7 години неизяснен стерилитет, 6 опита ин витро, 3 инсеминации, подадени документи за осиновяване - до момента без нито едно обаждане за детенце...Няма ненаправено изследване... Няма неопитана манипулация. Няма непредприета стъпка...Очите ми са две цепчици - от плач са се сляли с лицето ми. Искам да изчезна в пространството - просто да ме няма...Напуснах работа. Зарязах всичко, за да мога да прекарвам времето си пред лекарските кабинети. Напразно. Съвършено напразно...Сега накъде???Намам нито един, едничък стимул да искам да посрещна утрешния ден...Не допускайте да стигнете до моето състояние...Моето здраво и съвършено безполезно тяло ми напомня ежеминутно,че аз не съм и може и няма да бъда майка... Как се живее с тази мисъл???

glace, мила, тук ще намериш много сродни души и много добри приятелства, много надежда и много съвети, ето ти една причина да продължиш напред. ние със съпруга ми се борим от 10-тина години и продължаваме напред. моля те не се отчайвай, опитай се да продължиш!
 
Поздрави: Ели

Хей, мила, недей се отчайва така, нали сте подали документи за осиновяване, ами ще се обадят...
Недей така, има толкова хубави неща в живота. Отпусни се, вземи си топла вана, излез с приятели на кафе, купи си нова блуза....
Всички ще станем майки!!!

Усмихни се, желая ти кураж и много щастие.

Glace, много си изстрадала, миличка! Много съжалявам за това. Но какви са тези приказки, че нямаш стимул за утрешния ден? Нима до теб няма човек, когото да обичаш и който да те обича и подкрепя? Нима нямаш семейство, приятели, познати.... ?! За да напуснеш работа и правиш скъпи опити за забременяване, значи някой те подкрепя физически, психически и финансово. В този форум за жалост има много момичета като теб. И аз съм една от тях. По някога и на мен ми се струва, че няма за какво да живея, но сутрин като видя красивото лице на съпруга си, събуждайки ме с целувка след толкова години брачен живот - това ми стига. Или вечер, когато си запалим камината и се прегърнем пред нея... Благодарна съм, че го имам! Както и семейството си, и работата си, а също и малкото приятели, които останаха. Огледай се около себе си, миличка, и надявам се, че ще намериш нещо или някого, заради което или когото си струва да живееш! И вярвам, че нещата ще се подредят! Ще успееш в това, което толкова силно искаш! По един или друг начин ще станеш майка! Бъди щастлива! 

 Хей мила glace....тук много момичета си задават въпроса дали и кога ще станат майки, не си сама....

Не обвинявай себе си, не обвинявай тялото си, то  е полезно за да върши всички онези неща за които сме създадени - да живеем, работим, творим, да обичаме, да се надяваме, да мечтаем...

Намери някаква цел, нещо което да следваш, нещо което да те погълне да запълва времето ти работа, хоби, някакво занимание...нещо ,което да радва душата ти .Намери твоя стимул за утрешния ден , има го там някъде, само трябва да го откриеш.

От сърце ти желая  да намериш скоро сили за вяра и надежда  !

Glace, срещам преди време моя позната.
На 40 години, водеща съвсем малко момченце за ръка и едвам ходеща от напреднала бременност.
Плясвам с ръце, радвам се и в радостта си казвам ама как така, породени...
Сядаме на кафе и тя ми разказва историята си.
Години наред неизяснен стерилитет, инсеминации, два пъти ин-витро, нищо.
Подават документи за осиновяване, харесват си момиченце, но е с неуредени документи, от София са, но ходят на другия край на България всяка седмица, за да го виждат.
Решават да се борят за това момиченце, започват процедури за уреждане на документите, дела, през това време си продават апартамента, за да отидат на ново място и никой да не знае, че момиченцето, което са сигурни, че ще вземат е осиновено, всички да мислят, че е тяхно.
Но нещата с правата на момиченцето се усложняват, те си го искат, но... не става и не става. Докато чакат си харесват въпросното момченце, успяват да го вземат бързо, то е с редовни документи.
И, о, чудо, през това време жената забременява, спонтанно, естествено...
А момиченцето?
Питам аз уплашена.
О, казва тя, то ни е късметът, успяхме и другата седмица си го взимаме...

Понякога казват, ставали и чудеса...
Като в приказките...

Глейс, аз съм горе-долу като теб..7 инсеминации, 4 опита интвитро, 7 год. стерилитет и всякакви изследвания...Напуснах работа, за да ходя спокойно на процедура и защото имах проблеми в работата. Аз също изпадам в такива състояния, но си мисля, че все някога ще дойде момента когато ще гушна моето бебенце. Прегръщам те силно и знай, че съм с теб! Мисля, че скоро и ти ще гушкаш твоето бебенце и ще плачеш от щастие, а не от мъка!

Глейс, толкова много пъти съм изпадала в тези настроения и те са били от единия край, че не е имало смисъл да съществувам до коренно противоположния, че да има човек деца не е най-важното нещо на света и има хора дали толкова много на света и живели пълноцено без никога да са били родители. Но приех борбата за дете като част от живота си, като нещо, което просто е в ежедневието ми - както хората ходят на работа така аз ходех на инжекции, на изследвания. Както хората спестяват за апартамент, за кола, за екскурзия - да спестявам за следващта процедура.  Естествено, разбиранията ми за живота и ценностите в него се промениха и не искам да търся разбиране от масата, която никога не е изпитала и една капка от твоите редове, но аз ги чувствам много много близко, защото съм изпитала почти всеки ред от тях.
Прегръщам те много силно и те уверявам, че ще станеш майка, ще видиш. Ще си говорим по-късно пак ако искаш :)Не се предавай и никога не загубвай куража и вярата. Още малко остава. Ако искаш разкажи малко повече - къде си правила опитите, какви са причините? Всички сме с теб!
 

Glace, много тежки моменти си преживяла...
Аз няма какво повече да добавя, момичетата са написали достатъчно.
Просто искам да ти пожелая съвсем скоро да се случи твоето чудо.
Вярвай!
 

Мила glace,тук всечки те разбираме!
Аз чаках 7 години,имаше моменти,когато
си мислех че никога няма да си имам деца,и това направо ме хвърляше в ада.
Най накрая всичко стана толкова бързо,докато се усетя какво стана,те се родиха!
И сега си мисля,толкова години надежди,чакане,а всичко мина толкова бързо....
От все сърце ти желая и ти да си стигнала вече края на мъчителното чакане!
Дано скоро се озовеш с няколко дечица около тебе!
Сега си в меланхолия,много познато чувство при нас.
Но помни,че винаги човек излиза от "тунела"!
След всяка мъка идва и голямото щастие!
Казвала съм го,но пак ще го кажа:
Моят лекар ми викаше:"Всеки неуспех,е една крачка към успеха"!
Събери сили миличка,стани на крака и погледни напред!
Трудно е знам,но там някъде има светлина и за теб,сигурна съм!
Прегръщам те силно!Не си сама!
 

Изгубена в никъдето...на път към себе си!
Краят му се вижда , да знаеш!
Нищо не е безконечно!
Прегръщам те!

Мила glace, не се отчайвай! Ще станеш майка - я, виж колко много момичета тук са били в същото положение като теб и са успели. Това са момичета героини, също като теб! Това зарежда с  голяма надежда и вяра. Ще си имате детенце, по едни или друг начин. Осиновяването е добро решение. Това, което Лали пише и аз го видях при една съседка. Жената не можеше години наред да забременее, много пълна и с нередовен цикъл. Осиновиха си момченце и след около 2 години (на около 40) тя забременя и си роди още едно момченце. Явно се среща доста често. Като че ли някакви неизживявани емоции се отключват в женското тяло и то се събужда. Ще се случи и на теб! Вярвай в това! Нормално е да страдаш - ти си човешко същество и изживяваш нещата естествено, но гледай да не затъваш в самосъжаление. Мисля, че е добра идея да си намериш някаква почасова работа, нещо, което да отвлича поне ума ти от ежедневните мисли за бебето. Така ще се спасиш. Длъжна си да се запазиш за бебето си. Обичай се такава, каквато си! Пожелавам ти всичкото щастие на света!

Мила glace, това че си се борила толкова дълго показва, че и ти си безкрайно силен човек - като повечето момичета тук. Вслушай се в тяхнато опитност. И надниквай по-често тук в Зачатие... Тук ще намериш изключително голям стимул да продължиш напред. Само не унивай... Поплачи малко, отърси се, вдигни глава и продължи напред. Дотогава знай, че тук ще намериш безкрайно много приятели - момичета, които са в същото положение, а някои от тях вече успели...
 

Скъпа glace,не се тревожи мили4ка.Вси4ки тук сме с един и съ6т проблем.Не се от4айвай,за6тото с това няма да постигне6 ни6то.Бъди твърда и винаги вярвай,4е 6тастливият момент 6те дойде и при теб.Трябва да мислим положително,за да постигнем целта си.
Успех ти желая мили4ка и бъди сигурна,4е вси4ко 6те си дойде на мястото и ти 6те стане6 една 4удесна мама с едно прекрасно беб4е!
 

Благодаря на всички ви! От вашите думи ще съградя вълшебен щит срещу отчаянието,безнадеждността и депресията...Ще ги чета и препрочитам, ще се опирам на тях и на вашия позитивизъм. И ще чакам чудото...

наистина след тези мъки, чудото ще се случи и при теб. бъди силна и вярвай, ти го заслужаваш.

Glace, толкова болка има в думите ти... Искрено ти желая скоро да се усмихваш с едно малко слънчице в прегръдката ти! Осиновено, родено от теб, а може би и двете Ще очаквам да ни зарадваш с хубави новини и не ни забравяй - да споделиш с нас радостта от това да си майка
Lali, насълзиха ми се очите и от историята, която ти си написала. Да са и живи и здрави дечицата на тази Майка!

Глейс, поплачи си мила, тук ще намериш много сходни съдби и съответно разбиращи и подкрепящи те хора.
Поплачи си, а после се усмихни, защото твоето щастие е съвсем наблизо и скоро ще го прегърнеш. Я кажи тая работа с осиновяването - кога сте вписани, какви са ти изискванията, от колко време чакате и пр. Можем да ти дадем някой полезен съвет. В процедурата по осиновяване - досаждане на администрацията му е майката. Питай мен - конската муха 

Глейс, върни се в по-стари теми от Емоционални проблеми и започни да четеш.

Ще видиш колко много болка е изплакана във форума, но ще видиш и че повечето момичета вече имат лентичка за бременност или бебешка снимка в профила си.

И ще се почувстваш ободрена. Много помага, опитай! 

Щастието ти е близо ... ако не се отказваш 

В момента чета и плача. Знам, че не трябва. Мъчно ми е. За теб, за мен, за всички тук. Знам, че един ден и ние ще бъдем майки, но кога? Не се предавай glace, ти не си изгубена. Вдигни глава и продължи. Ше успееш, ти си силна. След всичко което си преживяла, ще дойде и твоя ден само вярвай. Успех.