Лора, нещо подобно като имах предвид и аз, като писах за всеобщо и тотално образование на околния свят.
стъпка 1 - кажи им, че са невъзпитани, глупави и зли.
стъпка 2 - обясни им какво е сбъркано в мисленето им по темата.

Мила Fussii, много са хората, които мислят като нас и Слава Богу!, обаче си оставаме за жалост малцинство... Не ни остава друго, освен да се борим!!! През дългите години на стерилитета изучих в детайли `психологията на злобара`. Плачех, тормозех се, комплексирах се. После се заричах, че следващия път ще реагирам... но когато дойдеше следващия път (не се е налагало да чакам дълго) загубвах дар слово, защото не успявах да вляза в синхрон с тези, които се забавляваха да ме тормозят и така продължавах да плача... Чоплеха ме дори роднините ми...!! Научих как да се защитавам когато при една особено неприятна ситуация с моята зълва, приятелката ми подходи по начин, който произведе трайно ефективен резултат. С две стегнати изречения и възпитан тон й даде да разбере, че за всички е ясно, въпреки невинното й изражение, какво именно цели подхвърлянето й и че резултатът от него, освен че съвсем преднамерено причинява болка на мен, окача на врата й неласкателен етикет, който за умните хора наколо буди само снизхождение. До ден днешен милата ми зълва, която тогава се стопи от срам, държи езикът си зад зъбите и явно не само в мое присъствие.
Аз проявих слабост и не успях да се преборя със семейството си, което не подкрепяше желанието ми да си осиновим детенце- отново вина на обществената закоравялост! Абсурдните им аргументи се срамувам дори да повторя..., но най-болно ми е от това, че успяха да разубедят дори съпруга ми! Сега, когато след много неуспехи най-после очаквам биологичния им внук съм повече отвсякога решена да възобновя борбата и да подаря на детето си едно осиновено братче или сестриче. Няма да позволя децата ми да се давят в предразсъдъци и безчовечност, каквото и да ми струва!
Само още един красноречив епизод: преди седмица свекърва ми ни гостува закратко. Докато обядвахме сами с нея, намери за удачно да ми отправи едно предупреждение- след като се роди детето да унищожим всички документи и изследвания и т.н., за да не разкрие то някой ден случайно, че не било създадено като нормалните деца  (заченато е с техника ин-витро). Отговорих й, че се срамувам пред детето си заради нея. Заченато с любов, толкова много желано и така дълго чакано, баба му го приема като лабораторен експеримент и това е най-тъжното послание към едно същество, което още даже не е видяло бял свят. Осиновеното ни дете щеше да е заченато `нормално`, но пак нямаше да е прието, защото е генетически чуждо на баба си и на баща си... Поканих я да преосмисли вижданията си и да моделира адекватно поведението си завбъдеще, за да не бъде лишена от привилегиите на `нормалните баби`. Излезе да се разходи и се върна вечерта, когато вече бяхме започнали да се тревожим. С влизането си и в присъствието на сина си и моята сестра заяви, че е пълна глупачка, извини се за всичките си грешни съвети, които ни е давала с най-добрите си майчински намерения и обеща, че ще бъде баба за пример на внучето си, което толкова много обичала. Вярвам, че е искрена и съм сигурна, че ще прояви старание в борбата с предразсъдъците си. А аз се чувствам удовлетворена и даже се гордея със себе си, че намерих кураж за пръв път да й отговоря, така както ми дойде отвътре.
Разводних малко темата, дано съм извинена. Толкова добре се чувствам като споделям с вас!

аз мога да кажа какво ще последва. в такива случаи грубияна извърта нещата така, че той е обиден и ти си бил грубия.

Тъй де - аз съм си зла за много хора , но на мен това ни най-малко не ми пречи. Близките ми хора ме обичат много, имам прекрасни приятели. Въобще не ми пука, че бабата на съседката ми е възмутена от дъното на душата си, че съм и отговорила еди как си на безкрайно "тактичните" и въпроси. Отказвала да ми казва "добър ден" - много важно, да е жива и здрава.
 jame, jame, голям си ентусиаст! Това върви само при заблудените хора, които иначе са добри, не ти мислят злото и просто са казали нещо не както трябва (на всеки се случва това)! При тези с комплексите и лично Исус да дойде да им каже, че грешат - ще го заплюят в лицето.
 За протокола: не псувам, не обиждам, не повишавам тон, но настъпят ли ме по мазола - рогата са ми големи и като набода, боли много!

Браво, Лоре !!!

Да, момичета мили, всички сме обкръжени от хора, къде само простовати или повърхностни, къде просто несъобразителни, къде чисти злобари. На първите категории може да се въздейства благотворно. Даже и да са нямали за цел да ни причинят болка, почувствали се веднъж неловко заради простотията, която са изтърсили, може пък другия път да помислят повече. Последната категория е ясна- те нямат спасение, но нека не им се оставяме в лапите да ни късат месата! Да го кажем гласно и да го кажем ясно как ги виждаме ние!
Прегръщам ви всички!

На това не му казвам лошо възпитание а злоба. Има ужасни хора, който възпитават децата си както те са възпитани. Чудя се дали спят спокойно от злобата която прелива или тя и нощем ги задушава и се чудят къде да я излеят. Това си мисля за тези хора и чесно понякога ми е жал за тях. Това са хора с болни амбиции,неспособни и комплексирани.
Те вместо да постигнат целите си седят и се самосъжеляват и когато някой с много борба ги постигне се чувстват ужасно. Тогава имам чувството че денонощно се чудят как да направят живота му черен. Имам една позната която разбра че детенцето ни е от инсеминация. Спомням си тя каза: Е то пак ще си е като ваше . А съм сигурна че думата инсеминация изобщо си няма идея какво може да значи. Непрекъснато казва на малката той. Всеки път и напомням да отиде на лекар, явно паметта много започна да и изневерява. А тя ми казва: Ми сложи и обици, то така на нищо не прилича.
Мъжа ми се опасява, че малката ще търпи много подигравки като поотрасне. В смисъл как не съм могла да забременея и как ни имало нещо.Как може да не е наше дете. Просто от такива хора очаквам всичко. Но в крайна сметка и аз мисля да обясня на детето от рано как много дълго сме го искали и е най- желаното детенце на света. Как мама е плакала много дни и нощи за да се появи.. Тогава детето ще се почувства специално и няма да се потдаде на тази гнусна простотия.

Сега, когато след много неуспехи най-после очаквам биологичния им внук съм повече отвсякога решена да възобновя борбата и да подаря на детето си едно осиновено братче или сестриче. Няма да позволя децата ми да се давят в предразсъдъци и безчовечност, каквото и да ми струва!
Само още един красноречив епизод: преди седмица свекърва ми ни гостува закратко. Докато обядвахме сами с нея, намери за удачно да ми отправи едно предупреждение- след като се роди детето да унищожим всички документи и изследвания и т.н., за да не разкрие то някой ден случайно, че не било създадено като нормалните деца  (заченато е с техника ин-витро). Отговорих й, че се срамувам пред детето си заради нея. Заченато с любов, толкова много желано и така дълго чакано, баба му го приема като лабораторен експеримент и това е най-тъжното послание към едно същество, което още даже не е видяло бял свят. Осиновеното ни дете щеше да е заченато `нормално`, но пак нямаше да е прието, защото е генетически чуждо на баба си и на баща си... Поканих я да преосмисли вижданията си и да моделира адекватно поведението си завбъдеще, за да не бъде лишена от привилегиите на `нормалните баби`.

Браво!

Защо не им отговаряте, че докато децата пораснат вече няма да има такива задръстеняци, от които те да се притесняват от начина, по който са заченати или дошли в семейството. Както сега никой не се притеснява, че се е родил секцио. Никога не крия как са заченати - напротив, ако ме попитат имаме ли в рода си близнаци им отговарям точно и конкретно как са заченати.
Фуси, ако знаеш колко мои колежки и познати съм намествала на място, когато стане дума за нечие осиновено дете и кваливикации като "тяхно" и "осиновено". Обикновено се навират в "кучи г*з" след разговора ни и се измъкват с "е, да де, да де" и потъват от срам. Преди третия ми опит ин витро коментираха колега (около 40-те) защо не се жени за приятелката си (и тя на негова възраст) или поне дете да си направят. Слушах и накрая се намесих, че първо това не е тяхна работа - всеки си има собствени представи и ценности за живота и откъде са сигурни, че не се опитват да направят бебе. Били сигурни, че нямали здравословен проблем, щото щял да им каже.  Откъде накъде ще му се грижат да поставят чуждия живот в категории. И накрая им заявих, че кой знае пък за мен какво се приказва, но добре че не ми пука от доста време.

По повод за "осиновеното" дете. Майка ми навремето работеше в едно голямо строително предприятие. С нейна колежка бяха двете в 1 стая-над 20 години работиха заедно. Колежката и нямаше деца и си осинови момченце. Той беше толкова сладък, че аз не можех да му се нарадвам-бях станала "кака". Гушках го и му виках Тони бонбони.. Никога не се е коментирало, че е осиновен. Не помня, но мама май ми каза, че е осиновен(той също знаеше)и вероятно ми е дала някакви обяснения по въпроса. Само знам, че това е детето на леля Маре и никога не съм го приемала като различен от другите деца, но за това заслугата е на майка ми-така ми е представила нещата.Това е.. Чак по-късно разбрах, че има хора, които приемат това за нещо "лошо" и някак ми беше странно. Простотия винаги ще има за съжаление.. Не трябва да се обръща внимание, но и аз съм от чувствителните и се нервирам..

Твоята майка, Tutto_bene, те е научела да бъдеш човечна, но за жалост много родители не си създават това притеснение. Често не ги е грижа за това какво преживява едно дете, обект на неуместни коментари и обидни подхвърляния, стига да не е тяхното дете. Други хора пък предизвикват истински щети с нездравото си любопитство или даже са целенасочено жестоки. Слава Богу, че се нервираш... но продължавам да твърдя, че напротив, трябва да обръщаме внимание! Така, както твоята майка е обърнала вниманието ти в правилна посока. Но и защо да не им обърнем внимание и на онези другите, казвайки им как изглеждат в нашите очи. Нали сме свобосни да изкажем мнението си, точно както те не пропускат случай да направят. Не вярвам нещо някога да може да бъде променено с мълчание. Ще продължаваме да се давим в безсърдечност, злоба и невежество или да се надяваме на нашите деца, като жертви И на нашето безучастие, някой ден да опитат те да променят нещата. Но и те, научени от нас да не обръщат внимание на тези хора и на техните приказки, ще им оставят за жертви децата си.. и така, во веки веков.

Ей, Tutto_bene, извини ме, защото сигурно съм ти прозвучала настъпателно! Разбира се, най-малко пък към теб е насочено моето негодуване. Хванах се за фразата `да не обръщаме внимание`, макар че е ясно какво ти имаше пред вид. 

Фуси, мисля че твоята теория за демонстрираната и безпределна обич е вярна.Ще дам пример с мен самата.
Моята майка ме е чакала 14 години и ме е родила на 39г.Вследствие на това често я бъркаха с моя баба.Аз със гордост отговарях, че това е майка ми.В училище дори се опитаха да бъдат доброжелателни с мен(мои съученички) и ми казаха,че съм осиновена.Притесних се(незнам защо) и когато попитах мама тя ми обясни, че дори и така да е ,то това значи че съм още по-голяма късметлийка.Тази увереност и гордост от родителите ми идваше точно от любовтта им към мен.Те го демонстрираха и пред хората и в къщи(незнам как са успяли да не ме разглезят,как става тая цака незнам).Всички знаеха, че съм много чакано и обичано дете.И днес, когато съм на 28г близките ни ме бъзикат,чеоще съм на мама и тати момичето .А,ако знаете аз колко ги обичам...

И аз никога не съм крила как е заченат Дани. Не го и афиширам, но гледам да го спомена мимоходом, когато съм в компания с хора, за които подозирам, че може да имат подобен проблем. Никога не се натрапвам, но така оставям отворена вратичка, ако имат нужда от съвет или насока откъде да я подкарат. Никак даже не ме притеснява какво ще каже стринка Минка, която случайно ме е чула. Обаче явно майка ми се тревожи. Тя съвсем наскоро случайно разбра, че имаме АРТ бебе и дори ме помоли да не говоря пред леля ти не-знам-коя-си. Беше от добри чувства, те живеят в малка общност, с много близки и далечни роднини, някои от тях си нямат друга работа и си поддържат формата със сплетни. Но все пак ми стана тъжно, че все още има хора, като мама, на които им пука от това и цял живот ще си плащат данъка Обществено мнение. За другите, доброжелателите, даже не ми е мъчно за плиткоумието им, все ми е тая, нямам толкова време, та да ги мисля и тях. Всички деца са еднакви, само предразсъдъците на възрастните ги различават.

Обаче, тази сутрин се събудих с една такава оптмистична мисъл - момичета, нашето поколение и тези след нас изобщо няма да гледат на АРТ или на осиновяването като на нещо ненормално и непременно продиктувано от тежка лична драма. Вече и в Бг има известни личности, които не крият, че са имали нашия проблем. А тези дни ми стана толкова топло на душата, като прочетох, че Тити Папазов е осиновил изоставено момченце, за което е имало съмнения, че е болно от СПИН. А то даже не е. Тити си има свое дете, не го е изгаряла мъката на неосъщественото родителство. просто е преценил, че има възможност да даде дом и топлина на отхвърлено дете и го е направил. Много ме радват и еднозначно положителните реакции, които чух после от случайни хора. Просто това вече е много по-приемливо за обществото, пак ще трябва много любов и такт, за да защитите децата си, но няма да е като преди 30г.

Никога не се бях замисляла, че някой някога може да ми каже, че детето ми, понеже живот и здраве ще е от инсеминация, няма да е като да си е наше. Но дори и някой все пак да посмее да го каже, със сигурност няма да ме притесни или да ме накара да се почувствам зле, заради това, че съм успяла да намеря правилния път, че съм имала сили да го извървя, колкото и нелек да е бил той, за да сбъдна мечтата си да имам дете. И горко на всеки, който не мисли така.   

Аз също не съм предполагала, че някой някога ще сложи детето ми в отделна категория, защото било заченато с техника ин витро. И побързах да развея победния флаг след сблъсъка с мама свеки. Разбра се, че са били само приказки и нищо в мисленето й не се е променило. Но не мисля, че `АРТ-бебетата` ще имат особени проблеми. АРТ са вече широко разпространени и скоро няма да предизвикват такъв интерес. За осиновените дечица, обаче, мисля че още дълго време нещата ще останат непроменени. Любовта на мама и татко са неоспоримо много важни, но едва ли винаги достатъчни като защита. И аз имам един пример в семейството си. Дъщеричката на моите чичо и стринка е осиновена и знае това от малка.  Била е винаги обградена с любов вкъщи. За мен и сестра ми тя е по-скоро по-малката ни сестричка, отколкото братовчедка. Винаги е имало разни дребни и неприятни случки с разни семейни познати, които, обаче, са отшумявали без видими последици за детето. Но когато беше 15-годишна, един ден я намериха в къщи, заключена в стаята си, изпила огромни количества от най-различни лекарства. Успяха, за щастие, да я спасят, но този епизод е потресаващ и до ден днешен когато се сетя за това, ми спира сърцето. Стана ясно после, че `приятелките` й в училище са я тормозили системно с разни въпроси и странни идеи. Това се случи само преди 5 години и сега тези девойки са на по 20 години, т.е. доста по-млади и от нас. Кога ще се промени този свят? Наистина ли се променя? И от кого зависи? Оптимизмът ни сам по себе си не е лекарство. Тук трябва `всеобщото и тотално образование на околния свят` на jam.

Благодаря ти за историята Алка (на тия в общината... я кажи коя е общината да отида да им фрасна по една  ).

Май много хубава тема се получи, благодаря на всички.

Мисля си за няколко неща - първо да свикна с мисълта, че няма да съм вечно до д-то на Никола, за да отхапя главата на всеки, който се опита да го нарани. Няма д асъм, не е и нужно, даже за него е полезно.

Мисля си, как понякога доброто възпитание ни спасява в различни трудни или конфузни ситуации. Грубияни и малоумници ще има винаги, ако отвръщаме с техните оръжия, ставаме като тях, просто не си струва

Мисля си, Мармот, че наистина обществените нагласи се променят към добро, а това абсолютно съм съгласна с Джам и Лора, че зависи от и нас.

Фуси, мисля, че колкото повече известни хора се включат в една такава кампания по ограмотяването, толкова по-лесно ще бъде да се каже на едно дете или да се предпази от такива неща.
Толкова мило и сърдечно ми стана, и си поревах, като гледах Тити Папазов. Ето един човек, който не се срамува да каже, че има осиновено дете, че го обича, че ще се грижи за него, даже покани и Слави да му помага, за да се променят нещата в домовете. Ето такова поколение от хора ни трябва, които да милеят за децата и да не мислят, че е грешно да осиновиш дете.
Може би наистина е много важно от малки да се казва на децата, че са осиновени, да се подготвят за такива неща. Въпреки че съм забелязала, че само у нас го има това отношение. В други страни като че ли някак по-леко се посрещат нещата или се поднасят и не ги сочат такива деца като прокажени. Не знам от балканския манталитет ли е това или нещо друго...

Фаничке, винаги има зли хора. И винаги е имало. И нетактични, и лошички, и глупавки и несъобразителни... Майната им!

Майка ми е осиновена. И при нея е имало "доброжелатели", които са й говорили глупости в крехка детска възраст. Но това минава и толкова. Важното е, че имате дете, прекрасно дете, което обичате и то ви обича! Бъдете здрави и много, много щастливи!

Фуси, това най-сладко бузесто детенце било твоето  Да ви е жив и здрав, и все така сладък Никола (и името прекрасно)!
Радвам се толкова много за щастието ви, толкова 4акано, толкова заслужено, недей да си го помра4аваш. Приятелката ти добре ти е казала: игнорирай задръстеняците.
Но, както ме посъветва психолог, за да не задържаш много отрицателни емоции вътре в себе си , намери си одушник - да напсуваш някой от време на време, или пък спортувай нещо, или бесни игри с Никола, каквото ти е на душата.
А за възпитанието - права си, възпитавай го както са те възпитали -като цивилизован европейски гражданин, какъвто той ще бъде, а не като из4езващ балкански субект от по-миналия век.
Не знам, дали ти не бе разказала в този форум една много вълнуваща история, за едно детенце, което, като му казали, 4е е осиновено, то отговорило "не, аз съм избран, а вие сте просто родени". Сигурна съм, 4Е с лиубовта си, вие ще успеете да дадете на Никола то4но такава сила на характера, увереност в себе си и в бъдещето !
И отново, бъдете много щастливи