хал, и мен ме турмозят близки и познати,и аз толкова им натривам носовете....но бих се радвала ако някой успява да го прави!

Всички сме на този хал момичета, само дето на някои им е писнало, като на мен и ги завирам в кучи г*з. Иначе всичко се връща. Безплатен обяд няма. Ще се научите да не им обръщате внимание на злобните подмятания.