Милички, то въпросът ми е повече за "емоционални проблеми", ама гледам да се абстрахирам от драматизма... Дойде ред и на нашия семеен хоризонт да се заоблачи  След три години съвместен живот заедно, от които 1.5 г. в брак, мъжкото се зачудил дали си подхождаме   и обмислял да се разделяме .
Може би ще се вразуми, но да не ви казвам колко уморена от всичко се чувствам в такива моменти

Искам да питам, ако се реша на донорска инсеминация и съм по документи омъжена, ще мога ли да я направя, или трябва да искам съгласието на съпруга/развод? И как точно става избора на донор?

Благодаря!

Фреш,
много съжалявам за това което ви се случва надявам се и стискам палци всичко да се оправи.
Една моя приятелка се интересуваше преди време за донорска инсеминация, но тя е разведена.Знам, че всичко е анонимно (донора) но ти си избираш външните белези на донора - коса, очи и т.н.
Може би трябва да отидеш в някой АРТ център и да попиташ за тази подробност която те интересува.Така е най-сигурно според мен.
Желая ти късмет мила!

Благодаря Айви!

Всичко най-хубаво и на теб.

Преди с интерес съм чела какви точно документи се изискват и попълват за донорска инсеминация, но някак си не съм запомнила ...

Не вярвам, че за 3 дни, в които съм го "дразнила" може да зачертне 3 години заедно... но много се огорчавам, че въобще водим такъв разговор

Фрешче,
разбира се, че за три дни няма да зачеркне всичко преживяно от вас досега!Имам чувство че повечето мъже са такива, като се сблъскат с някой проблем и стигат до крайности.....
Дано да му дойде акъла в главата навреме защото понякога хората много късно се сещат, че са сгрешили
 

Милички, то въпросът ми е повече за "емоционални проблеми", ама гледам да се абстрахирам от драматизма... Дойде ред и на нашия семеен хоризонт да се заоблачи  След три години съвместен живот заедно, от които 1.5 г. в брак, мъжкото се зачудил дали си подхождаме   и обмислял да се разделяме .
Може би ще се вразуми, но да не ви казвам колко уморена от всичко се чувствам в такива моменти

Искам да питам, ако се реша на донорска инсеминация и съм по документи омъжена, ще мога ли да я направя, или трябва да искам съгласието на съпруга/развод? И как точно става избора на донор?

Благодаря!

Здравей Фрешче! Искренно ти съчувствам, защото и при мен нещата с мъж ми започнаха да "куцукат" от известно време и все се надявам, че е временно, но ...
В началото на тази година щяхме да правя инвитро с донорска яйцеклетка, в документите които трябваше да попълним има подробно обяснение кой, какви претенции може да има, съгласия и несъгласия и т.н. самите документи са в сестра ми /донора:-)/ мога да ги взема и да ти напиша какво точно съдържат като условия, мина доста време и ми поизбледня като информация.

a aз мога ли да кажа като донор как е (все пак съм такъв):

значи дават ти нещо като каталог с белези на мъже и ти си избираш кой да бъде таткото на бебето.

до колкото знам процедурата се може да се направи по няколко начина - при което инсеминацията е най-лесния и най евтиния начин.

до колкото съм питал няма значние дали зи омъжена или не - плащап и получаваш ...

Фрешче, мен ако ме питаш мъж ти изпада в депресия и моментно умопомрачение, за да си мисли, че без теб ще е по-добре отклокото с теб. Най-вероятно и той има лоши моменти, в които се отчайва и мисли глупости. Искрено вярвам, че ще му мине.
Моят мъж един път без изобщо да сме говорили за това ей така изведнъж ми заяви, че е готов да направим донорска инсеминация, бил го обмислял и в случай на успех щял да приеме детето като свое. Е, не се наложи, защото да чукна на дърво спермограмата му значително се пооправи и сега правихме инсеминация с негов материал /на 18.08. и втора на 20.08. - знаеш къде/. Доволна съм, инсето мина като по учебник, друг е въпросът какъв ще е резултата. Мисълта ми е, че на мъжете им идват странни работи на ум и съм сигурна, че нещата ще се изгладят и ще са о.к. Борбата ни  е трудна, така че и мъжете изпадат в лоши моменти - вярвай, че това е един от тях и ще отмине от самосебе си.
За донорската инсе това, което знам със сигурност е, че се изисква подписана декларация за съгласие както от съпругата, така и от съпруга и се избира донор, който да има сходни физически данни със съпруга. Това е което знам. Правят го много двойки, на 20.08. имаше една двойка с нас за донорска.
Не се отчайвай, след известно време мъж ти ще се събуди и ще се чуди от къде ги е измислил тези идеи...

Алекса, мила, най-вероятно това наистина е моментно настроение в изстрадалата глава на мъжа ти и ще му мине, ще видиш. Не се отчайвай, приеми го като един труден момент, който обаче неминуемо ще отмине...

Алекса, мила, най-вероятно това наистина е моментно настроение в изстрадалата глава на мъжа ти и ще му мине, ще видиш. Не се отчайвай, приеми го като един труден момент, който обаче неминуемо ще отмине...

Блатодаря ти Grace, но подозирам, че в това му състояние има пръст и майка му. Твърдо съм решила да не се отказвам, както съм намерила донор за яйцеклетка, така ще намеря донор и за другата част:-)))

Цитат на: Grace

Алекса, мила, най-вероятно това наистина е моментно настроение в изстрадалата глава на мъжа ти и ще му мине, ще видиш. Не се отчайвай, приеми го като един труден момент, който обаче неминуемо ще отмине...

Блатодаря ти Grace, но подозирам, че в това му състояние има пръст и майка му. Твърдо съм решила да не се отказвам, както съм намерила донор за яйцеклетка, така ще намеря донор и за другата част:-)))

Здравей,

Аз нещо се опитах да хвана нишката но не успях - какво е станало с тебе и мъжа ти... ако не искаш да поясниш тук може да ми пишеш на лични съобщения...

Милички, благодаря ви за информацията и за милите думи
Давам си сметка, че в доста семейства, които се борят със стерилитет, стресът понякога идва в повечко, или след някоя и друга година зейва празнота... В нашия случай според мен няма връзка със стерилитета, поне по отношение на него. Както си бяхме на море, три дни взе да се държи резервирано и колкото повече се чудя как да му угодя (че беше и болен), толкова по-зле се държи. Накрая предизвиках разговор, за да науча, че съм го "дразнила" напоследък - например била съм говорила пред компания, че щом и двамата съпрузи работят, трябва и двамата да участват наравно в домакинството. (при положение че у нас е така и нямаме такъв проблем ) - била съм обидиля някого си, щото той искал жена му да му готви  После пък той ми казал да сме отишли при домакините, докато приготвят вечеря, пък аз знам че тяхното семейство рядко се събира заедно и е по-добре да не им се пречкаме, и отказах. И на третата сутрин: "Не съм спал цяла нощ, обмислях нещата, много се дразним, не можем така да живеем и пр."  Пък иначе сме непрекъснато заедно и малките раздели от 2 дни ги понасяме тежко ... пък сега не сме били един за друг  Подобни проблеми имахме преди да се оженим - цупи се няколко дни за дреболии, и накрая се прави някой генерален извод. Обаче, разбираемо, и моето търпение се поизчерпва и тези моменти ме нараняват  Искам да имам емоционална стабилност и да знам, че 100% мога да разчитам на другия. Аз поне така обичам... Вече се чудя държи ли наистина на мен достатъчно. Той не е имал сериозна връзка преди това и го отдавам на емоционална незрялост.
Обаче, милички, борбата със стерилитета ми е натоварила психиката допълнително ... как сега да му дам време (искал 1-2 месеца пробен период  - не се разбра какво ще се изпробва). Знаете как всеки месец живеем с мисълта за покачване на температурата, фертилни знаци, бебеправене, жестокото, но сладко чакане на резултата... А сега гледам как ову ще си отмине и до края на цикъла ще има просто две празни седмици... Много ми е крив, че ми причинява това. Не знам, не разбира ли? Да не говорим, че проблемът ни е мъжки фактор.

Е, уж да избегна драмата, пък то ... но пък ми олеква и се радвам, като ме окуражавате.

Да ви питам, хипотетично, какво бихте направили в следната ситуация: минали сте 30-те, минали сте през ада борба със стерилитета, и се разделите с партньора ви ... Знаете, че ако искате деца, нямате време за губене ... ? Ще чакате ли поява на нов човек, ще търсите ли активно нова връзка, ще се примирите ли?
Смятате ли идеята да тегля една на всичко и да се опитам сама да имам дете е егоистична? Щото пък живот без деца за мен не би имал смисъл...

Знаех си аз, че трябва да пиша в емоционални проблеми, моля за извинение че тук

Ами Фреш,
пак хипотетично   можеш да си осиновиш дете, а пък през това време може и да срещнеш някой......., но да се отдадеш на безумно търсене на мъж с цел дете   не го препоръчвам

и сега правихме инсеминация с негов материал /на 18.08. и втора на 20.08.

Мила Грейс, много се радвам, че сте направили инсето и всичко е минало добре  Би ли разказала какви бяха показателите на сп-мата след обработка? Ще стискам палци за вас!
Ние планувахме септември да ходим, ама както казва Алекса, мога да отида с него и без него Баси, чак сега осъзнавам защо толкова двойки избират да живеят без брак - доста неща са по-лесни. Щом трябва и съгласието на двамата (което от етична гледна точка е правилно де), ако реша така да подходя, първо има да се разделяме сума време, после да се развеждаме ... на колко години ще стана

Ами Фреш,
пак хипотетично   можеш да си осиновиш дете, а пък през това време може и да срещнеш някой......., но да се отдадеш на безумно търсене на мъж с цел дете   не го препоръчвам

Да FRESH аз лично като мъж ти казвам, че преследването на ч мъж само за едно дете не си струва...

Както и търсенето на мъж както казва AIVY също е глупаво...

Това си е мое мнение де

Ами Фреш,
пак хипотетично   можеш да си осиновиш дете, а пък през това време може и да срещнеш някой......., но да се отдадеш на безумно търсене на мъж с цел дете   не го препоръчвам

Айви, именно - не става да тръгнеш целенасочено да търсиш мъж да ти прави дете. Затова обмислям с донорски материал - тъкмо ще си знам, че само аз съм отговорна и на себе си разчитам. Осиновяването винаги е вариант... но някак не мога да се разделя с мечтата да стана биологична майка. Ох, сто пъти се просълзявам от сутринта - много ми е крив мъжо, че ми причинява това  То проблемът си е и мой де, изкривена психика поради борба със стерилитета  Но поне като знае как стоят нещата, да не ми губи времето - какво ще го обмисля, като че ли сме се запознали вчера

Аз също съм минала 30те и също съм си задавала този въпрос и то неведнъж. Незнам как бих постъпила, не смея да си помисля за това. Все си мисля Фреш, че така или иначе това при вас ще отмине и дано да е така. Три години не са малко време, за да се зачеркнат с лека ръка. Сигурна съм, че дори и след период на духовна раздяла, какъвто изживявате в момента, той пак ще те потърси, пак ще се върне към теб, защото вашият избор е бил избор на зрели хора, които са поели съответната отгворност на един брак или дори на едно съжителство.
Мъжът ми също е нямал сериозна връзка преди мен, а и ние се срещнахме доста късно /такава ни била съдбата/ и доста пъти съм се чудила дали е сигурен в избора си и не съжалява ли поне мъничко за нещо, което не е изживял или за нещо, което е изживял с мен? Понякога на шега му задавам този въпрос и той ми отговаря, че не, не съжалява, но дали наистина е така?  Не знам какъв е отговорът на твоя въпрос, мила, наистина не знам.

За инсеминацията: на 18.08.2005 - 16 млн. след обработката, според ембриоложката с много добра подвижност и преживяемост; на 20.08.2005 - със 17 млн. /само след 2 дена въздържание и по-добра спермограма /. Сега - утрогестан и прегнил по схема. Това е, за резултата ще ви се отчета след две седмици.

Фрешче,
осиновяването не отхвърля варианта да бъдеш биологична майка. Просто едно осиновяване може да запълни голяма празнота в живота ти и да ти позволи да се грижиш за някого. Въпреки, че аз лично като теб бих предпочела донорска инсеминация може би.

Грейс, толкова е приятно да споделиш с хора, които те разбират така добре  Аз съм имала много връзки преди това и си мисля, че съм наясно какво ценя, кои компромиси мога да направя и кои не, и нещо много важно - че няма идеални хора. Като го гледам мъжо страничният наблюдател в мен си казва - направо е за съжаление и състрадание - как се лута в емоционална несигурност (както аз в 11-ти клас).
Липсата на емоционален опит си е голям минус - факт. Аз разчитах на интелекта му - би трябвало все пак да знае, че идеални хора няма, аз не съм идеална, той не е идеален, но пък си подхождаме в толкова много неща.. и уж всичко беше наред...
Твоят мъж щом е категоричен, като го питаш, значи е наясно със себе си. Щом и сам се е съгласил при нужда да правите донорска, смятам че имаш достоен човек до себе си. Дано съдбата ви възнагради не само с подобрената сп-ма, но и с бърз резултат още при първите опити АРТ

Фрешче,
осиновяването не отхвърля варианта да бъдеш биологична майка. Просто едно осиновяване може да запълни голяма празнота в живота ти и да ти позволи да се грижиш за някого. Въпреки, че аз лично като теб бих предпочела донорска инсеминация може би.

Айви, така е, но някак редът според мен е първо да станеш биологична по възможност, пък после няма лошо и да си осиновиш.

Дано всичко обсъждано си остане в сферата на хипотетичното и всички имаме големи и щастливи семейства Дано се вразуми и моят партньор скоро - тези глупости убиват малко по малко любовта у мен (добре че я имам в изобилие ) - обяснявам му това, но той е зает със собствените си терзания и не вижда нищо друго.