Живея втори живот...
Не мога да повярвам, че е истина, че се случва на мен.
12 - ти ден, след ЕТ бЧХГ -0,0 Никога не ме е боляло повече. Въпроси, отчаяние.
Чаках да ми дойде. Притесних се, че не реагирах добре на стимулацията и в следствие на нея, нещо се усложнило. Кисти, кисти, кисти ми беше в главата.
ПМС-то намаля, усещания в яйчниците като на стимулация, но леки. Само кисти може да са. Чудеса няма. Не исках да си причинявам сама болка и отхвърлях всяка надежда.
Чаках да ми дойде. На осмия ден, след спирането на утрогестана се обадих на доктор Стаменов, той беше категоричен - нов тест, дори уринарен.
Мразя ги. Те са с по една черта, виждала съм десетки такива. Резултатът го знаем - бебе няма. Въпросът е защо не ми идва?
Две тъмни, наситени черти. Появиха се веднага. Паника. Ами сега?
Пуснах отново кръвен тест. ЧХГ - 965
Днес пуснах отново кръвен, два дни след първия положителен. ЧХГ - 7390.
Не знам къде се намирам и какво ми се случва.
Въпреки отчаянието и мъката по "неуспеха", се оказва, че ще имаме бебе.
Момичета, не приемайте за абсолютна стойност, резултатите от лабораториите, особено в ранен етап! Не всички имат доблестта да си признаят, че са некомпетентни или че апаратурата им не е достатъчно чувствителна.
За радост реагирахме на време и всичко е наред.
Чакам с нетърпение прегледа
