Много се ядосах сутринта и реших, че това е мястото, където мога да споделя и може би да се поуспокоя
Не съм Господ, за да ставам Съдник; не знам бих ли имала сили за толкова голяма стъпка като осиновяването, но лично от мен голям поклон пред Хората с големи сърца,които имат силата, благородството и желанието да променят живота на детенце, оставено в дом и да му създадат истински Дом - с много топлина и уют...Само, че в случая темата ми не е провокирана от нечий благороден жест, а от потреса, в който изпаднах вчера вечерта...
 Майка ми и нейният партньор в бизнеса имат нова продавачка на обекта - една 19 годишна Пепеляшка...Лично аз не съм си представяла, че в 1 толкова кратък живот може да има толкова болка и отчаяние...И първоначалната ми реакция беше държавния дом ли е по голямата мащеха или осиновителя в някои случаи???Защо някои хора не си дават сметка за стъпката, която правят, когато осиновяват дете??Защо трябва да се превъща детския живот в двойна трагедия на двойното отхврляне – веднъж да те захвърлят в дома като ненужна вещ и втори път да ти покажат, че не си желан...
Осиновителката на въпросната Пепеляшка умира, когато тя е на 9 години и тогава се оказва, че вече всичко е различно...Осиновителят, т.нар баща си намира друга жена с 2 по големи деца и започва непрестанен тормоз и побой – до степен счупване на челюст, нос и т.н травми...Момичето и правило опит за самоубийство, било е на улицата, попада в приют за безпризорни, след навършване на 18год. отива отново на улицата, където е единствения му Дом и алтернатива...После със съдействие на съответните органи, сле като бива прибрано от полицията, намира покрив над главата си в жилището, на което по закон е наследник заедно с осиновителя си...там има право да ползва 1-та стая и баня и тоалет....Момичето се издържа само естествено, няма на кого да разчита, работи каквото му попадне...направиха ми силно впечатление думите, които е казала на майка и на колегата и – „Готова съм на всичко, за да имам тази работа и да имам хляб”
За какво разказвам всичко това ли???Ами може би защото съм свръхемоционална и не мога да разбера такива постъпки- не мога да разбера как 1 дете може да се третира като вещ – днес го искам, утре не.........Е, не може така с човешкия живот и не бива!!!
Не искам никой да възприема темата като обвинение към самия себе си или като заяждане..Това поне за мен е повод за размисъл....
Ако мястото на темата не е за тук, мол модераторите да я преместят

samorasliche такива случки има, има и други, в които майката не умира, но въпреки всичко осиновителите не се държат добре с осиновеното си дете/деца. Има хора, които са осиновили само за да постигнат идеалната картинка на "семейство". Съществува и проблемът, отглеждан дълги години със "срамът" да осиновиш дете (надявам се, че този проблем ще избледнява и след време вече няма да съществува). Има го и сега - има я нагласата - я, те са осиновили, значи детето е циганче (все едно циганчето не е дете и не се нуждае от дом и любов). Има хора, които не казват на децата си, че са осиновени и това води до огромни проблеми след време. Има ги, всякакви хора има, но има и биологични родители, които постъпват точно като в описания от теб случай и дори ако се замислиш при тях се среща по-често тормоз над детето по един или друг начин.
Има деца, настанени от социалните в домове и иззети от биологичните им родители. Пита ли се някой защо? И не предпочита ли обществото да затвори очи пред тези случаи, защото те показват колко незрели сме?
За съжаление такъв е живота - пълен с добри и лоши случки. Това, което човек може да направи е да се опита да дари любов на хората около себе си (пък и не само на тях).

Галка, както Фоксче е писала по-горе, такива случаи съществуват и при осиновените и при биологичните деца...
Случва се, не само когато даден партньор почине, но и когато има развод, а и когато двамата родители живеят под един покрив и не се разбират...

И съм напълно съгласна с ....

За съжаление такъв е живота - пълен с добри и лоши случки. Това, което човек може да направи е да се опита да дари любов на хората около себе си (пък и не само на тях).

Маймуните преди да хапнат някакъв плод си го мерят на гъза дали ще могат да го изкарат после.
Да се поучим от маймуните и ако не ни оттърва по добре да не започваме нищо отколкото да записваме такъв безумен актив.
Знам че може да се изпише тонове за това как мъжа се съгласил на осиновяване заради жена си и как после това дете му било в тежест и отделно той не бил много образован и как другите се отнасяли с него като знаели че детето му е осиновено. НО няма оправдание за глупостта!

НО ДА БИЕШ ДЕТЕ (ОЩЕ ПОВЕЧЕ МОМИЧЕ)? Трябва да си психично болен.

Пропуснала съм нещо, което също ми направи огромно впечатление
Майка ми предложила на момичето вафли и солети и то казало, че солети не може да дъвче - заради чупената долна челюст и проблемите с предните зъби...А вафлите - вафлите ги възприема като лукс
Думи нямам просто - Колко много щастие може да има в 2 вафли и няколко добри думи

Милото дете! Дано да има късмет за напред в живота!

НО ДА БИЕШ ДЕТЕ (ОЩЕ ПОВЕЧЕ МОМИЧЕ)? Трябва да си психично болен

Със сигурност е! Пълно е с изроди ...
Психопати всякакви!
Не виждам пряка връзка с осиновяването
Ако може някое от момичетата с юридическо образование да даде професионален съвет ... 

Историята е трагична и дано наистина това момиче има късмет в живота и въпреки всичко успее да създаде любящо семейство .
Но и аз не виждам връзка с осиновяването - просто то е още един фактор в живота й, но не е само това причината за отношението на "билзите" й.
По някога е по-лесно да се оправдаеш с това, че детето е осиновено, отколкото да потърсиш истинската причина за проблема .

И аз не виждам особена връзка с осиновяването.
Когато не си способен да отгледаш дете и си егоист и садист по природа и твоето биологично дете би тормозил. Историята познава много такива случаи.

Връзката не е правопорционална според мен...Просто се чудех защо трябва да осиновяваш или раждаш дете само за да го превърнеш в боксова круша и отдушник на собствения си болен мозък...За 1 дете е достатъчна травма, че не е било желано и е било оставено или пък се е случила друга трагедия и е попаднало в дом...И изведнъж мъничката му вселена се сгромолясва за пореден път, когато то се оказва втори път нежелано - само, че на възраст, когато вече разбира, страда и преживява всичко много по силно...
По ръцете и стоят белезите от прерязаните вени, а щастието или въобще усещането да си доволен от живота се заключава в това никой да не те бие, да не спиш на пейката в парка и да получиш 1 разбрана дума или вафла...
Толкова ли е трудно да сме хора
Объркан свят и всичко май е сбъркано в него  

Все пак е случила на хора - сегашните й работодатели 
И животът е пред нея ...

Историята е тъжна и доста поучителна... Но слава Богу, все още има и добри хора...

Нека да ви разкажа по-разведряваща история във връзка с осиновяването. Моите родители имат семейни приятели, които си имат две деца. Първото е тяхно, а второто го осиновиха преди няколко години. Те не са можели да си имат деца години наред. Жената е забременявала няколко пъти и е абортирала, като единия път в 6-ти месец. Не знам какъв точно им е бил пробемът. Накрая е забременяла и през цялото време е била в болница на легло и износва детето. Било е много трудно и не се е знаело, дали ще успее да го износи докрай. Бебето се ражда живо и здраво. Докторите са им казали да не мислят за други деца. И те решават да си осиновят още едно. В момента си имат две прекрасни деца и не правят разлика, кое е тяхното и кое е осиновеното. Вероятно, в периода на проблемите са си дали обет да си осиновят дете, независимо дали ще си имат свое. Аз също се замислям, че и ние бихме могли да си осиновим дете след време, независимо дали си имаме свое. Няма по-благородно от това да дариш любов и семейство на едно дете, което е нещастно не по своя вина.

Саморасличе, сви ми се сърцето като четях историята на момичето... Не ги разбирам такива хора  Ама то наистина няма значение дали е осиновено или родно дете - случва се и в двата случая. Като си изрод, ще съсипваш живота на хората около себе си със садистично удоволствие.
В случая си мисля, че майката осиновителка е искала детенцето, но бащата - ами не знам той какво е искал и защо не е продъжил да се грижи за момичето след смъртта на жена си? Не намирам никакво логично обяснение. Не е лесно да осиновиш дете, нито е лесно да решиш да си родиш - и в двата случая трябва да осъзнаваш отговорността си към тази личност. Че не може да ти омръзне и да спреш да се занимаваш. Този ред на мисли е безкраен...
Дано милото момиче бъде щастливо от тук нататък! Дано щастието, което е бягало от него  толкова години, дойде на куп сега! Пожелавам му да намери нежен и любящ мъж, който да му даде много обич и сигурност!

  Сетих се за една случка. Семейство осиновяват момиченце, някъде след 8-9 години жената забременява учудващо за всички, раждат си живо и здраво момченце. Отиват на гости при бабата (родителите на мъжа) и бабата си извежда внуците на разходка, гордо показва бебето на всички комшийки (в това число и аз) и казва:
"Това е нашето, а това е чуждото(посочва към момиченцето)!" Онемях! Толкова години всяко лято го е гледала като свое внуче и изведнъж в най-трудния му период, пред толкова малко или много чужди хора, да го унизи по този начин. За чест на всички комшии (и по-млади и по-възрастни, имаше поне 8-10 човека), повечето директно и обърнаха гръб, а една от комшийките изказа гласно, това, което явно всички си мислеха:
- Не детето, ТИ си чуждата!

Тя простотията по хората ходи !!!
Аз ако бях на мястото на снаха й повече нямаше да й дам да види нито едното, нито другото внуче .

Извинявам се, но - тъпа бабичка! Как може да каже такова нещо 

Още една разведряваща случка с осиновяване.
В квартала на майка ми (бивше село), хората си живеят 2-3 поколения заедно в една къща или поне в един двор. Сестрата след дълги опити да забременее осиновява, почти по същото време когато ражда и снаха й. Две момчета, братовчеди в един двор, все заедно. След 6-7 години снахата чака второ. И осиновеното, започва да врънка майка си и баща си за второ. Хлапето знае, че е осиновено, но номера с "мама не може да ти роди сестриче" не му минава. "От където сте ме взели мен, от там ще ми вземете и сестриче" И му взеха хората - толкова грижовен и обичлив батко беше, че и братовчед му не можеше да му стъпи на малкия пръст.

Толкова деца страдат от грешките и глупоста на родителите си. Жалко е да осиновиш детенце за да задоволиш свой каприз. Още по жалко е след това да го захвърлиш като ненужна вещ. Но да го биеш,това е непростимо 

Още една разведряваща случка с осиновяване.
В квартала на майка ми (бивше село), хората си живеят 2-3 поколения заедно в една къща или поне в един двор. Сестрата след дълги опити да забременее осиновява, почти по същото време когато ражда и снаха й. Две момчета, братовчеди в един двор, все заедно. След 6-7 години снахата чака второ. И осиновеното, започва да врънка майка си и баща си за второ. Хлапето знае, че е осиновено, но номера с "мама не може да ти роди сестриче" не му минава. "От където сте ме взели мен, от там ще ми вземете и сестриче" И му взеха хората - толкова грижовен и обичлив батко беше, че и братовчед му не можеше да му стъпи на малкия пръст.

Ето това е хубава история Да са им живи и здрави на тези родители дечицата