Мила Fussii, много са хората, които мислят като нас и Слава Богу!, обаче си оставаме за жалост малцинство... Не ни остава друго, освен да се борим!!! През дългите години на стерилитета изучих в детайли `психологията на злобара`. Плачех, тормозех се, комплексирах се. После се заричах, че следващия път ще реагирам... но когато дойдеше следващия път (не се е налагало да чакам дълго) загубвах дар слово, защото не успявах да вляза в синхрон с тези, които се забавляваха да ме тормозят и така продължавах да плача... Чоплеха ме дори роднините ми...!! Научих как да се защитавам когато при една особено неприятна ситуация с моята зълва, приятелката ми подходи по начин, който произведе трайно ефективен резултат. С две стегнати изречения и възпитан тон й даде да разбере, че за всички е ясно, въпреки невинното й изражение, какво именно цели подхвърлянето й и че резултатът от него, освен че съвсем преднамерено причинява болка на мен, окача на врата й неласкателен етикет, който за умните хора наколо буди само снизхождение. До ден днешен милата ми зълва, която тогава се стопи от срам, държи езикът си зад зъбите и явно не само в мое присъствие.
Аз проявих слабост и не успях да се преборя със семейството си, което не подкрепяше желанието ми да си осиновим детенце- отново вина на обществената закоравялост! Абсурдните им аргументи се срамувам дори да повторя..., но най-болно ми е от това, че успяха да разубедят дори съпруга ми! Сега, когато след много неуспехи най-после очаквам биологичния им внук съм повече отвсякога решена да възобновя борбата и да подаря на детето си едно осиновено братче или сестриче. Няма да позволя децата ми да се давят в предразсъдъци и безчовечност, каквото и да ми струва!
Само още един красноречив епизод: преди седмица свекърва ми ни гостува закратко. Докато обядвахме сами с нея, намери за удачно да ми отправи едно предупреждение- след като се роди детето да унищожим всички документи и изследвания и т.н., за да не разкрие то някой ден случайно, че не било създадено като
нормалните деца
(заченато е с техника ин-витро). Отговорих й, че се срамувам пред детето си заради нея. Заченато с любов, толкова много желано и така дълго чакано, баба му го приема като лабораторен експеримент и това е най-тъжното послание към едно същество, което още даже не е видяло бял свят. Осиновеното ни дете щеше да е заченато `нормално`, но пак нямаше да е прието, защото е генетически чуждо на баба си и на баща си... Поканих я да преосмисли вижданията си и да моделира адекватно поведението си завбъдеще, за да не бъде лишена от привилегиите на `нормалните баби`. Излезе да се разходи и се върна вечерта, когато вече бяхме започнали да се тревожим. С влизането си и в присъствието на сина си и моята сестра заяви, че е пълна глупачка, извини се за всичките си грешни съвети, които ни е давала с най-добрите си майчински намерения и обеща, че ще бъде баба за пример на внучето си, което толкова много обичала. Вярвам, че е искрена и съм сигурна, че ще прояви старание в борбата с предразсъдъците си. А аз се чувствам удовлетворена и даже се гордея със себе си, че намерих кураж за пръв път да й отговоря, така както ми дойде отвътре.
Разводних малко темата, дано съм извинена. Толкова добре се чувствам като споделям с вас!