pri dve neuspe6ni rajdania triabva li da opitam pak.daite mi savet,prejviah mnogo i neznam dali ste imam sili za oste i nai ve4e me e strah ot sledvast neuspeh.daite mi savet i kuraj

Антонина кажи ни защо са били неуспешни. В какво лекарите намериха проблем. За ранен мисед ли става въпрос или за вече износено бебче. Съжалявам за това което си преживяла и ти пожелавам никога да не се случи. успех
И пиши на кирилица, така ще е по разбрано и повече хора ще ти отговорят.

Ако това, което пишеш е вярно - пробвай следващият път секцио. Така ще видят къде е проблемът и ще го коригират. Ако става дума за раждане, а не аборт.

ами незнам, аз под 'неуспешно раждане' разбирам нещо много лошо-плода загива по време на раждането.ако е това трябва спешна медицинска консултация за причината.
ако е вече спонтанен аборт отново трябва консултация-имунологични изследвания, генетични.
глупаво е, колкото и да си отчаян, да опитваш до безкрай без да потърсиш прчината.
спешно потърси специалист!

Аз обаче упорито отказвам да повярвам че два пъти са изпуснали бебе в 9 месец
Найстина упорито тялото ми се съпротивлява да го приеме.
Антонина дай малко яснота по въпроса.

малко офф!
когато съм се раждала, имало една жена в болницата, на която 8 или 9 пъти и умирал плода в края на 7мия месец.разбира се става въпрос за 1980-та, сега медицината е много по-напреднала.
ама като знам какви некадърни доктори има, особено в малките градове, няма да се учудя ако наистина са изтървали 2 пъти бебе в 9тия месец.
тука в разград за последните 4-5 години има доста случая на родилки, на които не е изчистена плацентата.има и един смъртен случай-дъщерята на приятелка на майка ми.но все още няма осъден лекар.

Пак off
Аз лежах за задържане с една циганка, която имаше едно момиченце и още 7-8 бременности при които бебето умира от месец два преди раждането до месец два след раждането. И тогава беше бременна отново и бяха отишли в майчин дом за изследвания.

А когато раждах, бях в една стая с жена, на която първите две деца едва са ги спасили, ама са се родили със сериозни увреждания. При едното детенце даже бяха останали последствия, които щели да се оправят едва след пубертета или след като спре да расте - не си спомням. За третото дете вече беше дошла в София и при секциото открили септум. Единственото, от което можело да се досетят е странната поза на бебето. По време на бременността не е пречил септума, ама при раждането детето тръгвало с рамото напред.

първия път беще в на4алото на 9 месец ,беше се задушило с пьпната врьв .Раждането на мьртав плод както казват лекарите е тежко а за мен ужасно защото много исках детенце.Не мога да го опиша с думи и не го пожелавам на никои.Опитвах се да се савзема,лекариат ми каза 4е се слу4ва нямало при4ина в мен да опитаме пак.И така след година забремениах отново едновременно се радвах и пла4ех от страх да не стане нещо отново и затова отидох в маи4ин дом седях 3 месеца,иследваха ми вси4ко няма6е проблеми  имах среша и сьс психолог заштото много се стахувах да не стане пак нешо.Лекарите бяха много добри но ре6иха да не се нервирам и психирам от вси4ко в болницата и тьй като иследваниата ми бяха добри да се прибера в кьши и така ходех на консултаций нямах проблеми до на4алото на 8 месец.Сутринта ме заболя корема и отидох в болницата,естественно вдигнах крьвното,пла4ех и се молех само да не стане нешо  не мога да разбера оше за един 4ас ве4е сам била с вьтрешен крьвоизлив.Когато ме вкарха в операционната не исках нишо друго освен да умра трудно е да се пи6е за това.Прелети са ми 3 банки крьв и 2 плазма ,сестрата ми каза 4е трябва да се радвам зашото една на десет оставала след такава тежка операция ,но на мен ми е все едно.Как да напи6а вси4ко коато преживях последните 3 години незнам ЗА пьрви пьт пи6а за това какво ли може да се слу4и оште незнам пи6ете ми слу4вало ли се е и на други                 

Много съжалявам за всичко, което си преживяла, мила!!!  Искрено обаче вярвам, че някъде там в бъдещето е твоето бебче - това, което ще гушнеш и на което ще се радваш! Пожелавам ти го от сърце! Сега важното е да се възстановиш психически, доколкото ти е възможно и...да продължиш напред! С вяра, обич и оптимизъм! Прегръщам те!!! 

Мила ,много съжалявам за случилото се
моя съвет е, да не се отказваш.Лично аз се боря вече 8 -9 години за да си имам детенце......много пъти ми е идвало да се откажа....но продължавам да се боря.
Едната част от мен,вътрешно вярва че ще успея.
Опитай се да си починеш ...да се възстановиш психически до колкото е възможно.
И след време опитай отново!!Успех мила!

първия път беще в на4алото на 9 месец ,беше се задушило с пьпната врьв .Раждането на мьртав плод както казват лекарите е тежко а за мен ужасно защото много исках детенце.Не мога да го опиша с думи и не го пожелавам на никои.Опитвах се да се савзема,лекариат ми каза 4е се слу4ва нямало при4ина в мен да опитаме пак.И така след година забремениах отново едновременно се радвах и пла4ех от страх да не стане нещо отново и затова отидох в маи4ин дом седях 3 месеца,иследваха ми вси4ко няма6е проблеми  имах среша и сьс психолог заштото много се стахувах да не стане пак нешо.Лекарите бяха много добри но ре6иха да не се нервирам и психирам от вси4ко в болницата и тьй като иследваниата ми бяха добри да се прибера в кьши и така ходех на консултаций нямах проблеми до на4алото на 8 месец.Сутринта ме заболя корема и отидох в болницата,естественно вдигнах крьвното,пла4ех и се молех само да не стане нешо  не мога да разбера оше за един 4ас ве4е сам била с вьтрешен крьвоизлив.Когато ме вкарха в операционната не исках нишо друго освен да умра трудно е да се пи6е за това.Прелети са ми 3 банки крьв и 2 плазма ,сестрата ми каза 4е трябва да се радвам зашото една на десет оставала след такава тежка операция ,но на мен ми е все едно.Как да напи6а вси4ко коато преживях последните 3 години незнам ЗА пьрви пьт пи6а за това какво ли може да се слу4и оште незнам пи6ете ми слу4вало ли се е и на други                 

Прегръщам те силно, мноооого силно. Съжалявам за горчивия ти опит, моля се на Бог да успееш един ден да прегърнеш своето дете, заслужаваш го, всички ние го заслужаваме!
 

Ани, изживяла си невероятно мъчение, за което ужасно съжалявам.
Сега най-важното е да се успокоиш, срещай се със психолог ако е нужно, а съм сигурна, че е нужно!Чак тогава гледай напред.
Желая ти успех!

Това найстина е ужасно което си преживяла!!!Стискам палци всичко да е наред занапред!!!Искренно ти пожелавам успех!!!

мила Антонина,

преминала си през много тежки изпитания за душата и тялото. от сърце се надявам да успееш да преодолееш мъката и болката с помощта на твоите близки хора, а защо не и с помощта на този форум. надявам се да се решиш да опиташ отново.
преди това, обаче, трябва да се консултираш с много добър специалист по патологична бременност и да му разкажеш подробно за твоите случаи - с всички медицински документи, които имаш. аз бих ти препоръчала даже консултация с няколко специалисти. ако, дай Боже, решиш и забременееш пак - трябва да те наблюдава много редовно такъв специалист.

каквото и да решиш, пожелавам ти успех!

Миличка така силно се надявах това което беше написала да не е вярно. Плача с теб защото усещам огромната болка която е на сърцето ти.  Много силно се надявам да преодолееш мъката доколкото е възможно и да продължиш да се бориш. Консултирай се с психолог, задължително, аз не бих се справила без неговата помощ ако недай боже ми се наложи да преживея нещо подобно. Когато бъдеш готова аз с теб ще се моля този път всичко да е наред. Бъди силна. Ти ще успееш.

мила Антонина,

преминала си през много тежки изпитания за душата и тялото. от сърце се надявам да успееш да преодолееш мъката и болката с помощта на твоите близки хора, а защо не и с помощта на този форум. надявам се да се решиш да опиташ отново.
преди това, обаче, трябва да се консултираш с много добър специалист по патологична бременност и да му разкажеш подробно за твоите случаи - с всички медицински документи, които имаш. аз бих ти препоръчала даже консултация с няколко специалисти. ако, дай Боже, решиш и забременееш пак - трябва да те наблюдава много редовно такъв специалист.

каквото и да решиш, пожелавам ти успех!

И аз съм на абсолютно същото мнение. Успех и 

вториа пат бе6е секцио и какво пак ни6о направила сам вси4ки иследваниа  вси4ко е нарет ако иска6 пи6и

antonina,искрено съжалявам... Бъди силна,не се отказвай.Дано намериш своя доктор(специалист),който наистина ти помогне да се реши проблема ти.Желая ти успех!

Мила Антонина,
Мога да ти кажа:
Първо, че ти съчувствам,
Второ, да не спираш с опитите и да вярваш, че третият път ще е УСПЕШЕН,
Трето, да се вслушаш в съветите на Jam,
и четвърто, и аз подкрепям това за психолога /и аз съм ходила при такъв специалист/
Прегръщам те силно! И горе главата! Какво да се прави?! Животът е мъчителен, но трябва да го изживеем някак си.
И още веднъж, не губи надежда!