Ами к`во да ти кажа, не бяха планувани, но така се стекоха обстоятелствата. Стана ми супер гадно като видях грейналите лица на хората, които се тълпяха пред коледните щандове. И като се замислих аз какво имам или по-точно нямам, минах с буца заседнала в гърлото ми от единия край на магазина до другия като торпедо. И така реших, че след като няма на кого да купувам дрехи, играчки, коледни украшения и т.н., що да не си позволя да направа една малка компенсация на изстрадалата ми душа.