Много се ядосах сутринта и реших, че това е мястото, където мога да споделя и може би да се поуспокоя
Не съм Господ, за да ставам Съдник; не знам бих ли имала сили за толкова голяма стъпка като осиновяването, но лично от мен голям поклон пред Хората с големи сърца,които имат силата, благородството и желанието да променят живота на детенце, оставено в дом и да му създадат истински Дом - с много топлина и уют...Само, че в случая темата ми не е провокирана от нечий благороден жест, а от потреса, в който изпаднах вчера вечерта...
Майка ми и нейният партньор в бизнеса имат нова продавачка на обекта - една 19 годишна Пепеляшка...Лично аз не съм си представяла, че в 1 толкова кратък живот може да има толкова болка и отчаяние...И първоначалната ми реакция беше държавния дом ли е по голямата мащеха или осиновителя в някои случаи???Защо някои хора не си дават сметка за стъпката, която правят, когато осиновяват дете??Защо трябва да се превъща детския живот в двойна трагедия на двойното отхврляне – веднъж да те захвърлят в дома като ненужна вещ и втори път да ти покажат, че не си желан...
Осиновителката на въпросната Пепеляшка умира, когато тя е на 9 години и тогава се оказва, че вече всичко е различно...Осиновителят, т.нар баща си намира друга жена с 2 по големи деца и започва непрестанен тормоз и побой – до степен счупване на челюст, нос и т.н травми...Момичето и правило опит за самоубийство, било е на улицата, попада в приют за безпризорни, след навършване на 18год. отива отново на улицата, където е единствения му Дом и алтернатива...После със съдействие на съответните органи, сле като бива прибрано от полицията, намира покрив над главата си в жилището, на което по закон е наследник заедно с осиновителя си...там има право да ползва 1-та стая и баня и тоалет....Момичето се издържа само естествено, няма на кого да разчита, работи каквото му попадне...направиха ми силно впечатление думите, които е казала на майка и на колегата и – „Готова съм на всичко, за да имам тази работа и да имам хляб”
За какво разказвам всичко това ли???Ами може би защото съм свръхемоционална и не мога да разбера такива постъпки- не мога да разбера как 1 дете може да се третира като вещ – днес го искам, утре не.........Е, не може така с човешкия живот и не бива!!!
Не искам никой да възприема темата като обвинение към самия себе си или като заяждане..Това поне за мен е повод за размисъл....
Ако мястото на темата не е за тук, мол модераторите да я преместят