mmery, Бари, благодаря за милата оценка, ще му стане много приятно, като му кажа!
Бари, картината на брат ти е много добра, има правилен усет за формата и пропорциите! Това било много важно да го имаш при рисуването! Бари, картината на брат ти е в стил, който е много развит от един руски художник - Айвазовски, рисува предимно на морска тематика. Сигурно си чувала за "Деветият вал"?! Предполагам, че има в нета негови картини да видиш.
А можеш ли да попиташ мъжа си, защо рисунките са му графика /мисля че така се казват/, а не пастел или там каквито са другите? Интересно ми е защото и моите са на молив, много малко имам с бои.
Мари, питах. Това, което разбрах от него е, че в книгите по рисуване за начинаещи съветвали, че е добре да се започва с молив, графит или туш. Някога са почвали да чиракуват и с въглен. С тези материали по-добре можеш да хванеш правилната форма и правилните пропорции на предметите. Най-напред се рисували само отделни предмети, като целта била да се научиш да познаваш формата им сама за себе си, а и разположена в пространството по различен начин. След това следвали композициите от по няколко предмета, и накрая за научилите се - цяла картина, т.е. различни по форма предмети мирно да съжителстват един до друг, но и като цяло да изразяват една обща идея концепция. Не съветвали да се почва направо с бои, защото било твърде амбициозно за хора, които не си знаят рисувателните възможности, дали въобще имат и талант.
Научих и, че някога боите са били предимно естествени - разноцветни глини, които се смесвали с жълтък и някакъв разтворител (а някои и с кръв!) от различен тип. Затова картините на старите майстори не са загубили цветовете си и до днес, защото са на естествена основа боите. Ако обаче разтворителят не бил качествен или с примес на някакво вещество (забравих какво!) картините след време потъмнявали. През Ренесанса в Италия била известна и техниката "ал фреско", която обаче правили малцина по-добри, защото била капризна техника. Правили мазилка на стените и докато е прясна нанасяли боите върху нея, така нарисуваното било като вградено в стената и било много трайно. Проблемът бил през лятото, когато мазилката бързо стягала и се налагало да се нанасят бързо боите. По това време се чиракувало дълго за рисувач (=художник) и започвали първо с въглен (рисувало се и с восък и смола, които после покривали с бои). Боите били скъпи и едва, когато майсторът се увери, че те бива, разрешавал и с бои.
Това е кратка лекция по рисувателните техники.
Мъжът ми рисува предимно в почивните дни, когато всички задачи са свършени и жените например грабват плетката, та така той грабва молива. Казва, че го успокоявало и му действало релаксиращо един вид. Иначе, той почна случайно да рисува - херасала му една книга в библиотеката, взел я, и започнал, дотогава не знаеше, че има усет за правилната форма.
Изводът: човек трябва да пътува цял живот с любопитство към себе си и току виж открие нещо, което, ако си стои на едно място, няма да срещне никога.
Успех на всички любители на изобразителното изкуство!