21 седмица... Седмица, в която трябваше да усещам вече детето си, да разбера пола му... Да се радвам на движенията му... Поредната седмица, в която гледам бременните жени на улицата с жадни очи и си мечтая да върна времето назад... Да отида на лекар, да видя пола на детето си, да ми маха с ръчички, да мърда... Не да чувам в съня си думите на лекарката - беше момче...
Поредната безсънна седмица...

 

  Гане,толкова силно те прегръщам,че ако можех да удуша мъката ти...
Не живей с миналото...радвай се на семейството си,такова,каквото е в момента!Гледай напред!

Гани, 

  Съжалявам, Гане!

Мили4ка, моля те недей да живееш с тези мисли...така само още по-силно се измъ4ваш.

Момичета, знам, прави сте, но ми е толкова трудно... Ужасно трудно...
Благодаря ви, че ви има и че сте до мен!

Гане, то ако беше лесно, нямаше да сме толкова силни!
А ти си силна, знам си аз
Така че, затваряй бързо тази страница и гледай смело напред!

Гане, то ако беше лесно, нямаше да сме толкова силни!
А ти си силна, знам си аз
Така че, затваряй бързо тази страница и гледай смело напред!

Сиа, злато, как искам само да съм слаба и да мога да погледна напред, но така ме е страх от това, което ме чака там...

Гане, миличка, толкова си лъчезарна и усмихната!
Знам, че ти е трудно, но пусни тази болка да си тръгне,
ти трябва да го направиш, тя сама едва ли ще си иде....

Една голяма прегръдка от мен

Наде, искам да я пусна, опитвам се и може би затова рева толкова често тук, но вие сте единствените, които ме разбирате и само с вас мога да споделя... Само вие знаете как душата ми гори...
Благодаря ви!!!

  Гане,страхотен аватар!Пу!Пу! Толкова сте сладки и лъчезарни с Алекс!...Мечта! Направо щастлива семейна идилия!

Гане, наистина не знам какво да ти кажа....не намирам думи....
Напълно разбирам какво си преживяла и как се чустваш....
Времето няма да излекува болката, само ще я притъпи.
Много те целувам и прегръщам!

Днес стават 6 месеца от миседа. На този ден трябваше да се роди моето бебе... Някак си по-лесно щях да приема нещата, ако миналата седмица не разбрах, че момичето от нашата компания, с която имахме един и същ термин е родила. Спешно секцио, отворил се предишния шев. И си мислех, докато хората се чудят какво да изберат - дали да е нормално, дали да е секцио, на нас живота не ни предоставя този избор... Просто решава вместо нас... Не помня нищо от разговора, само помня, че тя е родила... Всичко останало ми е мъгла... седмица вече...
Днес трябваше да е рожденния ден на моето неродено бебе...

Гане, миличка... Поплачи си, изплачи болката и... просто гледай напред...
Не затъвай в нея, не затъвай в мисли какво е могло да се случи, моля те, недей... Това ще те унищожи... Ако можеш затвори тази страница и погледни напред, погледни до себе си, виж твоето слънчице как ти се усмихва, как се радва, какви бели прави...
Едно силно  и 

Гане, 
Бъди силна.
Господ взема с едната ръка и дава с другата.
Вярвай в това!

Ганка, 
Трудно е, но ще се справиш. Заради другото ти слънчеце.
Дано времето излекува болката.

Гане, погледни от хубавата страна. Минаха 6 месеца и ще можете да подновите опитите за една сестричка на малкия къдравелко!