Ох,как си спомням с носталгия за тези 14 дни.Това са единствените ми дни,прекарани в леглото.Понеже съм човек,който не го свърта много на едно място,та все се чудих как ще издържа 2 седмици на легло.Е, ама то било хубаво.Сервират ти всичко в леглото,гледаш как милото прахосмучи,после готви,пере,простира.Като отиде на работа и ти остави всичко,което си му поръчала, на масата до теб,за да не ставаш,се чувстваш наистина бременна и специална. А аз изгледах толкова филми,изчетох толкова книги,вестници и списания.И сега като си спомня за неуспешното си инвитро и ме връхлетят лошите спомени,единствено се сещам с добри чувства за момичетата,с които се запознах по време на процедурата и за тези незабравими 2 седмици,в които си позволих неща,за които не съм и мечтала-лежане,глезене, ядене на корем /нищо,че сега ми се връща тъпкано,но това е друга тема/.Didon,поне в тези дни се абстрахирай от битовизми и се наслаждавай на момента,в който ти си в центъра на събитията и всички се съобразяват с теб.Успех!