Правилно пресажданеПериодът на пресаждане и засаждане започва през февруари и продължава до края на май. Растенията, които цъфтят в ранна пролет се пресаждат след цъфтежа. Засаждат се млади растения.
Пресаждането се отнася до старите растения и се налага:
когато корените на растението са запълнили съда;
когато субстратът е много стар и втвърден, така че не може да поема добре водата при поливане;
когато при растението се забелязват видими недостатъци или боледува;
всяка година при растенията, които се нуждаят от хранителни вещества, като татул, фуксия, олеандър, храстовидна хризантема, декоративен банан.
Как става пресаждането?Изваждане от саксията.
Цветето първо трябва да се полее. Ако по този начин корените не са се освободили и то не може да се извади от саксията, необходимо е, ако разбира се саксията не е много голяма, да я завъртите и с ръба и да почукате с нещо твърдо (като не забравяте да отдолу подложка за пръстите).
Ако саксията е по-голяма, трябва да освободите корените с нож, като минете с него по целия периметър на саксията и го притискате до стената й.
Цветето трябва да се подържа, когато го вадите от саксията. По този начин корените заедно с пръстта не му натежават. То се държи здраво между показалеца и средния пръст.
Ако корените са израсли толкова, че са се показали през дупката за изцеждане на водата, единственото решение е саксията да се счупи, за да не се наранят корените.
Цветята се вадят по лесно от съдовете от изкуствен материал, отколкото от керамичните саксии.
Пръстта трябва да се изтръска от корените. Ако те са се сплъстили, трябва внимателно да се разделят с помощта на дървена пръчка.
Горният слой на пръстта се отстранява, защото именно в него остават вредните соли от торовете, като например остатъци от варовик.
Обикновено при пресаждане на цветя корените не трябва да се засягат. Изключения се допускат в случаите, когато има загниващи корени, което показва, че растението боледува (например стои на неправилно място или е залято с вода).От големината на корените зависи големината на новата саксия.
Каква саксия да изберем?Ако пресаждаме цветето в глинена саксия – тя трябва да се накисне във вода 12 часа, защото в противен случай ще отнеме влагата от почвата и съответно от цветето.
Употребяваните саксии трябва да се изчистват основно, за да се убият микробите.
Размера на новата саксия се определя по това, че между корените и ръба на саксията трябва да има 2см разстояние.
Засаждане на растението в нова саксия.Дъното на саксията в която ще засадим цветето, се покрива с парчета от глинена саксия, за да не се запуши дупката за изцеждане на водата с израсналите след време корени и с влажна пръст
След парчетата изсипваме малко пръст, така че растението да се намира на такава височина в новата си саксия, на която е било в старата.
Цветето се разполага колкото се може по-свободно по средата на саксията и се пълни с пръст.
Притискаме пръстта към растението, за да се уплътни.
Между повърхността на пръста и края на саксията трябва да остане място за поливане, широко колкото един палец.
Поливаме цветето.
През следващата седмица цветето не трябва да се наторява, да се слага на течение или да се излага на преки слънчеви лъчи.
Цветя и почвени смесиНормалното развитие на декоративните растения зависи не само от количеството светлина, топлина и влага, но най-вече от състава на почвата.
Поради това, че кореновата система на растенията се развива в малък обем почва, то тя (почвата) трябва да бъде богата с хранителни вещества. Освен това трябва да се знае, че саксийните цветя винаги предявяват по-големи изисквания към почвата, отколкото отглежданите на открито. Обикновено за декоративните растения се правят почвени смеси от различни видове пръст, като се имат предвид особеностите и изискванията на отделните видове цветя.
От какво са съставени почвените смеси? Почвените смеси се приготвят от различни видове пръст и субстрати в съотношение според изискванията на отделните цветни култури.
По-важните видове пръст и отделни субстрати са следните:
чимова пръст, листовка (листна пръст), торфена пръст, парникова пръст, ерикова пръст, градинска пръст, дървесна пръст, борови кори, перлит, речен пясък, мъх, счукани дървени въглища и др.
Чимова пръст. Чимовата пръст има голямо значение и участва като съставка в почти всички видове почвени смеси. Благодарение на голямото количество растителни остатъци в нея тя има значителен запас от хранителни вещества, но е склонна към уплътняване.
Най-доброкачествена чимова пръст се получава от стари пасища и ливади.
За приготвяне на чимова пръст (чимовка) през лятото или рано през есента с права лопата (бел) се нарязват чимове с дебелина 10-15 см, ширина 20 - 30 см и дължина 30 - 35 см. Нарязаните чимове се нареждат с тревата надолу на купове, не по-високи от 1 - 1,5 м, широки до 1,5 м и дълги според мястото и нуждите. За да се ускори разлагането на тревата, през лятото чимовете се прехвърлят няколко пъти, при което се поливат с течен оборски тор. До зимата тревата се разлага и пръстта става годна за употреба. Малките неугнили частици не се отделят при приготвянето на почвена смес.
Когато пръстта е приготвена от чимове, взети от ливади на тежки почви, тя е тежка, а когато е от ливади на песъчливи почви - лека.
Листна пръст (листовка). Листовката, или листната пръст, е лека, рохкава, достатъчно хранителна и се получава при изгниването на листата на иглолистни или широколистни дървета.
Тя има широко приложение в цветарството, особено за растения, които не понасят оборски тор. Листовката в смес с чимова пръст е подходяща за отглеждане на повечето от саксийните цветя. Тя е подходяща и за сеитба на някои семена, като семената на бегонията, глоксинията и др.
Смесена с торфена пръст и пясък, напълно замества ериковата пръст, която е дефицитна. Качествената листовка е светлокафява и съдържа много малко неразложени остатъци от листа. Най-добра е буковата листовка, каквато има в достатъчни количества в нашите букови гори, където се събира наготово. Листовката от иглолистни гори има кисела реакция, поради което се използва при отглеждането на азалея, антуриум и др.
Листовката от топола, върба, дъб и др. не е качествена и не бива да се използва.
Торфена пръст. Торфената пръст е лека, рохкава и влагоемна. Тя се получава от разлагането н блатен торф и се използва за подобряване качествата на другите видове пръст. Нейните хранителни качества не са много добри. Внасянето на торф в почвите повишава тяхната киселинност.
Парникова пръст. Парниковата пръст представлява напълно разложеният, използван за затопляне на парниците оборски тор и насипаната върху него пръст, в която е отглеждан разсад. Парниковата пръст се складира на купове, както компостът, и след непродължително време е готова за използване. Тя подобрява физикохимичните свойства на почвените смеси и може да се използва и за наторяване на открити площи.
Ерикова пръст. Ериковата пръст е много лека, рохкава и богата с хранителни вещества. Получава се от изгниването на някои високопланински растения от сем. Ерикови. Тъй като се получава труд но, тя е много скъпа.
Може да се замести напълно със смес от 4 части торфена пръст, 2 части листовка и 1 част пясък.
Градинска пръст. Градинската пръст се взема от площи, на които са отглеждани градински растения, торени периодично с органични минерални торове. Взема се през есента след прибиране на културите, като се използва само орният пласт.
Дървесна пръст. Дървесната пръст се получава от изгнили дървесни стъбла пънове, съчки, дървени стърготини и изгнилата вътрешност на хралупите на стари дървета. По своите качества тя е близка до листовката, но се употребява по-рядко, защото е склонна към вкисляване. Подходяща е за отглеждане на орхидеи и папрати и на представители от сем. Бромелиеви.
Борови кори. Боровите кори са отпадъчен продукт от дърводобивната и дървопреработващата промишленост. Състоят се не само от кората на млади борови стъбла, а и от дебелия корков пласт на възрастните дървета. Те са важен източник на хумус за почвата, още повече, че свежите борови кори имат продължително последействие, което се дължи на бавното им разлагане.
Боровите кори вземат участие като съставка при приготвянето на почвени смеси за отглеждане на някои декоративни растения, но се използват по-ситни фракции от тях. Трябва да се има предвид, че в свежо състояние боровите кори свързват наличния азот и може да се получи азотен глад при отглежданите растения. Ето защо за препоръчване е свежите борови кори да се компостират в продължение на 6 - 8 месеца преди използването им.
Перлит. Перлитът представлява бели шуплести гранули с различна големина. Той се получава от изпичането при 1100°С на еруптивна скала, която се среща и у нас (в Източните Родопи). При това изпичане кристалната вода се отделя и се образуват шупли.
Перлитът е много лек и се използва за олекотяване на някои елементи в строителството. В цветопроизводството се използва като съставка на почвените смеси, за вкореняване на щеклинги и за подобряване физичните свойства на тежките почви.
Речен пясък. Речният пясък има голямо значение при приготвянето на почвени смеси, тъй като ги прави по-рохкави. За предпочитане е чистият едрозърнест промит речен пясък. Той може да се използва и за подобряване физичните свойства на тежки почви.
Защо в почвените смеси се добавя мъх? За да се придаде по-голяма рохкавост, лекост и хигроскопичност на почвата, към нея се прибавя бял блатен мъх (сфагнум), който предварително се протрива през сито. Такива почвени смеси се използват за прорастване на едри семена (като семената на муза и други тропични растения), при форсажа на момината сълза и при отглеждането на орхидеи.
Защо в почвените смеси се добавят счукани дървени въглища? Често към почвените смеси се прибавят в малки количества счукани дървени въглища. Те абсорбират излишната влага от почвата, а след това при недостиг на влага я отдават, като по този начин предпазват почвата от вкисляване.
От всички изброени до тук видове пръст и субстрати в чисто състояние се използват само листовката, ериковата и торфената пръст - за сеитба на дребни семена (бегония, глоксиния и др.) - и пясъкът и перлитът - за вкореняване на резници от някои видове цветя.
Почвените смеси, необходими за отглеждането на декоративните цветя, трябва да отговарят на следните условия: да съдържат усвояеми хранителни вещества в необходими за растението количества; да не задържат излишната при поливането вода; да пропускат въздуха до корените на растението; да имат реакция (рН) каквато растението изисква; да бъдат обеззаразени.
При приготвянето на почвени смеси трябва да се държи сметка преди всичко за изискванията на дадения вид, за който се приготвя сместа. Няма да е пресилено, ако се каже, че почти за всеки вид трябва да се прави специална почвена смес. На практика обаче това не е така, тъй като е невъзможно да бъдат изучени до най-големи подробности изискванията на отделните видове цветя по отношение на почвената смес.
Три вида почвени смеси. Прието е близките по изисквания растения да се групират и да се правят три вида почвени смеси: тежка, средна и лека.
Състав на почвените смеси.Тежката почвена смес се прави от 3 части тежка чимова пръст, 1 част парникова пръст или листовка и 1 част речен пясък.
Средно тежката почвена смес се прави от 2 части тежка чимова пръст, 2 части листовка, торфена или ерикова пръст, 2 части парникова пръст и 1 част речен пясък.
Леката почвена смес се прави от 1 част тежка чимова пръст, 3 части листовка и 1 част речен пясък.
