Ози, благодаря, ще му предам! С тези рисунки има интересна история. Малко след като ги беше качил в нета, мъжът ми дал адреса и на колегите си. И те, понеже само саир им дай, ги разгледали. Одобрили ги и даже му организираха малка изложба в офиса. Аз не можех да повярвам, като каза, че ще си има изложба!!! Да, вярно, че някои са доста сполучливи, особено пейзажните ми харесват, но чак пък изложба?! Беше много ентусиазиран, купи им евтини рамки, подбра 30-тина рисунки и наистина ги изложил. Стояха цяла седмица там, за да може като идват хора, да им показват какви самоуки таланти имат. Накрая някакъв колега беше купил един английски пейзаж за сумата от...10 паунда! Мъжът ми беше на седмото небе от радост, а аз от почуда. Обаче тук много окуражават хората за всичко, а и си правят живота интересен и разнообразен. След това събитие махнахме картините от хола, които аз си бях купила от България и на две стени наредихме неговите рисунки. Създават настроение, ако не друго.
Обаче той продължава в малкото си свободно време да рисува, вече е минал няколко книги с уроци по рисуване, като целта засега е да се постигне прилика при рисуването на хора. Защото овчиците и катеричките, които рисува, така или иначе няма как да се видят, за да имат претенции за прилика! Та, така с рисунките!
