Да, да, точно така беше.

Такааа, значи аз вече реших сама - ЩЕ! Ще мина през хидротубация, нищо не губя, освен някакви 80 лв или някъде там, но заради това, че не съм я направила сега, може да съжалявам някой ден. Да не съжалявам и да се обвинявам, че мечтата ми е погубена заради 80 лева и някаква малка болка, която не съм отишла да изтърпя. За да не съжалявам след време, сега ще направя всичко каквото е нужно, а и не чак дотам нужно. На 11 живот и здраве, ако пътищата са отворени, отивам на контролния преглед и направо ще си поискам хидротубация. Ще я насрочим. Идва ми лелката после, свършва и отивам на хидротубация пак в МД. Нищо няма да ми стане, отделно сега на 7 пък имам час при друг лекар, ще си поискам цитонамазка, хламидии, микробиология да ми пусне. Може и токсоплазмоза! Заемам се сама със себе си и сама ще си искам изследванията. Стискайте палци 
целувки

Cat_Woman, по-голямата част от изследванията,
които имам, съм си ги самоназначила.
Все пак тялото си е мое, и аз решавам какво, как и кога.
И не съжалявам.

Cat_Woman, разпитай обаче хидротубацията не се ли правеше през определени дни от цикъла.Аз не си спомням.За цветната беше задължително да е веднага след М. Направи и цветна снимка по-нататъка.

Като човек с 2 поредни извънматочни и 2 отстранени тръби след операции мога да кажа само едно
ЦВЕТНА СНИМКА !!!!!  и три месеца поне почивка,

защото въпросът не е кога можете да започнете с бебеправенето след една извънматочна. Въпросът е, ами ако пак заседне в тръбата, тогава какво ? можете ли да си позволите лукса през 2 месеца да ви бърникат в корема ?
Разбирам нетърпението на всички и Ви желая да се радвате на успешна бременност още тази година, но всичко с времето си и с мисъл в главата.

Cat_Woman, и за хидротубация трябва да почакаш поне толкова, колкото са преценили лекарите за бебеправене, т.е. поне 3м.

Благодаря ви, момичета. Наистина малко прибързвам, но се надявам да няма втора извънматочна, така ми се ще, като на всеки преминал през това нещастие, а и дори и да има, надявам се следващия път да я хванем рано и този път да се размина без рязане  Мисля си, че няма какво да чакам, защото сега ще стане вече много трудно с една тръба и докато стане все ще са минали 6-7 а може и повече месеца  Просто не вярвам, че стане веднага вече!

Мила, за всички преминали през бремето на стерилитета, извънматочната и спонтанния аборт всяко едно забавяне е убийствено и трудно поносимо. Но пък нали всичко правим в името на това, да заченем, износим и родим живо и здраво бебе. Така че потърпи малко и направи това, което трябва. Не винаги за втора бременност минава толкова време, казвам го от опит. На втория месец непазене след първата бременност забременях отново. Вярно мисед, но поне стана веднага. Пожелавам ти тези 3 месеца да минат като миг и да успееш бързо!

Ganka,благодаря    на мен ми беше именно втора и наистина стана бързо. Първия път се измъчихме година и половина, накрая стана,но направих ранен спонтанен аборт. После се пазехме още две години, които ми се сториха цял живот. Втората бременност, обаче, стана веднага, за мое огромно разочарование извънматочна  Вече не знам какво да очаквам третия път и дали изобщо ще има трети. Нещо ми се срина психиката    Сега не е нужно да чакаме 6 месеца като първия път, а само три. Тогава ме беше страх да не се повтори и от 6 месеца го удължихме на 2 години, е, стана от раз, но не където трябва. Сега пък три месеца ми се струват зверски дълъг период, а ако пак се пазим и после пак не стане дълго време както първия път, или пък ако стане пак веднага, но се повтори извънматочната, което докторите ми гарантират че ще стане на 80 %  . Не знам, и аз не знам. Сринах се, учудващо за мен, но се сринах жестоко!

Мила, аз имам 3 бременности, от които само едната е безпроблемна и завършила успешно с раждането на живо и здраво дете. Няма да описвам аз как се сринах след миседа. Просто ще ти кажа, че път има. Трябва да вярваш, няма друг начин. Трудно е, но не и невъзможно. На мен ми трябваха 6 месеца, помощта на психолог и много подкрепа, за да изплувам. Сега гледам по-спокойно и без страх се опитвам да пристъпя към нови опити. Никой не ни дава гаранция за безметежно и щастливо съществуване, но съвсем наскоро се убедих, че единственото нещо, което е по-силно и неизбежно, това е смъртта. Докато сме живи, докато сме здрави - надежда за всичко има. Ако имаш нужда от помощ, дори и приятелско рамо, на което да поплачеш - насреща съм

Cat_Woman, изход винаги има! Имаш си своите шансове (аз други проценти съм чела за нормална бременност, ама нейсе), има и други методи дори при отстранени две тръби...много е рано да се отчайваш. Вредиш си на хормоните. Най-доброто, което можеш да направиш в момента е да си запазиш психиката и да се радваш на това, че ти си жива и си добре!
Нещо не разбрах, какво "рязане", нали са те оперирали чрез лапароскопия (безкръвна операция с две мънички еносантирметрови разрезчета)? Ако става дума за лапаротомия (т.е. с разрез на корема) тогава и мнението ми за изследванията е съвсем различно! Трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да изчакаш поне 3м и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да си направиш или цветна снимка или хидротубация.

Нещо не разбрах, какво "рязане", нали са те оперирали чрез лапароскопия (безкръвна операция с две мънички еносантирметрови разрезчета)? Ако става дума за лапаротомия (т.е. с разрез на корема) тогава и мнението ми за изследванията е съвсем различно! Трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да изчакаш поне 3м и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да си направиш или цветна снимка или хидротубация.

Лапароскопска беше операцията, правилно си разбрала, Lan. Под рязане имах предвид не кожата, а органите. Все пак ми отстраниха тръбата, това си е чисто рязане! Като казах, рязана, значи, че съм с отрязана тръба, не ставаше въпрос за корема. А и корема да беше-ще мине, но тръбата-няма да порасне отново.  "Разрезчетата" не са никак мънички, защото плода е бил голям и не са два, а ТРИ, около 2 см са. Само този на пъпа е най-мъничък, няма и половин см,но пък най- ме наболява.  За другите методи, метода е само инвитро, ако нямаш тръби...., а аз да не казвам голяма дума, никак не съм фен на инвитрото  Даже тръпки ме побиват като си го представя...

То "фенове" няма...
В такъв случай, ако ти е проверена другата тръба за проходимост, значи няма особена нужда от други изследвания...

Какво значи проверена друга тръба? Аз не знам на лапароскопията колко и как са я проверили, но наистина ме е страх, че ще се повтори извънматочната... Казаха, че била хубава, но как са го видяли това само те си знаят. Ако става въпрос тя и лявата-тази която ми отрязаха, е била хубава. Какво значи хубава била!? Нямало сраствания, слепвания, нагъвания, ама има ембрион заседнал вътре,отговарящ на 8 г.с.  Не знам. Вчера ми пуснаха изследвания за вагинално възпаление. Там търсят причината-хламидия, уреаплазма, микоплазма, микробиология, токсоплазмоза... Да видим какво ще излезе. Ако и там всичко е ок (въпреки, че казаха, че възпаление вътре има и то се вижда, въпросът е какво е и дали евентуално е довело до извънматчната) тогава за всеки случай ще направим и хидротубация, но лекарите казват, че едва ли ще се стигне дотам, а още сега ще се покаже какво е възпалението 

Лапароскопията е най-точният метод за определяне на проходимостта на тръба. Хидротубацията не може да покаже от какво имаш възпаление.

Cat_Woman, извънматочната е все още не добре изследвана територия.  Възможно е и никаква причина да не се открие. Ако обаче се открие нещо е добре да го лекуваш, а не да се подлагаш на излишни изследвания. Възможно е да се утежни положението от една хидротубация, особено при налично от преди извънматочната възпаление.

Благодаря, Lan! Да, трябва да го открием и да се лекува това възпаление. Ако не се намери възпаление и изследванията са ок, тогава можем да направим хидротубация. Това исках да кажа. Няма как с възпаление да се прави хидротубация и да го разнесем и навътре. Те това и казаха-че ще се хване възпаление, защото просто се вижда, че такова има и затова сега хидротубацията отпада като вариант. Ще пиша какво се е оказало след 2 дена. Токсоплазмозата вече излезе - IgG 0,03 и IgM 0,16 , т.е. отрицателни - няма имунитет, но няма и токсоплазмоза в момента. Сега чакаме другите резултати.

Мила, ако са го "открили" след лапарото, това възпаление си е неизбежен спътник на хирургическата интервенция и сигурно ще си мине. Дано да е това и да нямаш друго някакво заболяване!

Здравейте,
трудно се започва такава публикация, но все пак се надявам на полезна информация и съвети от контакт като този. Аз претърпях оперативна намеса на 06.12.07. Така радостната новина, че чакаме второто си детенце много бързо се превърна в кошмар. Първият път (преди 7 години)нямах никакви проблеми. Този път установих бременността преждевременно - с тест (3броя)и бяхме много щастливи. Чувствах се някак странно - тежеше ми ниско долу, но не съм и предполагала, че може да ми дойде на главата това, което ме сполетя. Нямах търпение да съобщя на дъщеричката си и целия свят, че ще имаме бебе. Отидох на лекар, за да сме сигурни (а вечерта преди това прокървих и това беше лош знак). Лекарката бързо ме изпрати за второ мнение при специалисти. Започна кошмарът ми. Останах за наблюдение - даваха ми дори и минимална надежда, че може и да не извънматочна, а аз се хванах като отдавник за слямка и се молех, о така се молех тези 10% да надделеят. Но надеждата гаснеше... На следващия ден - гладна, жадна ... чух "подготвяйте я и я сваляйте за операция". Всички сте минали оттам. Заради кръвта в корема не беше лапароскопска, а коремна. И аз като всички вас си мислех, че ще е в тръбата... Оказа се, че моят случай е по-различен - плодът е хванал грешна посока - към яйчника, през него и в коремната кухина. Намерили са го прикрепен към червата. Не са могли да спасят яйчника - бил е разкъсан, уголемен и кървящ. Казаха, че е рядък случай. Не мога да си обясня - как така, защо и по какви причини се случи. Страхувам се от второ грешно попадение. От всичко, което чета във форума, виждам че често пъти се случва, но пък всички публикации са за проблеми, засягащи тръбите. Чували ли сте за случаи като моя? Какво мога да направя, за да съм сигурна, че няма да мина отново през това? Не ми излиза от главата, че нямам право на повече грешки, ако искам да направя по-голямо и по-щастливо семейството си. Благодаря!

Чували ли сте за случаи като моя? Какво мога да направя, за да съм сигурна, че няма да мина отново през това? Не ми излиза от главата, че нямам право на повече грешки, ако искам да направя по-голямо и по-щастливо семейството си.

Само съм чела за подобен случай.
Грешката НЕ Е ТВОЯ, не е в твоя власт, нито на никого да предвиди какво ще стане със следващата ти бременност. Ти можеш само да преминеш през нормалните изследвания преди бременност и да слушаш лекарите за необходимите допълнителни изследвания (проходимост на остналата тръба ЗАДЪЛЖИТЕЛНО), но като му дойде времето. За сега престани да мислиш, че ТИ си виновна за нещо или пък, че шансовете намаляват или други глупости. Мисли само за това, какво може да се направи и вярвай! Ако нещо лошо не дай се Боже се случи ще мислиш тогава.
Както вече казах - не се разстройвайте, момичета, че това разваля иначе хубави хормони и както си пишем тук, да не приревете и в "Хормонални проблеми".