Glace, срещам преди време моя позната.
На 40 години, водеща съвсем малко момченце за ръка и едвам ходеща от напреднала бременност.
Плясвам с ръце, радвам се и в радостта си казвам ама как така, породени...
Сядаме на кафе и тя ми разказва историята си.
Години наред неизяснен стерилитет, инсеминации, два пъти ин-витро, нищо.
Подават документи за осиновяване, харесват си момиченце, но е с неуредени документи, от София са, но ходят на другия край на България всяка седмица, за да го виждат.
Решават да се борят за това момиченце, започват процедури за уреждане на документите, дела, през това време си продават апартамента, за да отидат на ново място и никой да не знае, че момиченцето, което са сигурни, че ще вземат е осиновено, всички да мислят, че е тяхно.
Но нещата с правата на момиченцето се усложняват, те си го искат, но... не става и не става. Докато чакат си харесват въпросното момченце, успяват да го вземат бързо, то е с редовни документи.
И, о, чудо, през това време жената забременява, спонтанно, естествено...
А момиченцето?
Питам аз уплашена.
О, казва тя, то ни е късметът, успяхме и другата седмица си го взимаме...
Понякога казват, ставали и чудеса...
Като в приказките...