0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #40 -: Юли 10, 2007, 18:42:44 pm »
Гане, каквото и да кажем сега, няма да те успокои или да намали болката. Но тя по-добре да си изболи сега, да я изговориш, да я изплачеш... Иначе още по-лошо. После сигурно ще си остане много дълго, но дано да е по-немощна. Хубаво е, че сега си при най-близките си хора, че имаш подкрепата им и най-вече че имаш Алекс. Ще видиш, че ще стане батко! Прегръщам те.
 
Даниел 07.06.06  Димана 05.10.07
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #41 -: Юли 10, 2007, 18:54:12 pm »
Гане,  :bighug:

lb2f
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #42 -: Юли 13, 2007, 18:43:38 pm »
Днес се навършва един месец от аборта... И първия цикъл след него... И толкова боли... Петнадесет години след първия аборт все още ме боли... Явно и тази болка няма да премине... Знам че трябва да съм благодарна, че имам поне Алекс, защото повечето от вас и това нямат, но е толкова трудно... Дълго не мога да заспя, заспя ли - се събуждам с мисълта че все още съм бременна... Завиждам на жените по улицата и се мразя, че го правя... Броя седмиците, като че ли все още съм бременна, а не бива... И плача и досаждам на приятелите си... Липсва ми мъжа ми и ми тежи всичко това... Мисля си, ако не бях тръгнала за България дали щеше да стане така или все още щях да съм бременна и не намирам отговора...
Не знам на кой да вярвам - лекарите там ме увериха, че с бебето всичко е наред, а тези тук - че е било мъртво... И не знам къде е истината, дали не съм виновна... Не знам, толкова боли... ужасно
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    evro

  • *****
  • 5167
  • Мъдростта се побира в две думи Търпение и Надежда!
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #43 -: Юли 13, 2007, 18:51:57 pm »
Ганюшаааааааааа :bighug:

Те осмислят живота ни!

Ако опитът ми е от ползва поне за един човек - това е смисъла на присъствието ми (отново и понякога) evro_angelova@yahoo.com
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #44 -: Юли 13, 2007, 19:21:00 pm »
Гане  :bighug:
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #45 -: Юли 13, 2007, 20:20:53 pm »
          :rainbow:Прегръщам те силно, Ганета!

Мечтите и това което се случва!?
Не мога да си позволя да мечтая нито в синьо, нито в единственно число!
Моите мечти са си все така двойни!Не съм луда, просто така се получи!
И колкото и да се опитвам да прогонвам образа на несъществуващия си ангел
той е там в сърцето ми, близо до треперещата ми същност!

Когато загубих едното сърчице и лекаря ми и любимите ми хора ме убеждаваха
че за нищо не съм виновна!Аз се обвинявах дни наред!
"Аз го убих- си казвах- и само милостта на съдбата спаси другото!Пощади ме!"
Побърках се от ужас че съм виновна, бях измила просто едни стълби и тази мисъл убиваше мене?
А знаех че е спряло да се развива дни преди кръвоизлива!
И едва успокоила се ми бе зададен въпроса "Ти какво направи, та така стана?"
И потока от ужас, вина, сълзи ме заляха пак!
Моите мечти са все така двойни!И са си мой!
И ще се боря за тях!Колкото и да е налудничаво!


Ганета :sunshine:  прости на невежия, той толкова може
да разрови отново кървящата рана с незнние и посредственност!

Изправи глава, ние ще те чакаме при първото кладенче с жива вода!

                  :heartbeat:Мария!

« Последна редакция: Юли 14, 2007, 23:05:35 pm от mishanta »
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #46 -: Юли 13, 2007, 21:20:36 pm »
Мише :balk_21:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #47 -: Юли 13, 2007, 22:53:43 pm »
Гане, и да разбереш истината - нищо няма да промениш.
Довери се на инстинкта си.
Предполагам, ако си чувствала, че нещо не е наред с бебето,
нямаше да предприемеш пътуването.
Така, че не се упреквай.  :bighug:
Няма как да си виновна.  :balk_77:

Знам, че боли.....
И още дълго ще боли...
Но..... такъв е животът.
Това, че имаш Алекс едва ли е успокоение.
Всяко дете е за себе си.

Горе главата и само напред.

 :balk_21:
*

    kassi

  • *
  • 5258
  • Мама на трима
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #48 -: Юли 13, 2007, 23:31:38 pm »
Гане, чета, чета и все не намирам сили да напиша нещо. Да не би да сбъркам, да те нараня без да искам с моето положение в момента.
Не знам колко силна е болката ти, само предполагам. Моля се, никой да не я изпитва. Будя се нощем от страх да не ми се случи и на мен....защото всички сме равни на тоя свят. И никой не е застрахован от нищо!
Не знам какво да ти кажа освен, че се надявам да преодолееш тази криза, да спреш по-скоро да се обвиняваш за загубата и да продължиш напред. Имаш прекрасно семейство, нека то ти бъде опора! А Господ си знае работата.....повярвай ми! Целувам те!


София е нашето чудо! Благодаря ти, Наде!
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #49 -: Юли 14, 2007, 01:49:38 am »
Жени, не знам, може да съм имала някакво усещане, а да съм го пренебрегнала в желанието си да се прибера тук. Знам само, че два дена преди пътуането бях ужасно зле. Имах чувството че умирам... Мъчих се да се сетя кога съм спряла да усещам признаците на бременността си, кога са ми спаднали гърдите, кога за последно съм повръщала... Не знам, така сме устроени, да търсим вината в себе си, да човъркаме, да се опитваме да разберем... Сигурно наистина няма смисъл, но е толкова трудно да пренебрегнеш тези мисли...
Каси, мила, не можеш да ме нараниш със състоянието си, знаеш много добре колко се радвам за теб, а и за всяко момиче тук. Ще успееш и ще имаш две прекрасни здрави момчета и ще си най-щастливата мама на света, когато се родят! Пази се и вярвай в добрия край и в чудото, което е дошло в живота ти!
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #50 -: Юли 14, 2007, 08:38:00 am »
Гане, мила, от няколко дни чета само 3аглавието на темата ти и не смея да я отворя, 3ащото се страхувах да не си припомня 3а моята болка :(
А3 мисля, че повечето от момичетата тук във форума са и3питали подобно нещо, 3а голямо съжаление.
Не се 3абравя, наистина не се 3абравя, но се научаваме да живеем с нея.
А3 се научих да си крия моята болка( а и не е една :() мнооооого дълбоко в паметта. Ако не я и3бутвам там, няма да мога просто повече да живея и да се радвам на малкото хубави неща от живота, които са ми останали.
Често се появява, не крия, поплаквам, тъжа и пак отново.
Дано се пребориш с мъката. Па3и се и си мисли, че Алекс има нужда от теб.
Прегръщам те силно.
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #51 -: Юли 14, 2007, 13:39:34 pm »
Не търси вина там, където я няма.
А за гърдите - предполагам не спадат веднага.

Не се предавай!
 :bighug:
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #52 -: Юли 14, 2007, 15:57:59 pm »
Гане, миличка, много е тежко. Но трябва да продължиш напред! Заради Алекс, заради другите деца, които ще имаш, заради мъжа ти и заради теб самата! Ти си прекрасна майка и аз те прегръщам! Не забравяй, че Господ изпраща изпитания само на тези, които обича.
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #53 -: Юли 14, 2007, 17:01:27 pm »
Ех, Зайо, не може ли Господ да не ни обича толкова много :( Защо толкова много изпитания за такива чудесни, невероятни жени, които заслужават да бъдат майки, а такива чудовища, дето пребиват децата си нищо не ги застига... Не знам, не я разбирам аз тази обич...
Перла много много силно те гушкам и знам, че ще успееш!
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    Osiana

  • *****
  • 4888
  • Обещах, че повече никога няма да обещавам...
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #54 -: Юли 14, 2007, 22:05:43 pm »
Ех, Зайо, не може ли Господ да не ни обича толкова много :( Защо толкова много изпитания за такива чудесни, невероятни жени, които заслужават да бъдат майки, а такива чудовища, дето пребиват децата си нищо не ги застига... Не знам, не я разбирам аз тази обич...

Миличка Гане, и аз това се питах често, но вече спрях да търся справедливост, която не съществува.... макар, че по природа съм голям бунтар, и винаги искам и търся тая справедливост.... колко ми е трудно да превъзмогна това, само аз си знам. Ти живееш в Германия, вороятно разбираш езика, всяка седмица по радиото или телевизията съобщават за такива случаи, не искам повече да ги гледам и слушам....

Аз мисля че човек така е устроен, че иска всичко да разбере, неизвестността го убива, и ако ти по някакъв начин стигнеш до някакъв отговор защо е станало така, ще се успокоиш, сигурна съм.

В никакъв случай не искам да те натъжавам, разбери, или осъзнай по някакъв начин каква е причината за случилото се, приеми нещо за факт, и преодолей болката, не се самоизмъчвай... Но вникакъв случай не се самообвинявай, ти не си виновна, никой не е виновен за съдбите ни...

Ти си силна, като всички нас тук... ще успееш, макар че частица от тази болка ще остане завинаги в сърцето ти, не и позволявай  да те погуби, защото ти си необходима на толкова хора покрай теб - ТВОЯТ СИН, съпруг, родители, приятели, всички ние...


Голяма прегръдка от мен, дано скоро имам възможността да те срещна.

Цветя 2009 Рози Цветя 2008

"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо."
*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #55 -: Юли 14, 2007, 22:12:36 pm »
Гане, :bighug:!Горе главата! :hug2:
*
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #56 -: Юли 15, 2007, 18:22:40 pm »
Гане, аз четири тодини вече се питам какво направих погрешно или какво не направих правилно, за да ми се случи същото два пъти. Отговор - няма. Нормално е да се терзаеш и да търсиш в себе си причината, но тръгнеш ли по този път на мислене, ще се озовеш в един омагьосан кръг, от който няма излизане. Чувството за вина е един опасен капан, от който ако излезеш, ще си още по-самазана психически и душевно отсега. Просто не мисли за това. Само Господ знае защо се случват тези неща. Но се случват по-често, отколкото на нас ни се иска. Това е и утешително, защото ни дава и малка надежда, че следващия път може и да прескочим в другата графа, на успешните проценти. Пожеланието за "позитивното мислене" е като пожеланието "да се успокоиш" - мисия невъзможна, ако цялото ти същество страда. Но с времето разумът и чувството за самосъхранение и оцеляване надделяват над емоциите и чувствата и това пожелание започва да не изглежда толкова банално решение. Затова се усмихни, пък макар и през сълзи, и мисли за следващия път! От цялото си сърце ти пожелавам всичко да е наред тогава!
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #57 -: Юли 15, 2007, 18:57:25 pm »
Гане, не се забравя, това е. Аз щях да родя на 28 август и сега само затова мисля. И аз се питах, затова, 4е пътувах до България ли така стана? Затова, 4е ме бе толкова страх то4но от това ли?
Нали знаеш отговор няма. Толкова се обезверих, 4е месеци наред не влязох в този форум, не исках да 4увам за бременни, за деца...
Толкова, толкова ужасно съжалявам, 4е си преживяла такава драма.
Целуни Алекс от мен.
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #58 -: Юли 15, 2007, 22:51:49 pm »
Гане, не се забравя, това е. Аз щях да родя на 28 август и сега само затова мисля. И аз се питах, затова, 4е пътувах до България ли така стана? Затова, 4е ме бе толкова страх то4но от това ли?
Нали знаеш отговор няма. Толкова се обезверих, 4е месеци наред не влязох в този форум, не исках да 4увам за бременни, за деца...
Толкова, толкова ужасно съжалявам, 4е си преживяла такава драма.
Целуни Алекс от мен.


Забелязах аз, че те няма от известно време.
Съжалявам за това, което ти се е случило!
 :bighug:
*
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #59 -: Юли 15, 2007, 23:16:56 pm »
Болката не минава. Както са написали момичетата, седи си някаде там дълбоко в нас, но никога не ни напуска. Но с времето поне не ни притиска като в менгеме.
Като се замисля от сън да ме бутне човек, мога да кажа кога е трябвало да родя всяко едно бебе. А това толкова тежи.
Дано поутихне пустата болка, защото знам колко е неадекватен човек, а Алекс се нуждае от теб - силна и здрава. Успех.