И какво искат, че нищо не излиза?

 Какво искат мъжете? Не се вижда , какво искат...

[flash=200,200]http://[flash=200,200]Имам си един проблем!
За някой от вас може да е банален ,за други актуален,но за мен е нещото което от две седмици ме държи будна.А аз си имам доста здрав сън
Живея с приятеля си от 6 год.До преди няколко месеца не исках и да си помисля за деца ,защото си мислех че трябва да си готов за това.Но сега съвсем не съм на това мнение.
Един ден съвсем директно го попитах”Ние с теб до кога ще го караме на анти-бебе”
Той ме погледна усмихна се и каза „До днес”.Почнахме да опитваме.Аз си направих всички изследвания да видя дали има някакъв проблем от моя страна,и за щастие се оказа ,че мога да си имам детенце.Той сам предложи да си направи спермограма ,даже сега в петък е изследването.
Обаче преди точно две седмици идва и ми казва „Мале като гледам как напълняват тези жени при бременност и как мъжете им не могат никъде да мръднат след раждането по добре да нямаме деца”.Гледах като ударена с мокър парцал.
Казвам ви най –лекото изказване .И така две седмици вече ми обяснява всеки ден как детето щяло да му диша въздуха.Като се опитам да поговоря с него той ми казва че го притискам и просто не знам какво да правя.Не мога да разбера сърби ли го или го боли.
Предполагам ,че повечето мъже реагират така, но все пак това ме тревожи.
Ако някой е имал подобен проблем ,моля да го сподели.Предварително благодаря!

ето това  е написала авторката. Явно има техн. проблем...

Редактирах го, за да се вижда. Не слагай тагове за флаш.

моят мъж не ме обича защото съм слаба или дебела и не с мен заради фигурата ми.
също така няма нищо против да не излиза - приятното прекарване на времето не е задължително на маса с приятели.
може би твоят мъж не е дорасъл още? или просто има други приоритети в момента? ти най-добре трябва да знаеш. ако не знаеш, поговори с него, разберете се. едва ли ние можем да ти кажем какво иска твоя мъж

А може би просто го е страх, че проблемът ще бъде при него - това е нормална човешка реакция...

Пределно ми е ясно ,че проблема си е мой и ,че аз трябва да знам какво иска моя мъж.
Просто реших ,че мнение от друг няма да навреди и поради тази причина писах.
Ясно ми е също ,че всеки може да се стресне в даден момент.
Но нито разговорите помагат нито мълчанието
Ако все пак някой е имал подобен подплашен мъж нека сподели.

от много време спрях си задавам този въпрос..
само губене на време

Подозирам, че мъжът ти си има доверен съветник сред приятелите, който му е напълнил главата със своите ергенски разсъждения.
Говорете, говорете, говорете.

На тази тема май мястото и не е даже и в "Емоционалния подфорум". От написанато става ясно само, че вие като двойка нямате репродуктивни проблеми, т. е. резултатите от вашите изследвания не са показали наличие на проблем. Или поне не става ясно от написаното. Иначе, за особеностите на мъжката и женската психика може да се пише много, и то както достоверни, научни факти, така и митове, а и споделен, личен опит. Успех все пак, какъвто и да ви е проблемът! Дано да се разреши!

и аз подозирам това, което уайт вече ти е написала.
и все пак дори и така да е не мисля че бих могла дори да погледна (камо ли нещо повече) мъж който ми обяснява че детето ще му диша въздуха . забележете неговото дете ще му диша въздуха. сигурно съм много крайна...ама ай сиктир. да си диша въздуха далече от мен. че и ще ме гледа слаба ли съм, дебела ли съм . пръдльо недорасъл

Аз пък си мисля, че много рядко някой мъж /в самото начало/ е напълно готов да става баща. Освен ако очевидно не се появи проблем, докато угажда на прищевките на любимата си, и... сам не започне да настоява и да се тревожи, че не се получава. Или пък е попрехвърлил определена възраст - обикновено около 40-те. При мъжете акта на осмисляне идва някъде след зачеването. Кой знае защо. Някак тия неща остават на по-заден план, докато мислят за глобалните, заобикалящи ги проблеми, печеленето на пари и пр.
И в това няма нищо ненормално, нито значи че не иска да има деца. По-скоро притеснение, че вниманието ще бъде изместено от него върху някой, чието съществуване му е "в ръцете". Просто тази тема трябва да се остави за известно време и да не бъде натрапвана.
И още нещо, което е чисто женска хитрост - да се подбутне по някакъв начин инициативата да бъде негова. Като разбира се му се покаже, че на жената и дошло времето и желанието. Останалото е въпрос на много любов.
Отпусни се и остави вскчо на женската си интуиция.
Желая ти успех!
 

вазарели, едно е да не е истиснки готов, да има притеснения и всички други нормални неща. съвсем друго е да ми обяснява как ще стана много дебела като забременея и че като родя няма да мога пак да отслабна. а тва че детето щяло да му диша въздуха не е просто ненормално, тва си е извратено вече. и както вече казах аз лично не бих искала дори да познавам такъв...и аз не знам как да го нарека...а какво остава да живея и да си играя на семейство с него. да ходи да си диша въздуха на спокойствие далеч от мен

Мдааа... Въпросът е много деликатен. Но само тя може да прецени дали този е "верния" мъж. Затова написах "останалото е въпрос на много любов". Ако забелязваш - не секс.

И при мен ситуацията беше подобна 
От 6 години сме заедно, близо 2 години аз постоянно мърморя за дете, а той "сега не му е времето" и дотам. Плакала съм, мислела съм, че той не иска да е с мен и да имаме деца. Но когато вече се бях примирила със ситуацията, той сам реши да действаме, каза че вече няма да чака и така всичко си дойде на мястото. 
nikolgia, може би твоят човек все още не е готов напълно за такава важна стъпка, но пък със сигурност ще те изненада когато най-малко очакваш това.
Успех от мен 

 :)Благодаря ти Ивелина,надявам се да отмине скоро

уплашил се е твоят човек.
честно казано, и аз късно се реших на деца, защото си мислех, че ще ми вържат ръцете и краката, ще ми отнемат свободата. да, това е вярно.
на колко сте години?

лично мнение - ако решиш да имаш деца с някой мъж, първо сключете брак.

 :lol:Аааа хубаво, че моят мъж явно килограмите не му пречат, че тука съм била и пълна, и слаба, а сега съм си като слон. Казва: "Все едно всяка година сменям жената, какво по-хубаво от това!" , не забелязвам да ме обича по-различно. Мисля пак да отслабна (ама за мой личен кеф).
  Не знам какво да ти кажа, за мен тези изложените притеснения са излишни, разбира се, че ако те обича, един корем за няколко месеца ще го обича дори повече от теб самата и разбира се, че детето ще го ангажира, но само при появата му, ще знае как точно се чувства. Може и да е най-щастливият татко на света (като повечето татковци). Въпросът е, че сега го и страх, което е нормално и логичният въпрос е осъзнава ли какво значи да живеете без деца? Да не остави никого след себе си, никога да не види големи детски очи, които ще му казват "тате"...Попитай го така и му обясни, че подходящо време е всяко време. Много късмет ти пожелавам и много любов!