Много тъжно ми стана Всеки път , когато прочета поредната измъчена история и ми се стяга душата... Глейс,най-искрено и от цялото си сърце желая твоето чудо да стане по-скоро!Ако имаш нужда да говориш с някой - всички тук сме насреща.
И помни,че всички до една ще успеем!

мила не се предаваи, аз сь6то имам такива моменти когато не намирам сили да продалжавам ,но знам 4е триабва да се борим ,за това бьди силна и гледаи  да не се предава6,преди време сьм 4ела еи това :4ОВЕК КОГАТО НЕ СПИРА ДА СЕ БОРИ ,ТОИ ДАЖЕ  Е ПО СИЛЕН И ОТ СЬДБАТА СИ 

Здравей Glace!

За четири години имах възможността да се убедя, че диагнозата "неизяснен стерилитет" е изключително неприятна от емоционална гледна точка. Иначе каквото и да ти има, изживяваш проблема, търсиш му решение. А нашата работа ... всяко изследване все по-перфектно от предното - така добре те разбирам да много здравото ти и безполезно тяло... А и трудно човек спира, колкото повече дълбаеш и не откриваш нищо, толкова по-дълбоко искаш да дълбаеш ...

Сигурна съм, че има някои процедури, които не си опитала. Някои от тях не се прилагат в БГ. Така че, ако имаш още сили да ровиш в тази посока, има какво да се пробва. Лошото е, че след определен етап всичко става малко експериментално. Но пък има добри резултати.

И аз искам да се попитам за осиновяването - колко време стана от вписването ви в регистрите и какви изисквания сте посочили? Скоро прочетох в една тема, че всички желаещи осиновявали, явно в някои случаи се чака повече.

И последно, искам да ти кажа, че е хубаво да си ценим здравето, докато го имаме. Ето при мен се отключи съвсем изненадващо неприятно заболяване и сега си мисля, колко хубаво си живеем с милия ми съпруг и дано да съм здрава до старини, да имаме още много години заедно. Любовта е най-важното нещо на света!

Желая ти кураж и вътрешно спокойствие!!

Благодаря на всички ви! От вашите думи ще съградя вълшебен щит срещу отчаянието,безнадеждността и депресията...Ще ги чета и препрочитам, ще се опирам на тях и на вашия позитивизъм. И ще чакам чудото...

така вече ми харесваш

[iпсmg][/img]мила не се предаваи

Мина цяла година,откакто писах тук и аз още нямам рожбичка.Но годината беше изпълнена с пного,много борба...Нова снимка,лапароскопия...И след 6 неуспешни иксита и 3 неуспешни инсеминации-забременяване-от 4-та инсеминация в началото на 2008.Последва аборт в 6-та седмица.Нови имунологични изследвания.Леко завишени АФА.Казах си,че ако някога зачена отново,ще направя всичко,всичко и ще успея...
30 дни(!!!)след аборта последва ново забременяване.Спонтанно.Както се досещате,не предполагах,че това е възможно.Реших,че закъснението е заради хормоналните последици от аборта.Щом разбрах веднага започнах интралипид,ежедневно фраксипарин,аспирин...Резултат-прекрасен ембрион със сърдечна дейност.
Не можах да се зарадвам на чудото...Отново прокървяване и втори аборт в същата седмица...За психическите последствия не ми се говори.От "изгубена в никъдето"се превърнах в "несъществуваща в реалността".Същество без мисъл,без надежда,без душа...
Мислех,че след 7-годишна борба абортите са най-ужасяващото нещо.Оказа се по-страшно това,че загубих доверие в лекаря си.И в двата случая той не направи нищо...Не ме прие в клинката,не ми каза какво да направя занапред.Стоях вече с кървене пред кабинета му и той каза да отивам в специализирана болница,ако се засили.Това ме отчая повече от всичко.
И може би най-лошото е,че след всичко това отношенията  със съпруга ми силно се влошиха и раздялата е може би предстояща.А ние сме заедно от 17 години и аз много го обичам...
Бъдещето?Разбира се,че имам такова :)Нямам никакво обаждане от социалните.Скоро ще трябва да подновя вписването си в регистрите.Ако съпругът ми се разведе с мен до тогава,ще кандидатствам сама за осиновител.Обмислям варианта и за приемен родител.Вероятно ще бъда самотна майка,но МАЙКА!

glace ,наистина ли смяташ да загубиш всичко без борба?
Смяташ ли ,че като самотна майка ще се чувстваш щастлива?
Миличка ,вземи се в ръце , бори се за човека до теб , бори се за любовта си , не оставяй нещата просто да се случват .
Ужасно много си преживяла , но живота не е само тъжен.
Не се оставяй по течението!
Погледни над болката и виж какво ти коства всичко това.
Опитай се да пренаредиш приоритетите.
Желанието за дете не бива да се превръща в разрушителна стихия.
Желая ти много сили!
В ръцете ти е твоето щастие.
Пази се!

Glace, погледни по-горе и виж какво ти е писала FreshBreeze преди година. Тя сега чака своето бебе. Щом все пак накрая си забременяла, значи организмът ти се е събудил. Може да е дошло и твоето време.
Нормално е след всичко преживяно със съпруга ти да преживявате криза. Дано намериш сили да преминеш и през това изпитание.
Знам, че не мога да те успокоя, защото преживяното от теб е изключително болезнено, но се надявам след голямата мъка да дойде едно прекрасно ново начало.
Смени лекаря, направи почивка, дай си време и дано Бог ти даде нов шанс.

Страшно много сте преживяла.  Бъди силна, след лошото винаги идва хубаво. Не го забравяй! Искам да съм бог...щях да променя мноого неща

Фейт ме е изпреварила, но понеже и аз прегледах старите отговори искам да ти кажа, че поне три от мацките, които сме били в твоето положение, чакаме дете (едната - Туто - вече гушка своето).
Забременяването е много обнадеждаващо, така че се успокойте, намерете лекар, на който имате доверие, дайте си необходимото време за възстановяване и всичко ще се нареди.

Иначе, и на мен социалните не са ми се обаждали въобще, но сме вписани преди 10 месеца.

При мен се получи единствено след специално имунологично лечение, можеш да прочетеш повече в подфорум Неизяснен и имунологичен стерилитет.

Успех Мила!

Глейс, хич да не ти минава през ума да се отказваш!!! Баш на финала си. Не ти давам - край!
Заминавам за седмица, обаче като се върна искам да ми пишеш на лични - ще започнем законен тормоз над социалните 
Ще имаш своето детенце - няма да се даваш

Глейс, не се отказвай от съпруга си, щом толкова го обичаш! Можеш да имаш и двете (и любов, и дете). И разкажи какъв е проблемът за осиновяването, ако искаш! Тук има момичета, които са много компетентни и биха ти помогнали. 

Благодаря ви,момичета!Не,не искам да се отказвам.Но сили не ми останаха.След два последователни аборта,след почти осемгодишен стерилитет и упорита борба-повярвайте-чувствам се изчерпана.Не мога да намеря търпеливост (търпението отдавна свърши),за да понасям ежедневните разностранни дразнители,които ме заливат отвсякъде.Знам,че съм на финала.Усещам го.Но от съпруга ми зависи дали ще го посрещнем  заедно.
Не искам да съм самотна майка.Мечтата ми е да продължим напред най-малко трима...
Що се отнася до социалните-незнам какъв е проблема.Регистрирани сме преди година и половина,докладът им беше идеален,изискване имаме само за произход...Нищо необичайно.Единствено обаждане имах,когато ми предложиха детенце с психически увреждания.Можете да си представите как ни се отрази това.
Е,за толкова години нито едно положително събитие в живота ни.Много е тъжно...

 glace,дано сбъднеш мечтата си,дано останете заедно със съпруга ти.Дано,дано!

Глейс, миличка, разбирам съвсем ясно чувствата и преживяванията ти, а и много други момичета, които преминават през същото. Знам колко е трудно, особено когато не знаеш срещу какво се бориш, знам и как се отразява това на брака. Кризите са неизбежни, но те могат да бъдат преодоляни. Това е просто една криза и вие пак ще продължите напред заедно. Ще бъдете трима, ще видиш. Дай си малко време, чувството за безизходица ще отмине, винаги отминава. Ще бъдеш мама - на биологично детенце, или на осиновено, но ще имаш детенце.
Прегръщам те и ако имаш нужда да поговориш с някого винаги съм насреща.
Кураж миличка, не се отказвай, наистина си на финала - и аз го усещам 

От вчера се опитвам да ти напиша нещо, а думите все ми убягват. Дано намериш сили, да се справиш /справите/ с всичко. Не се отчайвай, битката може да е  загубена, но войната не е. Знам колко си отчаяна, аз бях в същото полужение, трябваше да чакам 5 год. докато вида + тест, следващите 5 год. забременях няколко пъти, но без успех. Бях на дъното на отчаянието, да ти кажа лекарите вярваха повече от мен. Слава Богу с правилната терапия за сега всичко е наред.
Знам че изминалите години нагнетяват още, но се опитай да вярваш, че ще стане - мен това ме запази. Успех.

Радвам се,че ви има и че ме разбирате.Защото,когато се обърна назад към последните месеци и ме обхваща паника.
Ноември-обаждане до социалните(казват да продължавам да чакам);
Декември-лапароскопия(никакъв установен проблем);
Януари-забременяване!(остава въпросът защо се случва след лапароскопия,която доказва,че физически съм здрава);
Февруари-аборт;
Март-забременяване;
Април-аборт;
Май-нищто не помня,освен двата рождени дни(на мен и на съпруга ми),посрещнати в мълчаливо отчаяние;
Юни-начало на разговори за развод
Е,що за свръхчовек трябва да съм,за да оцелее психиката ми?!

Глейс, сигурно е банално това, което ще напиша, но е вярно - случило се е забременяване след толкова много години, това не е ли постижение? Двата аборта са нещо ужасно, но забременяване е имало, и пак ще има. Пак ще забременееш, помисли за по-силна задържаща терапия. Кой имунолог посещаваш?
Защо разговори за развод, след като наистина има реална надежда за вас? Ако причината е само в репродуктивните неудачи, не си струва да разваляте семейство, минало през толкова препятствия, сега, накрая, когато съвсем скоро ще сте родители.
Направете всичко възможно, дайте си почивка, измислете нещо, но не си разваляйте семейството. Сигурна ли си, че съпругът ти наистина желае да се разделите - не ми се вярва, щом досега винаги е бил до теб! Може би просто имате нужда от малко време.
Желая ти скоро да се почувстваш по-добре и тези неприятни емоции бързо да отшумят 

Мина цяла година,откакто писах тук и аз още нямам рожбичка.Но годината беше изпълнена с пного,много борба...Нова снимка,лапароскопия...И след 6 неуспешни иксита и 3 неуспешни инсеминации-забременяване-от 4-та инсеминация в началото на 2008.Последва аборт в 6-та седмица.Нови имунологични изследвания.Леко завишени АФА.Казах си,че ако някога зачена отново,ще направя всичко,всичко и ще успея...
30 дни(!!!)след аборта последва ново забременяване.Спонтанно.Както се досещате,не предполагах,че това е възможно.Реших,че закъснението е заради хормоналните последици от аборта.Щом разбрах веднага започнах интралипид,ежедневно фраксипарин,аспирин...Резултат-прекрасен ембрион със сърдечна дейност.
Не можах да се зарадвам на чудото...Отново прокървяване и втори аборт в същата седмица...За психическите последствия не ми се говори.От "изгубена в никъдето"се превърнах в "несъществуваща в реалността".Същество без мисъл,без надежда,без душа...
Мислех,че след 7-годишна борба абортите са най-ужасяващото нещо.Оказа се по-страшно това,че загубих доверие в лекаря си.И в двата случая той не направи нищо...Не ме прие в клинката,не ми каза какво да направя занапред.Стоях вече с кървене пред кабинета му и той каза да отивам в специализирана болница,ако се засили.Това ме отчая повече от всичко.
И може би най-лошото е,че след всичко това отношенията  със съпруга ми силно се влошиха и раздялата е може би предстояща.А ние сме заедно от 17 години и аз много го обичам...
Бъдещето?Разбира се,че имам такова :)Нямам никакво обаждане от социалните.Скоро ще трябва да подновя вписването си в регистрите.Ако съпругът ми се разведе с мен до тогава,ще кандидатствам сама за осиновител.Обмислям варианта и за приемен родител.Вероятно ще бъда самотна майка,но МАЙКА!

Ако Господ е направил списък кой кога да забременее - АЗ ОТСТЪПВАМ МОЕТО СИ МЯСТО НА ТЕБ. Прекланям ти се. До развод няма да стигнете. Я зарежето всичко и си починете малко двамата, отдайте се на любовта си и се наслаждавайте на слънцето.
Силно те прегръщам.

Да, Глейс, аз също бих отстъпила моето място на теб!