Здравей, момичета!
Аз работя под голямо напрежение през целия работен ден,който е от 8.30 до 19.00-19.30. Със съпруга ми правим опити за забременяване(имам проблем с висок пролактин,което още повече затруднява опитите ни), но след един такъв работен ден, просто не ми е до това , а го искам, много искам да си имаме бебе...Моля ви кажете ми,ако някоя от вас има такъв проблем как се справя с него.

Благодаря ви предварително!

Аз работех под непрекъснат стрес. Работата ми е отговорна, боравех с много пари и работех с много хора. Не сядах по цял ден. Отговорноста естествено беше на мой гръб. Разбирам те напълно. вечер главата ти бучи и последното нещо което ти се иска е креватна гимнастика . И аз го правех заради мъжа ми и заради бебчето.  Даже много от скандалите ни бяха точно поради тази причина, моето нежелание и неговото голямо желания Да не казвам че след толкова време бебеправене и отрицателни тестове пък и малкото желание отиде по дяволите.Ако имаш възможност смени работата, ако ли не почни малко да кръшкаш . Ако не става както беше при мен, давай всичко от себе си докато стане бебчето. Друг начин няма

И аз работех с подобно работно време до преди 4-5 месеца. И си въобразявах, че ако не я свърша аз работата, няма кой друг! Но - не е така. След аборта преди 9 дни разбрах нацяло, че има много по-важни неща! Любовта например! Мъжа до теб - това са нещата, които наистина са важни!
С тази разлика,че аз колкото и да съм изморена, винаги съм готова за любов.
Най- добре почни да я даваш по-леко! Никой няма да ти каже БРАВО!
Не казвам, че това е причината, но може да е допълнение към истинската причина. Желая ти късмет и отпусни душата ! Обичай си мъжа до теб и му отдавай необходимото внимание, за да не дойде ден да съжаляваш!
 

Работя в непрекъснат стрес. Помага едно хапче "Майната му".

Работя в непрекъснат стрес. Помага едно хапче "Майната му".

Преди и след всяко ядене!

Работя в непрекъснат стрес. Помага едно хапче "Майната му".

Де да можех и аз да го открия това хапче... Ровя, все ровя в съзнанието си, ама пустото - не ми се отдава... 

Цитат на: lady_11 в Юни 10, 2007, 05:59:09 am

Работя в непрекъснат стрес. Помага едно хапче "Майната му".

Де да можех и аз да го открия това хапче... Ровя, все ровя в съзнанието си, ама пустото - не ми се отдава... 

Благодаря Ви, момичета! Възхищавам Ви се за проявената сила и инат с която се справяте с този проблем. И аз като теб lidia,борявя с много пари,документи и хора и въпреки,че го осъзнавам,че няма смисъл, че утре може да не съм на тази длъжност, просто нямам сили да кажа "Майната му", защото после пак мен си чака...
Варианта е да си намеря по- спокойна работа, но пък тя няма да ми носи същите доходи, те пък са ми необходи ми за да ходия на изследвания и при лекари, и просто се получава един затворен кръг в , който изход няма...
Просто незная, до кога така...
Но ЕДНО ГОЛЯМО БРАВО НА ВСИЧКИ ВАС, продължавайте все така...и която от вас не е все още мама, дано скоро стане...искренно Ви го пожелавам...

аз също работя в голям стрес, толкова голям, че преди 1 година бях на семинар за 2 дни и от спокойствието получих нервен срив.
Колкото и странно да е обичам да работя под напрежение и стрес.
Може би пречат в голяма степен... знам ли.

Диди, съгласна съм с теб! И аз докато не си правех планове за бебе, сватби, ремонти не ми тежеше, дори на против. Но сега определено си мисля,че това напрежение ще си окаже влияние върху бебеправенето, още повече,че и хормоните не ми са в норма(пролактина, а той се води, хормон на стреса).

Моми4ета,кое е по-важно според вас-Работата или бебето?
Ако е бебето,кажете"Майната му" и продължете напред.Аз съм на този принцип.Успех на вси4ки мами!

Диди, съгласна съм с теб! И аз докато не си правех планове за бебе, сватби, ремонти не ми тежеше, дори на против. Но сега определено си мисля,че това напрежение ще си окаже влияние върху бебеправенето, още повече,че и хормоните не ми са в норма(пролактина, а той се води, хормон на стреса).

което ме подсеща, че скоро не съм изследвала моя пролактин

Да, бебето е по-важното нещо за мен, определено. Но без работата, за къде сме, нали трябват тези пусти парички...