Наложи ми се преди време да си правя цветната снимка там, та докато чаках доктора ( в отделението по стерилитет) разни докторя си консултираха или поемаха пациентки, чакащи като мен. Не можах да повярвам на очите си, когато един от лекарите, обяснявайки нещо на пациентката си, размахваше цигарата си и дори я използваше като показалка, за да сочи с нея нещо в документацията на момичето. А димът се виеше ли виеше около тях.
Родилното е трагедия, затова със свито сърце се надявах да не ми кажат, че във ВИП-а няма места. А лежащи по коридорите родилки май ще има винаги. Що се отнася до определението, че била циганска болницата - ами за седем дена престой не ми направи такова впечатление, напротив - съотношението ромско и българско население не беше в полза на ромското ни най-малко.
Така че моят личен опит е - лечение НЕ, раждане (платено) ДА.