Момичета, ние сме възрастни, повече или по-малко `зрели` и умеем някакси да се защитаваме. Но когато ни нападнат онези злобни хора с добре обмислените си фрази, премерени и насочени точно в целта, боли ни, нали?! Отговаряме им както сметнем за удачно, но в повечето случаи се разделяме така: те-удовлетворени, защото са постигнали желаното, хвърлили са сол в раната, ние-преструвайки се на ни най-малко засегнати (и некак не сме убедителни), а в действителност огорчени и натъжени и прекарваме даже часове да премисляме случилото се, да лекуваме емоциите си. Случката се връща в главата ни и след като са изминали дни и месеци. И при това имаме логично и разумно обяснение на това защо се случва. Досегашния ни опит и `възрастната` ни психика са ни предоставили всякакви инструменти за да интерпретираме адекватно ситуацията и въпреки това преживяваме дълбоко и болезнено случки като тези, които коментираме. А как очакваме да се справят с преживяванията си тези крехки душици, на които уж нетактичните, уж недовъзпитаните, уж не чак много интелигентните `хора` изгарят от желание да изсипят отгоре целия си запас от душевна помия. Ние знаем, че те са злобни, неудовлетворени, завистливи и че вместо сърце имат само жлъчка, но децата не са способни да го проумеят. Страдат и за собственото си страдание са склонни да винят първо себе си. Нашата любов е силно оръжие, вярно е, и вероятно помага да се чувстват те по-уверени, но не е достатъчна само любовта ни да ги предпази от огорченията и страданията, които ги преследват вън от къщи. Помагаме им, без съмнение, обичайки ги, но мисля, че помагаме и на онези, които ни нараняват уж несъзнателно, усмихвайки им се или шегувайки се или просто отминавайки, премълчели си. Защо просто не им покажем, че сме ги разкрили? Защо не им кажем направо, какво в действителност мислим за тяхното изказване или за тяхното поведение, че сме отгатнали намеренията им просто да причинят болка...без да влизаме, обаче, в техния тон и без да забравяме доброто си възпитание. Ако наистина са нетактични и несъобразителни или не са дообмислили проблема биха се замислили по-дълбоко и биха били по-внимателни в бъдещи, ако пък са просто зли, явна няма да ги излекуваме, но пък и няма да сме оставили злобата, липсата на човещина и чувстветелност и даже лошия вкус, ако щете, да триумфират. Ще защитим собственото си достойнство и това на детето си. При следващата си среща с нас или други като нас дали не биха били тези индивиди малко по-предпазливи, защото не така сигурни в победата си? Ето това, мисля аз, би била една конкретна `външна` защита за нашите уязвими деца, заедно с любовта и възпитанието ни `отвътре`. Време е това общество да се вгледа в себе си, да поизостави предразсъдъците си и да стане по-чувствително към тези проблеми. Време е за повече човещина! Премълчавайки, усмихвайки се и шегувайки се преглъщайки чутото, само слагаме и ние нашата съчка върху кладата.
