Такаааааааа.
От къде да започна.
В понеделник сутринта отидох в болницата.
Във вторник трябваше да е лапароскопията ми, но се
оказа, че ще е в понеделник след обяд.
Клизмата не ми се размина - между другото не беше толкова
ужасно, колкото си представях.
Най-унизително беше влизането в операционната без нощница.
Ама и това минава. Лягаш и хич да не ти пука.
Нищо, че 5-6 човека те гледат.
Не си нито първата, нито последната.
Заспиваш
и се събуждаш когато всичко е приключило.
След това започва кошмарът.
Болки в гърлото, корема и ставите.
Във вторник ме изписаха.
Друго си е да си в къщи.
През нощта обаче почти не спах - всичко ми беше схванато, все едно
имах мускулна треска. И една остра болка в дясно под ребрата.
Болката в гърлото не е отминала.
Надявам се днес това да отмине и утре да съм по-добре.