Милички, толкова се зарадвах, че са се включили толкова много от вас да ми кажат по някоя окуражителна дума. Благодаря ви!
Развитие на ситуацията при нас няма, аз имам гости - родители, сестричка, племенник, които си заминават утре, така че развитието предполагам предстои. В момента не общуваме.
Може би трябваше да напиша малко повече по въпроса, защото се е получило малко недоразумение. Според мен проблемът не му е в стерилитета. Аз никога не съм мислила в дух "той е виновен" - както добре беше казал някой по-горе, за тая работа трябват двама. Утре може проблемът да е при мен. Никога не бих му казала, че е виновен, или да му натяквам, че проблемът е у него. Разбира се, с него нямам никакви проблеми - да се изследва, да пие каквото трябва - всичко необходимо прави човекът, отказа даже плуването. (ако се скатаваше, може би щях да се принудя да му кажа да се стяга да си оправя проблема). Никога не е показвал, че има проблем, че се чувства виновен - даже напротив, чудя му се колко спокойно гледа на нещата. Даже си мисля понякога не е ли малко повърхностен. Аз например бих си изживявала по някакъв начин, ако здравословният проблем е у мен. Така че ситуацията със стерилитета влияе при мен определено, при него ако има нещо, то не го показва въобще. Спермограмата му е почти нормална сега и за донорската инсеминация питам, ако се окажа сама в живота.
Момичета и БигБен, не го разбирам моя мъж в настоящия момент! Как е възможно да се подразниш от такива неща и да направиш такъв генерален извод, че не си подхождаме
Всичките ни приятели неперкъснато казват, колко си пасваме, че сме сходни и т.н., а и аз мисля твърдо, че е така. Преди брака, вече живеехме от доста време заедно, пак го обсебваха такива настроения. Обаче имаше големия проблем да говори какво не е наред, и само трупа в себе си, до достигане на едно ниво, което му се идва в повече. Аз например колко му се дразня, колко е разсеян и за други такива неща, но го обичам - никой не е идеален. А той се дразни от всяко несъвършенство... а и като не споделяш и не даваш отдушник на раздразнението, толкова ти се замъглява мозъкът, че ... Уж бяхме преодолели тези моменти, молеше ме да се оженим, изглеждаше твърдо решил... (като се сетя как реши "твърдо" за 24 часа, след като се бях изнесла от тях след поредния разговор в дух "дали си подхождаме", какво му се чудя повърхностните решения
). Не го разбирам.
Вчера четох част от една подобна тема в БГМама, но момичето е бременно 4-ти месец. И нейният мъж току изпадал в настроение "ама дали си подхождаме" - за мен беше много поучително, дали няма да вземе да изперква, ако живот и здраве си оправим отношенията и си имаме детенце
То си било рецидив при някои
А пък много други мацки, като безпристрастен страничен наблюдател оценяват ситуацията с "аз не бих търпяла такъв мухльо, как така ще се чуди, да е мислил навремето, това да не му е курорт и т.н.". Което пък породи нови въпроси у мен.
БигБен, понеже любезно предлагаш помощ за разбиране на мъжа, имам един такъв въпрос, базиран не само на сегашен, но и на предишен опит: Защо Мъжът е устроен така, че да не разбира от добро отношение? Колкото повече се опитваш да си разбиращ, осигуряващ душевен комфорт, да си деликатен и добронамерен, толкова повече ти се качва мъжът на главата? Едва когато ти писне и му кажеш в очите, че прекалява и се държи като кретен, омеква.
Огънче, искам да ти кажа, че много ме разсмя и ободри с твоя постинг - зодия Мъж, всяка жена има какво да добави към хороскопа
