Ох момичета, а на мен ми се е случвала още по-голяма простотия...

Аз нали съм си пухкава, а и се омъжих на дърти  години... Таа няколко месеца след сватбата доста приятели на нашите почнали да питат мам... Абе айде, стана ли баба, кога ще се ражда бебето...

Еййй, честно ви казвам, бях побесняла.... Абе то бива простотия бива, ама чак пък толкова

Рали, простотията ходи по хората, а не по животните.
Наистина и аз съм потресена от доста хора и поведението им, но както важи максимата, че има селяни и селяни, но на едните им личи...........същото го подтвърждавам и за тези цитирани случаи в темата.........без коментар.
Рали беше супер в предаването, успех и наесен двете с песен.

Не ме е яд че питат мен, знам как да ги разкарвам подобни простаци. Ами ме е яд че питат майка ми и тя жената си умира от мъка всеки път. "Че била престаряла да дундурка внучета и прочие...Особено в малкия град те това е най-големия ужассс, да нямаш внучета а пък на другите да са вече в първи клас и да разправят колко много са напреднали и умни. Горката жена. Ще ми се на мен да ми се изправят, ама не смеят. Хората понякога изпитват сатанинско удоволствие да мъчат по-слабите.

Леле,Рали то бива простотия ама чак толкова..... Вили ,спокойно мила простотията е навсякъде,е момичетата са те заляли със случки от техния живот ,та и аз да споделя. Бяхме се събрали компания на студентския празник (преди 2 год.) и аз отбелязвам ,че с мъжа ми сме заедно вече 8 год.още един повод да се веселим ,че отдавна не сме студенти,и негов приятел изцепи"ми можехте да имате първокласник вече" приех го като шега ,все пак бяха почерпени но..... ние си знаем.А когато тази година се срещнахме случайно и аз вече бях с корем ,каза друга простотия "еееее най-после се решихте" абе определено ,на някои им липсват гънки,но това е хора много и различни. Не губи вяра ,че всичко ще е наред и от това по-важно няма!

Ох и мен редовно ме тормозят с този въпрос-Имате ли деца?Най -лошо става като преминат към следващият-Защо нямате деца?И аз по4ти винаги отговарям с Незнам,тоест на тъп въпрос,тъп отговор!Дори шефката,не пропусна да ме попита.......отговора беше същият!Но много боли...

Здравейте! След като се омъжих, качих няколко кг и много се дразнех, като ми честитеха, че съм бременна. Сега, след двата аборта, си мисля как ми се иска наистина да съм бременна и да ме коментират. А въпросите на хората, любопитството, нехайните "уж" подмятания, че еди коя си чака бебе или е родила /при положение, че знаят какво съм преживяла/, отдръпването на бременните приятелки /сякаш абортите са заразни/ и какво ли не още преживявам непрекъснато. Сега напоследък се занимавам с малката си племенница /на 10 месеца/ и най-сетне се престраших да я водя из града на разходка. Само си представете физиономиите на хората! Чак понякога се забавлявам, като срещна някого и да гадая каква ще бъде първата му реакция. Ама как така, нали градът не ме е виждал с корем?
Затова, като ме срещнат сега с количката и въпросително ме погледнат, отговарям: "Скандализирам общността!"
А колко после ме боли...И ми иде да вия...

Като се,замисля имам само една приятелка,която няма дете!Страшно е неприятна срещата с
бивши сьученички,които разбира се имат по няколко дечица вече.Преди 5год.заедно сьс сестра ми която е с 5г.по-голяма от мен заведохме племенничката ми за 1-вия учебен ден,както си стоим,хоп до мен позната физиономия-съученичка,помисли че аз сьм майката,
заприказва ме и т.н.а,аз едва се сдьржах да не зарева насред училището,пьлно с малки
пьрволачета!Сещам се и за случка в метрото,за пореден пьт едно момиче ми отстьпи място
/вярно,че сам пухкава и с коремче/,нещо ми беще крив деня и просто този пьт не се стьрпях и й казах/май на по-висок тон/ - Не сьм бременна ,дебела сьм!!!Вчера срещнах майката на друга сьученичка,нямаше как да не забелеза,как погледа й се пльзга по очертанията на корема ми....ужас,беше ацки гадно!!!

Уви, така е. Хорското любопитство и приказки- край нямат. Всеки път си казвам:"Няма да обръщам внимание, няма да се връзвам!", ама понякога ми иде изневиделица и от изненада дъх не мога да си поема, камо ли да отреагирам. А най-боли, когато е от близки хора. А бе, тези хора имунизирани ли са, защо за секунда не могат да си помислят, че и на тях може да им се случи. Ама, не- имам чувството, че някои се захранват от чуждото нещастие, сякаш са вампири, които оцеляват, докосвайки се до хорската мъка. 

Преди 2 дена на сестра ми малкото пита: Лельо вие сега като се сгодихте ще имате ли бебе? Аз и казах Ще имаме като се оженим! и Тя: А добре, защото аз ще съм кака и ще го гледам, да знаеш. Как да му се сърдя на детето, много разбира то от репродуктивни проблеми.
А на възрастните, които въобще не се замислят и питат: На колко стана, няма ли вече да имате дете? им отговарям: Чакам да порасна още малко, че нали по-възрастните родители имат по-умни деца! и те повече не смеят да ме питат.
Не обръщайте внимание на хората, в повечето случаи не се замислят като говорят за това.

Ех момичета,още по-трудно е когато и родителите ти зададат този въпрос.
И на мен като мъж ми се свива сърцето,като си знам че не мога да се излекувам.
Но надеждата ни крепи и във вторник сме на ИНСЕ във Варна -4ти път.
Е дано този път стане  

Ех момичета,още по-трудно е когато и родителите ти зададат този въпрос.
И на мен като мъж ми се свива сърцето,като си знам че не мога да се излекувам.
Но надеждата ни крепи и във вторник сме на ИНСЕ във Варна -4ти път.
Е дано този път стане  

Желая Ви успех!

Evro,желая ви успех!!! Напълно те разбирам за притеснението,аз съм с 2 инсета,за съжаленние ,но на вас ви желая успех от все сърце!!!
Ох,момичета!Незнам как да започна,за да не повтарям вашите думи,но наистина българите сме най-клюкарската нация.Омъжена съм от 4 г.,но със съпруга ми сме заедно от 16 г.и вървим по трудния и трънлив път на бездетието.След като се оженихме,след време срещнах една от сервитьорките,която ни обслужваше на сватбата и тя ме пита,РОДИ ЛИ???А аз й казах,че не съм била бременна,а тя,ама как нали имаше коремче?!Къде го видя тоя корем,като аз съм висока 152 см. и тогава бях 50 кг.Даже роклята ми беше станала широка,от бягане насам-натам.Много глупави въпроси!!!   "Жената се омъжва,щото са й надули корема",това е великата версия на българина за BG жена.Тя не се омъжва по любов!ЩЕ ГИ ИЗЯМ С ПАРЦАЛИТЕ,като ме питат!!!Това е първия ни случай,а колко много други има дето не ги помня,вече не им обръщам грам внимание,НЕ ГО ЗАСЛУЖАВАТ!!!
И вие го правете!!!Един човек ще те нарани,ако ти му позволиш!!!

Историите са толкова еднакви, както и болката при всеки нов коментар.
И при нас, нещата не са по-различни. Последния пример е съвсем пресен.
Бяхме кумуве на наши близки приятели. И повечето гости-общи приятели бяха и на нашата сватба преди 8-9 месеца.

...наредили сме се за приемане на поздрав след подписването в гражданското. Всеки, който ни поздрави за кумуването казваше "И айде вие вече..." недовършено. "няма ли да дадете пример на младото семейство, какви кумуве сте". "айде, за къде чакате"....Един такъв коментар ми е достатъчен, а те бяха доста. Исках да избягам и да рева с глас. Адски болно, и винаги към мен, не мъжа ми.

Не искам да ходя по събирания, купони и веселби. Защото всичко се повтаря. А аз се озлобявам, защото никой не може да ме убеди че хората питат от загриженост. Един почти непознат започна да ми развива теорията, как не трябва да чакам, преди 30години се прави, че после остарявам. Мълчах, шегувах се, казах "ние ще решим" и накрая не издържах. Казах че не можем да имаме деца, че адски ме боли от тези въпроси, и следващия път като попита някого да се сети за мен...

Радвам се че си му го казала. Следващия път като си отвори устата ще се замисли.

Браво, AIDA, поставила си го на мястото му!

Аз през последните години все си играя на качване и сваляне на килограми. И винаги когато свалех се чудеха какво ми(хората решават че си болен), а когато качех пък ме питаха дали съм бременна и постоянно ми оглеждаха корема. Полудявах като ми говореха така. Казвах й: не, не съм бременна! Като забременея непременно ще разберете. И след известно време неуспешни опити бебето стана. Сега съм в третия месец и всички тези досадни усти и клюкарки млъкнаха. Направо е фантастично как сега мълчат и само ме оглеждат с нескрито любопитство.
Не се мъчете повече милички-много скоро всички те ще млъкнат. Скоро като забременеете и се заобли коремчето ви тогава ще замлъкнат завинаги и няма да ви тормозят с неудобни въпроси.
Пергръщам ви и скоро да й запушите устите и да си сбъднете мечтите!

Имам приятелка с история, сходна на моята, бременна с близначета след дълъг стерилитет, с която си споделяме всякакви подобни преживявания. Ето и един `точно на място зададен въпрос` от нейния дълъг и пъстър репертоар с последващ дълбокомислен коментар: среща я на пътя позната, сваляйки си очилата да огледа добре очертания вече корем, възкликва: `Гледай, гледай каква новина! Как стана сега тая работа, нали не можехте да имате деца?!` На стъписания поглед отсреща тактичната дама продължава: `Да не си назначила на служба по-читав щъркел, а?`
Бях изумена и пропуснах да попитам какво е отговорила, но доколкото я познавам отговорът ще да заслужава повече внимание.
Аз бих я удушила тая на минутата! Знам, че е лошо, ама така ги ненавиждам такива хора!

`Гледай, гледай каква новина! Как стана сега тая работа, нали не можехте да имате деца?!` На стъписания поглед отсреща тактичната дама продължава: `Да не си назначила на служба по-читав щъркел, а?`

Що за кошмарни хора има на този свят. Аз мисля,че такъв човек задължително се поставя на "мястото му" и по подходящия начин!

Цитат на: lora.d в Юли 26, 2007, 13:12:08 pm

`Гледай, гледай каква новина! Как стана сега тая работа, нали не можехте да имате деца?!` На стъписания поглед отсреща тактичната дама продължава: `Да не си назначила на служба по-читав щъркел, а?`

Що за кошмарни хора има на този свят. Аз мисля,че такъв човек задължително се поставя на "мястото му" и по подходящия начин!

то ако питате мен такива хора нямат място на земята, но за най-голямо мое съжаление се срещат.

Просто не мога да проумея колко прости и ограничени хора има наоколо.
Лора това, което си написала може да го каже само някой слабоумник(съжалявам за думата, но тя най подхожда). Що за хора се бъркат в личните проблеми на другите. Ама тези хора определено са проспали първите 7 години от живота си(пък всички останали години). Не мисля, че някой има право да задава подобни въпроси. Човек не може да знае какво терзае душата на човека отсреща.  Аз знам със сигурност, че въпрос от рода на:"защо се бавите, хайде време ви е за бебе?" и други подобни, са невъзпитани. Никога не съм си позволявала да питам нещо подобно.  И когато чувам, че някое момиче не може да забременее винаги казвам: дай й боже да забременее, защото по-страшно за една жена от това да не може да забременее, няма!
Дано господ да даде на всяка, която желае бебе, да забременее!
Успех на всички и горе главите!

Точно вчера една колежка дойде с бебето си в стола на фирмата ни - да го покаже гордо на всички, чакащи на опашката за обяд. Аз по принцип се радвам на бебетата на колежки, но тази демонстрация ми дойде в повечко и започнах да се правя, че блея разсеяно в страни... Тогава младата майка се приближи към един колега пред мен на опашката, и му каза с широка усмивка: "Хайде и вие, време ви е!" - а неговата приятелка също работи при нас, и ходят вече 7-8 години. Той смотолеви нещо несвързано, много смутен, на което тя отвърна: "Избягваш тоя въпрос, а?". Изведнъж ме заболя много, защото си представих, че и те двамата може би знаят, че им е време; може би много искат да държат малък разбойник, когото да показват гордо на опашката; но просто съдбата е решила друго