0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

 Питам , защото моите изследвания са добри , на мъжа ми спермограмата също би трябвало да има подобрение ( имаше масово левкоцити , но според док ситуацията е овладяна , въпреки че втора спермограма още не сме правили), а резултата е нулев. Правим опити вече 2 год. Док казва , че може да е психолог. фактор. Е , как да се успокоя (мъжът ми не се шашка) като само това ми е в главата. Мисля освен за другите проблеми  и най- вече за бебето.Дори секса започна да сдтава много механичен и изнервен , ужас направо. Дайте си мненията , моля!
 Успех на всички!
Моля модераторие , ако преценят да я преместят , темата в Емоционални проблеми и да ме извинят!
*
Според мен психиката играе много голяма роля, особено след като не са открити някакви обективни причини. Това си е лично мое мнение. Психиката ни, нервната ни система, управляват целия ни организъм, всичките ни органи. Според мен хормоналните дисбаланси и имунологичните проблеми, които (пак мое лично виждане) са тъмна индия за медицината, биха могли да се самоизлекуват при вярната психическа нагласа.
Но не мога да ти кажа как да я постигнеш, самата аз за себе си не мога да намеря верния път. Огледай се как върви около теб, има ли нещо от обективната ти обкръжаваща среда, което те кара да се чувстваш особено некомфортно, принуждаваш ли се да правиш нещо, което е в голям конфликт с теб, с воля ти. Мисля, че отстраняването на такива обективни "неудобства" е начин индиректно да накараме психиката ни да се поуспокои (за пряко повлияване нямам идея). За целта обаче трябва да можеш да се вгледаш много добре, много често не си даваме сметка откъде идват основните дразнители и притеснения.
Дано съм ти помогнала поне малко.
Успех от мен!
При нас също секса е по-график в повечето случаи. Казват ми да се успокоя, да не мисля за това, да не правим секс по график, но не мога. Само това ми е в главата. Знам, че психиката влияе много на здравето. Според мен тя е голям процент от здравословното състояние на един човек. А как влияе на забременяването? Има много случаи, когато хората се мъчат с години да имат бебе и накрая си осиновяват. В този момент жената се успокоява и забременява. Аз лично знам за един такъв случай. Жената забременя година след като си осиновиха дете.
според мен в голяма степен. дори повече от болестите се коренят от психиката.
И аз мисля, че по принцип психологическият фактор в случая не е за подценяване - още-повече, че при вас няма здравословни проблеми. Така че се опитай да не мислиш само за това (знам, че ще е много трудно), опитай се да насочиш енергията и мислите си към някакви други занимания. Имам познати 2-3 двойки, които по същия начин не можеха да си имат бебе по 1-2 г., без да имат проблеми. Жените споделяха, че психически много се натоварват заради това, но след като в един момент най-малко са очаквали бебе, то се появява. Желая ти скоро да се похвалиш с добра новина! Успех?
*
аз също много съм мислила по този проблем. говори се, че психологическият фактор е много важен и може да е наистина голям проблем. историите за двойки осиновили си деца и впоследствие имащи свои собствени деца, също са много и показателни. но от друга страна - как се решава този проблем?? всеки казва - отпусни се, не мисли само за това, не се вторачвай в себе си и в прооблема, все едно можеш да си кажеш - майната му, не ми пука дали ще имам дете... да, можеш да мислиш за много други неща, но едва ли може да забравиш за това.
от друга страна - има мноооого планирани бебета, които стават от първия път или от много скоро след първия. нали тези родители като са планирали, също са мислили за това. защо при тях не е изиграл роля този психологически фактор? моя приятелка, която забременя от първия път, беше се побъркала от овулацията до теста дали ще е станало или не. и беше станало, нищо че само за това мислеше...

не знам, искам да кажа, че това е много сложна материя, и специалистите психолози не могат да я решат, а камо ли ние. много е лесно да кажеш успокой се, ще стане, но е много трудно да го чуваш постоянно и то да не става... със сигурност има такъв проблем "психологически фактор", но как се открива и как се лекува???

fatalwoman, казваш че резултатите на мъжа ти са се подобрили, но не сте правили спермограма. ами по-добре направете, така може само да предполагате и да се надявате. не се опирай основно на психологическия фактор, търси дуги причини, така може и да мислиш по-малко :wink:

а за секса по график - ясно е, че е неизбежно, трудно, досадно... всеки трябва да си намери свой начин да реши този проблем...при мен нещата се пооправиха малко като спрях да се ядосвам на този проблем и да го приемам за нормално в съответната ситуациа

Психологическият фактор е всичко и навсякъде!!!
Но да се говори само за такъв, следва да се изключат всички физиологични.
( имаше масово левкоцити , но според док ситуацията е овладяна , въпреки че втора спермограма още не сме правили) :? :? :?
Пише ти един човек с голям опит в такава ситуация. Влиянието на П.Ф. е МНОГО голямо. Със съпруга ми бяхме почти във същата ситуация. Непрекъснато се чудехме защо не става. Почти цяла година се мъчехме без резултат, когато забременях първия път - но засъжаление абортирах /по причини, които не искам да коментирам и не са свързани със проблемното забременяване/. После забременях втори път / но има възможност и да са ме объркали т.е. да не съм била бременна/ Последваха безкрайни месеци на безплодни опити. Буквално спяхме и се ...  :oops: . Един ден през този февруари реших повече да не мисля за това. Спрях да отбелязвам М., дори спрях да влизам в чата. Отдадох се на английския / водя частни уроци / и на това да си търся интересна и много добре платена работа. Още на следващия месец съм забременяла без да се осетя. Всичко на всичко с мъжа ми го направихме само четири пъти за целия март. Като за капак се скарахме така, че хич не не беше до секс. В началото на април ми стана толкова лошо, че два дена не хапнах нищо. След празниците реших да направя тест, като бях 100% сигурна че е отрицателен, но " О, чудо!" После се борих със страха да не пометна. Един доктор ми каза, че само от мисли за аборт мога да пометна и ме посъветва, когато ме хване паника да си повтарям - добре развиваща се бременност.
На кратко - спри да мислиш за бременност и бебета, намери си занимание, хоби или нещо друго, което с всеки следващ ден да те поглъща все повече и повече и няма да осетиш кога ЧУДОТО ще се случи. Кураж, късмет и ЗАБРАВИ ЗА МЕНИЗИСА СИ - ПРАВИ СЕКС, КОГАТО ИСКАШ И ЗА УДОВОЛСТВИЕ. ОСТАНАЛОТО Е БОЖА РАБОТА. newsm41
*
Е, хубаво, да забравим.
Но ето ме мен - четири пълни години без диагноза, но и без успех.
Как мога да забравя? През първите две забравях, сега не мога.
When the things seem most hopeless - this is a prelude to when real opportunities begin



lusy27 , имаше ли открит проблем при вас?  :)
lusy27 , имаше ли открит проблем при вас?  :)
Не. Единственото, което би могло да се отчете като затруднение е нередовния ми м. Съпруга ми си направи преди време спермограма, която беше повече от задоволителна. Всичко беше в главите ни.
Е, хубаво, да забравим.
Но ето ме мен - четири пълни години без диагноза, но и без успех.
Как мога да забравя? През първите две забравях, сега не мога.
Не знам какъв е твоя случай. Аз говоря, когато е сигурно, че проблем няма и съгласи се, че когато превърнем нещо в фиксидея, то то става недостижимо - започваме да буксуваме. Желая ти успех, това да отклониш внимението си далеч не значи да загубиш надежда. Дано успехът да е по-близо отколкото си мислиш.  :bighug:
*

    Zoq

  • **
  • 73
  • Ако имаш мечта,позволи й да се сбъдне...!
Е, хубаво, да забравим.
Но ето ме мен - четири пълни години без диагноза, но и без успех.
Как мога да забравя? През първите две забравях, сега не мога.

Да, на фона на 4,5,6, или 7 години да забравиш,не е въобще лесно!
*

    Zoq

  • **
  • 73
  • Ако имаш мечта,позволи й да се сбъдне...!
Е, хубаво, да забравим.
Но ето ме мен - четири пълни години без диагноза, но и без успех.
Как мога да забравя? През първите две забравях, сега не мога.
Не знам какъв е твоя случай. Аз говоря, когато е сигурно, че проблем няма и съгласи се, че когато превърнем нещо в фиксидея, то то става недостижимо - започваме да буксуваме. Желая ти успех, това да отклониш внимението си далеч не значи да загубиш надежда. Дано успехът да е по-близо отколкото си мислиш.  :bighug:
Не въпроса да загубиш надежда...или да отклониш вниманието си...!
При наличие на стерилитет от 1 година може да се забрави по-лесно,но с минаване на времето ,идеите за "спри да мислиш" малко трудно се получават :)
*
Абсолютно така е.
Както казах, през първите две години и аз отклонявах вниманието си и не мога да кажа, че съм превърнала проблема във фикс идея /дори и сега/.
Като минат обаче четири пет години положението коренно се променя.
Иначе, съвета "Спри да мислиш" сме го чували всички, сигурна съм  :lol:
When the things seem most hopeless - this is a prelude to when real opportunities begin



*

    Zoq

  • **
  • 73
  • Ако имаш мечта,позволи й да се сбъдне...!
Абсолютно така е.
Както казах, през първите две години и аз отклонявах вниманието си и не мога да кажа, че съм превърнала проблема във фикс идея /дори и сега/.
Като минат обаче четири пет години положението коренно се променя.
Иначе, съвета "Спри да мислиш" сме го чували всички, сигурна съм  :lol:
Оооо да постоянно само това слушам :wink:,но уви наистина на фона на годините които чакаме,да спреш да мислиш за бебе, за мен в момента е доста сложно :D
По-скоро не спирам да вярвам,че всичко ще си дойде на мястото :wink:..и се старая да се водя от максимата(до някъде)...
"Да правим каквото трябва,да става каквото ще..."  :D,и на нашата улица ще изгрее слънце :wink:
Да, много е лесно да се дават съвети... lusy27 почти година без резултат не е чак толкова дълго време - много от момичетата тук биха се радвали на такъв период.
Аз не вярвам в психологическия фактор :nono:
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.
Иначе, съвета "Спри да мислиш" сме го чували всички, сигурна съм  :lol:
Mда,както и: "Успокой се и ще стане". Само че никога не съм разбирала, защо аз, като проблем има и той е в мъжа ми. Винаги ме е забавлявал този съвет. Ако няма установен проблем, може да се оповаваш повече на психо фактора, като че ли. Ама като знаеш че само АРТ е спасява, все тая.  :D Изключения има разбира се, но не са правило :)
Абсолютно така е.
Както казах, през първите две години и аз отклонявах вниманието си и не мога да кажа, че съм превърнала проблема във фикс идея /дори и сега/.
Като минат обаче четири пет години положението коренно се променя.
Иначе, съвета "Спри да мислиш" сме го чували всички, сигурна съм  :lol:
Разбирам, че не е лесно да се чака дълго, но трябва да се гледа напред. А и темата е П.Ф. - при мен причината донякъде се оказа той. Просто споделих опита си и поуките, до които достигнах. Ако съм засегнала нкого, опитвайки се да вдъхна надежда на друг - съжалявам, не съм искала да омаловажавам ничии трудности.
Да, много е лесно да се дават съвети... lusy27 почти година без резултат не е чак толкова дълго време - много от момичетата тук биха се радвали на такъв период.
Аз не вярвам в психологическия фактор :nono:
Ние правихме опити повече от две години, а и автора на темата е попаднал навярно в моята ситуация - също две неуспешни години.