Напоследък много разсъждавам по въпроса за лошото възпитание и за това колко уморява околните. Понякога мисля, че моите критерии са прекалено високи, после се убеждавам, че хората съвсем забравиха елементарните правила на доброто общуване. Когато бях малка, майка ми и бабите ми страшно ме тормозеха с  кажи добър ден, кажи благодаря, отивай да се извиниш, отиди да поздравиш еди кой си, такива неща не се говорят, онакива неща не се питат, не яж така, не върви онака... Мама повтаряше денонощно „Доброто възпитание ти помага да реагираш правилно, когато емоцията е те люлее“. Лелеееее понякога плачех от яд, че ме тормозят така, сега съм им безумно благодарна.

Да обаче, понякога се питам, не ми ли пречи точно това възпитание понякога, ако щете да се защитя адекватно. Още от както започнахме процедурата по осиновяване, аз споделих с близки и се не толкова близки познати, че чакаме да си осиновим детенце. Допреди няколко седмици не бях срещала неадекватна реакция, напротив, само хубави неща и пожелания идваха отвсякъде. През последната седмица обаче малко ми се пострупаха контакти с ... как да ги нарека... странни за мен хора. Реакциите им при новината, че сме си осиновили детенце бяха цитирам:
1.Ауууу, наистина ли, много съжалявам!
2.Аууу, аз никога не бих направил такова нещо – гена си е ген
3.Колко платихте? Нищо? Ами сигурно е болно детето тогава...
4.Е защо така, осиновяване, ма вие сте млади още бе...

На такива неща, аз, възпитана строго от мама и бабите, се усмихвам и се шегувам доста саркастично – който разбрал, разбрал. Понякога се чувствам страшно уморена от такива контакти, а понякога като  се размина с въпросните хора ми идва да се върна и да тегля една страшна, грозна и втрещителна псувня, от която и на Джак Спароу ще му пламнат ушите от срам.

Боже, тия хора, нямат ли си майки и баби да им казват какво се прави сред други хора? И какво го чака детето ми в детската градина например?

И какво го чака детето ми в детската градина например?

Това е един много тежък въпрос.  Особено за осиновено дете.
Хората освен невъзпитани и нетактични са и целенасочено зли. Е, не всички хора, но доста голям процент.

Според мен възпитанието трябва да започне в най-ранна възраст.За съжаление съм забелязала, че щом тръгнат на ясли и градини, децата се учат да псуват по-брутално и от възрастните.За още по-голямо съжаление на 'възрастните' им е интересно и поущряват подобен говор.Типичен пример-голямато дете на кръстниците ни преди да се научи да говори като хоарата, чуло, недочуло от баща си повтаряше-бъ мама; мамата, мамата; путата; и прочее.Те вместу да го скастрят му се радваха и само се чува-ха,ха, я пак, вики!
Разбира се, понякога и прекомерното възпитание също пречи, както описваш в твоя случай.Лошото е, че ти можеш да се трепеш да възпитаваш вкъщи, а на градината тотално да сриват труда ти.
Това е по отношение на възпитанието в ранна възраст.
За тъпите, меко казано невъзпитани възрастни няма какво да говорим.

Фуси, така е, миличка   А пък някои хора, освен, че нямат възпитание за пет пари, за сметка на него имат вродено чувство за липса на какъвто и да е такт  
Наскоро споделих с една приятелка, че се замисляме с мъжа ми да си осиновим детенце и тя казва "Аууу, недей бе мила, тъкмо ще осиновите и ще забременееш". Казвам й "ами какво, ще имаме две деца  , нали и ти имаш две", отговорът "Еее, не е същото".
Не ми се разправяше повече  
След този разговор и аз се замислих с какво ли ще трбява да се боря ако/когато осиновим дете   Но това е една от многото борби в живота ни.
Ти си възпитай добре детето и не мисли за елементарните прояви на човешката глупост. Така или иначе, такива винаги ще има, дали по повод на осиновяването, дали по съвсем друг повод...

1.Ауууу, наистина ли, много съжалявам!
2.Аууу, аз никога не бих направил такова нещо – гена си е ген
3.Колко платихте? Нищо? Ами сигурно е болно детето тогава...
4.Е защо така, осиновяване, ма вие сте млади още бе...

Фусинка, мила, добре дошла в моя отбор, но няма нищо страшно - хората са такива, просто не трябва да им обръщаш внимание. В крайна сметка това си е за тяхна сметка, не за твоя.
Трудно е човек, който не е минал през някакъв проблем със забременяването да разбере мотивите за осиновяване. Хората живеят в остаряла действителност, но аз твърдо вярвам, че нещата се променят и се променят с много бързи темпове. Няма да мине много и осиновяването няма да е мръсна дума, както е сега.
За детската градина не се притеснявай - ти си добра майка, Никола ще знае че е осиновен и съм сигурна, че ти ще му поднесеш новината така, че той ще бъде горд от този факт, защото той е чакан дълго и много желан. Да, това го прави различен, но това го прави и специален в най-добрия смисъл на думата.
ПП Само да добавя към горната извадка:
5. Ама като си бременна, защо ще осиновявате?
Ха сега де  

Fussii, аз за това стриктно следвам народната мъдрост - "Каквото повикало, такова се обадило!". С хубавите, културни хора - хубаво, културно и възпитано. С другите, дето само ме товарят или избягвам да контакувам въобще, или ги навирам в к...чи г.з и нямам никакви угризения!   
Вярно е, че и Никола ще се среща с подобни "умности"  , няма как да бъде предпазен. Хубавото е, че това ще му помогне по-бързо да се научи на някои неща и да расте силен...Щеше да е прекрасно да няма нужда от тези уроци, но днешният свят си е жива джунгла. 

Хората понякога са гадни, дори и близките ни! (
Ама и аз им се озъбвам подобаващо, писна ми аз да съм тактична!

Fussii, Фоксче  

аз пак разбрала, недоразбрала   и се изказах за друг вид възпитание.
с подобна липса на такт мисля всички сме се сблъсквали.тия дни най-после говорих със свекърва ми за проблемите ни-за пръв път от 7 години насам.тя попита какво ще правим ако икси-то е неуспешно.казах-абе ние без дете няма да останем, ако трябва ще осиновим.а тя сякаш изпадна в ужас и с ококорени очи ми вика-аааааааа, ами ако ви пробутат някое циганче???
реших, че няма смисъл да говориме повече.
а миналата година мъжа ми правиха 10 години от завършването на техникума и се събираха курса.Бяхме седнали срещу едно семейство, след 3 дена ми предстоеше лапаро.Говорихме си с момичето, тя ме пита от кога сме женени, дали имаме деца.Аз викам-от толкова години, нямаме деца.Тя ококори очи и с епровикна до другия край на масата, където мъжа и снимаше бившите си съученици-Милоооо, гледай ги-те са женени от 6 години,а още нямат деца.Аз направо щях да припадна, всички с еобърнаха към нас...абе ужас.Оная патка обаче май се усети, щото веднага излезе от положение-Ами не са като нас хората-да бързат.

Както винаги сте мнннного мили! Благодаря

Просто исках да споделя, че не винаги стигат силите ни непрестанно да се браниш и да се защитаваш от човешката простотия.

Фокси, така е миличка, з атяхна сметка е ама .... байгън понякога!

Грейси, Мимка, не е въпрос на такт. Убедена съм! Аз също не съм образец на тактичноста, но знам кое е прилично да се пита и коментира и кое не.

Всъщност капката ми преля, когато две мои познати питаха дали е болен Никола и от какво, след като не сме платили подкуп за него.

Тя ококори очи и с епровикна до другия край на масата, където мъжа и снимаше бившите си съученици-Милоооо, гледай ги-те са женени от 6 години,а още нямат деца.Аз направо щях да припадна, всички с еобърнаха към нас...абе ужас.Оная патка обаче май се усети, щото веднага излезе от положение-Ами не са като нас хората-да бързат.

Аууу колко "прекрасно", ето точно за таквизи иде реч! Само да ми падне в ръчичките, ще и пригорчи стократно, че и се е изсипало това от устата! И после, аз съм лоша, ама не ми пука хич!

Явно проблемите с подмятанията тепърва започват. Както казва Лан, на тези които си го просят, не и го спестявай, само ще товариш себе си. Наслушала съм се на коментари от този род и в повечето случаи са негативни. Но както преди съм писала, моя роднина осинови 2 деца, които я обожават. Въпрос на възпитание.

Всъщност капката ми преля, когато две мои познати питаха дали е болен Никола и от какво, след като не сме платили подкуп за него.

Ами ти що се обясняваш  - в един друг форум една майка беше отговорила на подобен въпрос нещо от сорта - да, купихме го от Метро, с намаление, на промоция 
Това, което искам да кажа е, че не е необходимо да даваме обяснения за нищо - българче, циганче, турче, негърче, арабче - каквото и да е, това е нашето дете и никой не може да ни го отнеме. Хората няма да станат по-тактични и по-добри, важното е да възпиташ Никола така, че техните приказки да не могат да го засегнат, но ти го знаеш по-добре от мен, нали  .

 Майка ми мислеше да си осиновят трето детенце, за съжаление се разболя тежко и тези и планове отпаднаха. Всички и викаха - "Ами вие сте доста възрастни, имате си две деца, ще ви пробутат я болно, я циганче!". Тя обаче не оставаше длъжна: "Аз си искам циганче! Всички сме много бели, хубаво е едно по-мургавко, за цвят!". 

Фани миличка... И мен така са ме учили, добър ден - довиждане, ако обичате бихте ли... това не се казва, за онова не се пита и така...

Но след ред сблъсъци с безпардонната агресивност и липса на елемнетарен такт и възпитание (липса не на първите 7, а на първите 14 години) почнах като Лан - каквото повикало, такова се обадило....

И да видиш сега на някои хора как изведнъж им се издигнах в очите и престанаха да са груби и нетактични....

Все си мисля, че е важно ние да възпитаме правилно нашите деца, пък за другото... на който не му харесва, прав му път  

Хората няма да станат по-тактични и по-добри, важното е да възпиташ Никола така, че техните приказки да не могат да го засегнат.

Точно това ми беше и на мен на ума  
То е ясно, че простотията и злобата няма да изчезнат, въпросът е да умееш  да ги пропускаш покрай себе си.
Това е доста трудно, де, особено в някои моменти.

Аz мисля, че не всички zадават подобен тип въпроси от липса на въzпитание или такт. Някои нарочно се правят на прости и нарочно zадават въпросите, които не бива да бъдат zадавани. Така се zабавляват  наранявайки хората, zа да отмъстят по някакъв начин zа това, че не са успяли да се реалиzират професионално или  семейно. Чиста zавист и zлоба. При тях човек би трябвало да zабрави въzпитанието си.
А zа онеzи, които наивно питат първото хрумнало им или това, което са чували zа  осиновяването, те просто не си zаслужават труда да им се обяснява. Те винаги Ще си останат прости.

И аz съм на мнение да въzпитаме добре децата си, а те след време Ще оценят предимството от това.

Благородната идея за осиновяването не е популярна у нас. И незнайно защо не се гледа с добро око на нея. Я вижте какво става със световно известните звезди - всички си осиновяват дечица, при това не бебенца. Та даже мода е станало при тях.
Сигурно не е лесно да се бориш с обществото, но както се казва: "аз данък обществено мнение не плащам". Напсуваш ги на ум да ти олекне и повече вземане даване с тях нямаш.
Хората са нетактични и злонамерени понякога, но има случаи в които човек без да иска изпуска коментар, който е много болезнен за отсрещната стана. Просто не си дават сметка, те не знаят какво си преживял или през какво си преминал. Една моя братовчедка, с която бяхме доста близки, например, честичко ми се обажда и ме пита "кога ще имате бебенце", "няма ли вече да си имам племенниче", зная че го казва с добро чувство, но ме наранява и за това избягвам да контактувам с нея.

Според мен възпитанието трябва да започне в най-ранна възраст.За съжаление съм забелязала, че щом тръгнат на ясли и градини, децата се учат да псуват по-брутално и от възрастните.

по времето, когато аз съм ходила на детска ясла/градина, първото нещо, което научих, беше да казвам "моля" и "благодаря". не съм още говорела като хората, но съм казвала "моля мамо гуни мене". сега една баба ми се оплака, че 3-годишният й внук я нарекъм "глупачка" и гордо заявил, че думата е научил в детската градина.

други времена, други нрави.
Фуси, няма да ти е лесно за напред. помисли как да възпиташ у Никола защитна бариера в мисленето срещу такива изказвания, каквито неминуемо ще чува.
всеобщо образование и възпитание му е майката. трябва всички да образоваме ежедневно - де когото сварим. иначе няма промяна, а има непрестанно възпроизводство на мухлясали концепции.

Моята майка се е омъжила стара мома, на 30, после за 5 години имала 5 спонтанни аборти, аз съм шестия опит-успешен, вси4ки от детската градина до сега, като ни видят с мама и казват, аа баба ти е дошла да те земе от у4илище, или аа каква голяма вну4ка имаш.
Според мен 4есто хората са по-скоро преднамерено зли и агресивни, отколкото лошо възпитани, под уж лошото възпитание се крие, жаждата да те клъвнат то4но там където най-много ще те заболи, защото ако видят 4е са успели да те наранят-те няма да са единствените с проблеми, т.е на Вуте ще му е по-зле, кво от тва 4е и моята къща гори.
Така 4е трябва да се нау4им да сме силни и да не позволяваме на злобарите да имат удоволствието да ни засягат.
П.С.  в у4илище ревях и карах майка да не ходи на родителските срещи, за да не ми се подиграват 4е пак баба ми е дошла и аз майка нямам ли, сега оба4е, първото нещо което казвам пред познати и непознати, когато трябва да представя майка ми , е да кажа, колко дълго ме е 4акала и колко много се оби4аме, именно поради този факт, така 4е хората да нямат време и да си помислят да ме наранят с някои от прословутите изрази за баба ми

Да обаче, понякога се питам, не ми ли пречи точно това възпитание понякога, ако щете да се защитя адекватно.

Аз съм си мислела същото и то многократно по различни поводи. Както обича да казва и моят мъж, ние сме продукт на "лошо" възпитание, защото не сме способни на неща, които за зле възпитаните според нас хора, са норма на поведение   И като гледам как в нашето общество просперират в повечето случаи именно безпардонните и груби особи, за които няма норми на поведение и граници на разрешеното, май все повече се убеждавам, че не съм годна да оцелея в този свят