аз пък си мисля, че когато някой реши да направи нещо добро, не е нужно да го правим луд.ако нямаше такива фондации нямаше да има такива дебати, но нямаше и да има и помощ и щяхме да си пискаме "е що няма кой да помогне".Та в тоя ред на мисли, май не знаем точно какво искаме.
Винаги ми е било чудно, що Вечният въпрос е "защо не съм аз , а е Х".нека хората помагат защо е нужно да ги оплюваме.пак казвам, нито съм избрана, нито ще бъда.
Аристон-С, са дарители, тяхна е волята, как ще направят дарението, не е наша работа да го оспорваме.В крайна сметка всеки може да се откаже от услугите им.
Ако аз реша да дам на човека Х 5000 лева, за да си купи примерно мебели от магазин А, ама той ми каже, че няма да си ги купи от там, а от магазин В, то тогава няма да му дам нищо щот аз преценявам къде да ги похарчи и никой не е в състояние да ме упрекне що така правя -ми щот така съм решила.
Та, не е лошо да бъдем толерантни към дарителите, за да ги има.