Глейс, знам че ти е трудно да повярваш, но една приятелка ми каза, че организма "помни" бременността. Тя забременя след 3-ти опит ин витро и веднага след УЗ ми сподели, че вече за нея няма значение нищо, щом веднъж е станало, дори нещо да се случи, следващият път бременността ще настъпи по-лесно, така че тя е спокойна. Не съм чела нищо в тази посока, но съм склонна да й повярвам, защото се интересува и чете. Дори е достатъчен факта, че е преодолян момента на незабременяването.
От сърце ти пожелавам, мила Глейс, следващата бременност да я гушкаш, целуваш и да й пееш, докато ти се усмихва. Няма да се разведете, миличка. Щом сте били досега заедно ще преодолеете и този момент. От каквото имаш нужда, насреща сме! Ти си силно момиче и ще дочакаш заслуженото си щастие! Прегръщам те.

7 години неизяснен стерилитет, 6 опита ин витро, 3 инсеминации, подадени документи за осиновяване - до момента без нито едно обаждане за детенце...Няма ненаправено изследване... Няма неопитана манипулация. Няма непредприета стъпка...Очите ми са две цепчици - от плач са се сляли с лицето ми. Искам да изчезна в пространството - просто да ме няма...Напуснах работа. Зарязах всичко, за да мога да прекарвам времето си пред лекарските кабинети. Напразно. Съвършено напразно...Сега накъде???Намам нито един, едничък стимул да искам да посрещна утрешния ден...Не допускайте да стигнете до моето състояние...Моето здраво и съвършено безполезно тяло ми напомня ежеминутно,че аз не съм и може и няма да бъда майка... Как се живее с тази мисъл???

миличка,недей да живееш с тази мисъл.сигурно не  е лесно,но пък да се съсипваш-така не си помагаш. по-добре обърни страницата-кажи си пак-аз ще съм майка.майка ми 8 години е правила опити при положение,че лекари са и казали,че нямя да може да има деца.а сега си има 2-мен и сестра ми.не позволявай отчаянието да ти погуби целите.бори се,все ще успеете
целувам те и силно те прегръщам

Трогната съм и ви благодаря безкрайно!Благодарение на вас,на вашата добронамереност и на вашите думи оцелявам в момента.
От цялото си сърце ви пожелавам живот,изпълнен с детски смях!

От три дни започвам да пиша и не си завършвам постинга.
Едва ли това което ще ти кажа не си го чувала, обмисляла, премисляла, преживяла и т.н. Но въпреки всичко ще ти го напиша. Не бива, просто не бива да се отказваш. Какво сме ние, едни обикновени жени като всички останали, но мечтата която имаме, надеждата която ни напуска от време навреме, волята и силата които ни помагат да се изправим и продължим нататък ни привят специални, различни по онзи неповторим начин. Моля те, не се отказвай, няма начин да не успеете

аз също чета и препрочитам и само сълзи... и не намирам какво да кажа или как да го кажа.
Понякога може само да се питаме "Защо се случва така?".
Всичко най -топло и сърдечно ,което би могла да си помислиш  ,ти го казвам мислено.
Дано най съкровеното желание на всички ни тук се сбъдне,просто дано .
Ще успееш -трябва -няма да се отказваш !!!

Момичета,от няколко дни чета този форум.Попаднах на него тъй като от няколко месеца безуспешно се опитваме да имаме второ дете.Искам да ви кажа,че не се бях замислила до сега над това какво преживяват жените,което не могат да имат деца-бая си поплаках.Аз самата имам няколко познати,което нямат деца,вероятно поради проблеми.Искам да ви кажа,че вие наистина сте много специални защото вероятно се изисква страшна сила за да запазиш вярата и усмивката си след това през което минавате.ПРЕГРЪЩАМ ВИ И ВИ ПОДКРЕПЯМ -НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ И НЕ ПАДАЙТЕ ДУХОМ.Както прочетох надолу в темата "всички ще станете майки по един и или друг начин.

glase,твоя живот ми напомня за моя,минах през всички неща които предлага медицината в България по няколко пъти и нищо  :cry:оставаха само надеждата преди процедурите и сълзите след тях.Сега съм изчерпана и психически и финансово,сега докато пиша си пия билките и това не бях пробвала и това пробвам,знам ли?Яд ме е на живота,аз съм на 24г.а живота ми се върти около овулация,кисти,инвитро,пак кисти и така вече 6г.докато моите приятелки и познати се чудят как да си обзаведат домовете,да си сменят колите и какви тоалети да си купят,знам,че те не са виновни,и си ги обичам дори вече да не им показвам и да ги избягвам,но дано ме разберат.Не мога да ти кажа горе главата,защото не мога да дигна своята,но наистина разбирам как се чувстваш

Глейс,
прегръщам те и те целувам.
Не знам какво повече да ти кажа........, но знам, че ще чуеш думата "мамо". Ти заслужаваш да бъдеш МАЙКА! И ще бъдеш!!!

Миличка, ще ти напиша нещо, което се надявам да ти помогне. Не съм го измислила аз ,но тези дни си го повтарям и ще си го повтарям, защото е толкова силно, то е БЪДИ ВОИН И НЕКА ТВОЯТА БИТКА ТЕ ПРАВИ ЩАСТЛИВ не се предавай иначе си загубена. УСПЕХ! 

Zdravei Glas,
Ne se otchaivai, ne misli taka, viarvai che ti shte poluchish tova, koeto iskash. Az razbiram kak se chuvstvash, zashtoto poniakoga i az se chuvstvam taka. Viarno ot po malko vreme se probvame za bebe (1 godina), no ot dete sum si mislila, che az ne sum zashtitena i az moje da imam problem s zachevaneto i...........eto sluchi se-imam. Moje da e psihologicheski, no za men toi e mnogo po-seriozen ot ostanalite.......Kakto i da e......Misluta mi e, che jelanieto za utreshnia den triabva da idva ssamo ot misluta, che edin den shte si imate bebe ili po-goliamo detence......Znam kolko e trudno vseki den kogato izlizash po ulicite da gledash bremeni ili maiki s deca i uchiteti da se pulniat sus sulzi, no v takiva momenti az prosto si kazvam;"Boje moliate dai mi i na men dete, obeshtavam da go napravia dobur chovek". Ne znam dali si religiozna, no znam edno-viarata v Bog e edistvenoto spasenie ot otchaianieto i padaneto duhom. Taka che gore glavata i ako ne se palila sveshtichkia skoro v curkva prosto otidi i go napravi i Bog shte te chue.USPEH!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
 

МОД: Моля пишете на кирилица или ползвайте КРЕДОР!

От 2 седмици чета и препрочитам темата и всеки път е като за първи, емоциите, които изпитвам са същите, чета и плача, плача и чета и искам да намеря най -силните, най - красивите думи, за да изкажа възхищението си от теб и силата ти, започвам да пиша и спирам, всички думи ми се струват слаби, затова сега след поредното препрочитане няма да напиша нищо, вместо това:

Глейс,позволи ми и аз да ти вдъхна малко кураж и да те подкрепя.Знам,че не е много но една топла дума е достатъчна понякога.Кураж и горе главата ние сме с теб. :bighug:Аз също ти препоръчвам да отидеш на църква,най вече в руската да се помолиш и да напишеш твоето най съкровенно желание,ако си от София.Там ще получиш спокойствие на душата,а ти се нуждаеш от това.Казвам го защтото съм го изпитала лично.В крайна сметка няма значение в коя,знай че молитвите ще ти бъдат чути.Аз ще се моля за теб

Мили момичета,темичката ми наистина е тъжна и изпълнена с песимизъм.Но започвам да си мисля,че не толкова преживяното,а характерът определя живота ни.Днес една от нас ми изпрати снимки от лятната си отпуска.На снимките виждам усмихнато,искрящо,влюбено момиче.И си мисля как така борбата не я е прекършила?Как е успяла да се съхрани?След това се вглеждам в себе си-тъжно,все още младо лице, постоянно влажни очи ,липсваща усмивка...това е...Толкова е останало от мен.Сама си наложих изолация,сама предпочетох мълчаливо,отчаяно подобие на живот.И сега се пробуждам.И съжалявам за изгубените в негативни преживявания години.Надявам се скоро да осиновя и се моля в битието си на майка да проявя същото постоянство и лудо упорство,което вложих в борбата със стерилитета.
Ходила съм в Руската черква...Писала съм и съм пускала листчета-със смирение,с отчаяние,с надежда...Емоциите бяха различни според това на кой етап и коя година от борбата съм.
Най-силно ме депресираха влошените отношения със съпруга ми.Това не очаквах и това почти ме прекърши.Съвземам се бавничко.Опитвам се да намирам нещо хубаво във всеки ден.Звучи по ученически наивно,но аз наистина опитвам.Разходих се в парка с чашка кафе в ръка,погледах щъркеловото гнездо близо до дома ми и се усмихнах на бодро тракащите с клюнове щъркели...
А и щях да забравя-онзи ден пътувах с автобус и се качи елегантна жена,носеща торта в картонена кутия.Шофьорът потегли рязко,тя загуби равновесие и...кутията се смачка,а тортата -обезформи.Жената седна до мен и почти се разплака-отивала на рожден ден на снаха си.В продължение на 6-7 спирки говореше как никога не й вървяло,как щяла да се появи така на празника,как я поръчала в местната сладкарничка специално за случая...Аз се връщах от работа,бях взела аванс,питах я колко струва и без тя да забележи си приготвих парички в ръката.На слизане и подадох парите,казах й да купи нова торта и че тази бих взела и дала на някой,който ще й се зарадва въпреки смачкания вид.И жената се разплака...А аз занесох сладкиша на родителите ми-те са пенсионери и си я изядоха с удоволствие...
Мили момичета,извинявайте за дългото писане. Аз наистина ви моля-не плачете,четейки думите ми.Да,изстрадах много.Да,не живях последните години-реех се във времето между манипулациите,изследванията,неуспехите и всичко,което ви е до болка познато.Но да-аз съм жива!И ще бъда мама!И съм близо,близо до сбъдването на мечтата!

Да, glace ти наистина ще бъде МАМА, най-добрата!

glase спокойно мила нищо не е загубено .Наистина много си преживяла но трябва да намериш сили да продължиш и да дочакаш чудото да се случи.И ние се борим вече шеста година но едва от скоро сме се заели сериозно .Вече сме на втора инсеминация в момента даже провеждаме стимулацията.Не се отчайвай ще си имаш детенце дори и да е осиновено няма никакво значение.Пожелавам ти успех дано скоро ти се обадят за детето а веднага след това да научиш и добрата вест че си бременна ,това много често се случва като награда за благородната постъпка.Имах такава учителка с дългогодишен стерилитет и накрая си осиновиха едно момченце ,година по късно тя разбра че е бременна и някъде след две години пак забременя.Отгледа си трите дечица прекрасно.Ставам чудеса вярвай в това и ще успееш.

glase ,мила не се отчайвай.През дългите години в борба със стерилитета и аз съм минала през такива етапи,но винаги благодарение на милото,за което съм му много благодарна,намирах нови сили да продължа да се боря.Тук ще намериш много хора които да  те разбират,да плачат с теб и да се радват с теб!А аз съм убедена,че много скоро ще ни зарадваш :wink:Пожелавам ти успех

7 години неизяснен стерилитет, 6 опита ин витро, 3 инсеминации, подадени документи за осиновяване - до момента без нито едно обаждане за детенце...Няма ненаправено изследване... Няма неопитана манипулация. Няма непредприета стъпка...Очите ми са две цепчици - от плач са се сляли с лицето ми. Искам да изчезна в пространството - просто да ме няма...Напуснах работа. Зарязах всичко, за да мога да прекарвам времето си пред лекарските кабинети. Напразно. Съвършено напразно...Сега накъде???Намам нито един, едничък стимул да искам да посрещна утрешния ден...Не допускайте да стигнете до моето състояние...Моето здраво и съвършено безполезно тяло ми напомня ежеминутно,че аз не съм и може и няма да бъда майка... Как се живее с тази мисъл???

Живее се и то много добре, но е време за промяна...
Изчетох темата ти и останах с впечтления,че си мн.чувствителна и иннтелигентна природа,предполагам не чак първа младост,но много изморена от всичките минали проблемни години...Дай си малко почивка и се научи да гледаш и алтернативите на даден проблем....стерилитета е един проблем с много алтернативи, а не без ,така както го прехвърлят някои от нас....може би се изразявам по-трудно,защото не владея добре българския,но ще карам направо:1/трябва да се примириш със стерилитета си....мисли си само,че на този свят има много повече болка и ситуации когато не винаги имаш избор...в този случай задвай се ,че имаш богат избор.2/Поговори с мъже ти след като си променила поне малко начина на мислене.Все пак 17г.семеен живот не се извърлят така бързо зад гърба.Той съгласен ли беше да подадете документи за осинояване?А защо не ви се обадиха досега?Защо не измислите заедно някой др.вариянти?...колко пъти сте ходили заедно да се запознавате с децата от домовете?3/Кой доктор ти направи 6-те инвитра и 3 инсеминации?Защо и ти и мъжът ти продължихте по тази линия без почивка или да мислите на алтернативи ,тъй като дори не са ви открили ясен проблем, а неязеснен стерилитет? Каква е причината ви да продължите само ин-витро процедури?Ами ,честно казано с тези пари бихте могли да пробвате гестационно сурогаство в някоя държава кдето това е озаконено....мъжът ти не те ли вижда на какво приличаш след поредната манипулация?!?...ти не му ли каза никога,че искаш той се подложи на поредната стимулация и поредната пункция вместо тебе?...и последно,но не на последно място кой изкара парите за тези скъпи процедури и защо да спреш да работиш?...я първо взимай да работиш по 12 часа на ден и нека видим тогава дали ще имаш време за депресия...не искам да звучи като упрек,но стерилна или нертова само един Бог знае...животът продалжава и трябва да се радваш особено на здравето ти,което ти позволи да правиш 6 инвитро ...а не да  си самоунищожаваш здравето...имам предвид и психическото състояние....
оглеждала се около теб да видиш колко семейства с втори или трети брак с деца огледани от не до толкоз био-родители и какво оттова?..те могат да си живеят живота,а ти не можеш защото си стерилна?!? Не мислиш ли ,че понякога сами си измислиме претексти?....
Бъди здрава и успех!

Мила Глейс, радвам се, че вече гледаш напред, по-ведро Осиновяването все някога и някак ще се случи а и на другия фронт не се знае, имате толкова много време
Наистина животът междувременно тече и докато сме живи и здрави, не е зле да не го пропускаме да минава покрай нас, без да се радваме на хубавите неща, които имаме.

Знаеш ли от кога ти следя темата и всеки ден по няколко пъти я отварям с надеждата, че си писала. Толкова се радвам да прочета тези редове
Пожелавам ти успех с цялото си сърце и силно стискам палци скоро да се намерите с твоето детенце, независимо по какъв начин