Здравейте, мили момичета. Не ви познавам, но Ви чувствам близки, защото знам, че всички сте преживели нещо подобно.
И аз загубих бебето си. missed abortion. Направиха ми аборт в 11г.с., но бебето беше спряло да се развива в 9г.с
Просто сърчицето му беше спряло
Имах чувството, че и моето ще спре.
Плаках толкова отчаяно, не можех да повярвам, че се е случило. Струваше ми се ужасно, нечовешко това, че съм го носила в себе си, била съм щастлива, правила съм планове, докато то е било мъртво!!!
Живеела съм си спокойно и щастливо, а бебчето ми е било мъртво
После дойдоха хилядите въпроси "ЗАЩО???!!!"
Всички ми казваха - така е трябвало да стане, така е по-добре, следващият път ще се получи.
Лекарят ми ми каза да се успокоя, да не прибързвам със специфични и скъпи изследвания, да изчакам и пробваме пак.
Но все пак ми е трудно да проумея, че се случват подобни неща, толкова противоестествени!!!
Искам да гледам напред, на 24години съм, знам, че животът е пред мен.
Но малко ме е страх. Постоянно си представям, че пак съм забременяла, отивам на преглед и всичко се повтаря, дори си представям как лекарят ми ми го казва отново
Господи, разумен човек съм, а сега си мисля, че едва ли не това е някакво знамение, което виждам и идва да ми покаже, че никога няма да имам дете. Сигурно се побърквам. Не мога да проумея как така животът продължава, след като на мен ми се случи това. Как така хората ходят на работа, смеят се, слънцето изгрява, дори и кучето ми роди шест кученца...
Не мога да вляза в нова бременност с такова свито сърце. Знам, че трябва да съм спокойна и щастлива, без страх и напрежение. Но възможно ли е изобщо това, след като ти се е случило такова нещо?
Колко бихте ме посъветвали да изчакам? 3 нормални цикъла достатъчни ли са? Толкова ми каза моят лекар, но един друг ме посъветва 6 месеца. Има ли по - голям шанс, ако изчакам повече?...
Ох, извинявам се, сигурно задавам глупави въпроси...