ами майка ми от тийнейджърка е с болезнен и обилен цикъл, казали и че като роди ще се оправи, но още е така.но тя не взема никакви болкоуспокояващи.нито търси медицинска помощ за това.
консултирай се с квалифициран лекар.да ти пуснах всички възможни изследвания, които ти назначи.

Честно казано завиждам на момичетата,които имат мъже искащи бебета ,колкото тях  ..Толкова е унизително да се молиш за такова нещо ,все едно не е най-естественото нещо двама души ,като се обичат да си имат детенце...немога да разбера за какво става дума. Незнам кой колко е крехък ,обаче ако един мъж не иска дете от мен ,това означава ,че не е сигурен ,че иска да сме заедно. Това е . Така мисля. Особено ако вижда ,колко много го искам и не прави нищо. Това е непростимо и никой не може да ме убеди в противното. Всякакви изявления от сорта на "по-важно е да сме заедно " и "важното е да се обичаме " или любимото "искам да си с мен ,заради самия мен ,а не заради това ,че мога да ти направя бебе евентуално" звучат логично донякъде ,но немогат да изместят желанието ми да стана майка. Но всякакви хора има ,просто това е моето мнение.
Чувала съм истории как жените "лъжат" мъжете си за да им направят дете. Коя как го излъгала и т.н. ..Дори имаше някаква история с надупчени презервативи /непомня къде я четох/  Е кажете ми що за изрод може да го измисли това.  Взимаш една топлийка и дупчиш там и какво си мислиш "ей ся го излъгах вече"  Защо изобщо трябва да се лъжем ,надхитряваме и тн. за такова нещо .Що за болен мозък трябва да си. Или го искаш или не.
 И все пак може би жената е тази,която трябва да "убеди" мъжа ,че вече е време да си имат дете ,но по подходящия начин - да му влезе под кожата и така да извърти нещата ,че да го накара да си мисли,че идеята е негова.  Ох, де да знаех как става...

Ели, на мъжете им трябва повече време докато тази идея узрее в главиците им. За повечето това е голяма стъпка и е далеч по-плашеща от колкото за нас, въпреки, че основно грижите и жертвите са от страна на майката. И на мен винаги ми е било чудо - какво пък толко, знае колко го искам. Напълно съм съгласна с всичките ти аргументи, и все пак ние жените трябва да приемем, че техния вътрешен свят и потребности са малко по-различни от нашите.

И все пак може би жената е тази,която трябва да "убеди" мъжа ,че вече е време да си имат дете ,но по подходящия начин - да му влезе под кожата и така да извърти нещата ,че да го накара да си мисли,че идеята е негова.  Ох, де да знаех как става...

Това е нещо, което малко жени умеят. Аз понеже не мога да крия емоциите си, дълго убеждавах с аргументи. Съответно той повече се дърпаше. Когато вече започна да ми става все едно, вече бях много обидена и изобщо не подхващах въпроса, той "сам" реши  , че вече е настъпил момента.
Важното е, когато всичко свърша добре. И дано скоро за всички нас има по едно, а защо не и по две, прекрасни бебета.

Ели, на мъжете им трябва повече време докато тази идея узрее в главиците им. За повечето това е голяма стъпка и е далеч по-плашеща от колкото за нас, въпреки, че основно грижите и жертвите са от страна на майката.

Е, не това си е до човек, на мен ми трябваше значително повече време от на съпруга ми, за да се почувствам готова за дете. Трябва да си достатъчно здрял и отговорен за подобна крачка. Ако я няма вътрешната увереност, по-добре е да не се правят експерименти. Бебето не е кукла, а малък човек!

Здравей Биляна,
първо трябва да прецениш за себе си дали наистина искаш дете за да има на кого да се радваш,и готова ли си за това,или просто искаш цикла ти да не е болезнен.Ако е второто има достатъчно клиники,в които може да отидеш и да те прегледа специалист,който да ти пусне нужните изследвания,
Ако искаш дете ,то ти трябва да го искаш до дъното на душата си,и ако наистина е така няма начин това рано или късно да не стане ,и повярвай ми мъжът до теб ако истински те обича ще се съгласи с теб.
Пробвай да не му натякваш непрекъснато че искаш дете,да показваш по-често колко вярваш в него,колко го обичаш и т.н.-накарай го да се почувсва сигурен и уверен и в двама ви.На мен ми отне около година да убедя моя-първо казваше ,че нямяме достатъчно пари за дете,после че не съм можела да гледам себе си какво остана за дете,но така или иначе преди почти година започнахме по-малко да се пазим и така с напредване на времето той поддаваше докато назря момента в които спряхме да се пазим изобщо-проследих си няколко цикъла и в края на м.май чудото стана.Първоначално не искаше да повярва че е станало така изведнаж,но в момента в който видя мъничето на снимката си вирна носа,в последсвие доиде и го видя на ехограф,тогава вече магията бе пълна,но за жалост чудото продължи само 13 седмици.Гадно е,но пак ще пробваме-нали казват че загубите сплотявали.
Така че последвай моя пример и го нападай,и ти пожелавам скоро да се похвалиш със своето малко чудо(но трябва да го искаш от душа и сърце,а не за ти минат болките при менструация)и нека твоето чудо трае 9 месеца.
Желая ти много здраве и успех в правенето на бебе,
Дано стане скоро.
Ще чакам да се похвалиш.
УСПЕХ

За болките мога да кажа доста неща
първо, моят циъл по принцип е доста болезнен или поне беше през годините. нещата се променяха  след всяка от трите ми операции в малкия таз и сега ще обясня защо.
Първата операция беше за премахване на големи сраствания, които бяха изкривили и позапушили маточните тръби. След тази операция първине 3-4 месеца въобще не си усещах цикъла. После забременях. наложи се нова операция за премахване на едната тръба, защото се оказа извънматочна. Всяко отваряне води до нови сраствания. след тази операция нещата се влошиха страшно. Беше по спешност и не ме оперира моят си лекар, а друг и мисля, че не е направил нужното, за да предотврати срастванията. Като минаха 2 месеца от операцията се оказа, че  мен не просто ме болеше,беше ад. Контракциите засягаха чак  ануса. Аз бях инвалид за 2 дена от месеца. Пак забременях и пак ме оперираха дамахнат и другата тръба. Примолих се на лекарите, така и така няма да имам шансове да забременея по естествен път, но моля ви направете необходимото поне да ми облекчите менструалните болки, защото е кошмар. Определено успяха. Не знам какво са правили и какво са рязали, но сега е човешко.

Тези обстоятелства и факта, че много лекари казват, че след бременността менструалните болки намаляват ме кара да ти предложа да си направиш една снимка за проходимост на тръби и тестове за хламидия - тази инфекция води до сраствания на съединителната тъкан в малкия таз. Всъшност причините след бременностт болките да намаляват е в това, че при нарастването на плода матката се освобождава от много от  съществуващите връзки преди това е като  Като муха в паяжина.  Това, което боли при менстр-я  е дърпането вътре причинено от контракциите.

Това, с несъглаието на приятеля ти го разбирам.Щом не е готов след толкова дълга връзка, значи няма да стане готов още много дълго време. Те мъжете са така, накои стават готови чак на 6-тия месец от бременността.  Ти си помисли дали искаш той да е бащата на децата ти. Понякога се налага да взимаме трудни решения. Ей така за да му наруша спокойствието бих му подметнала,  че ще си купя донорска сперма и бих разхвърляла малко рекламни листовки "без да искам из къщата", не че ще го направя. Бих се обадила в негово присъствие на няколко АГ клиники да ги питам за условията на донорските инсеминации.  Той какво симисли, че не мога да забременея без него ли ))


Толкова от мен, желая ти успех.

Като малка плачех с глас от болка по време на цикъл, пребледнявах и ми прилошаваше... Не знам дали свикнах или спря да ме боли, но си спомням с ужас за тези моменти...

Много е тъжно,че тук е пълно с хора нямащи търпение да засипят с критики някого, забравяйки, че колкото хора на този свят толкова гледни точки и болки... дано поне това им носи удовлетворение

Подкрепям Маргрете

Ели, Натали 
Пожелавам ви да имате мъжа до вас, който ще е готов и през огъня да мине заради вас. Сигурна съм, че всичко през което сте преминали е било едно изпитание. И всичко е било за добро.

nataly, съжалявам за това което си преживяла с него. Боли много когато те нарани най-близкия до теб човек. Знам, че колкото и да се опитваш да си налагаш, че той не те интересува, не е така и ще те боли, защото той за теб е значел нещо. Надявам се времето да смекчи болката.
А и знам как можеш да я забравиш, като започнеш да дундуркаш един малък, сладък бебок.

Мъжете не се нуждаят от време, това е управдаване на егоизма им...
Моя приятел може много да го обичам ,но не мога да си кривя душата, че е доста егоистичен понякога, но успявам да го убедя поне по генералните въпроси /освен  по един - бракът, но това не е болка за умиране /...
Децата са важни за всяка жена и мъжете го знаят, ако дълго време сте подмятали ,че това е нещото което може да ви направи щастливи а те си правят пас и все нещо не им е наред, никога няма да им бъде...
Като се пренесете в новото жилище ще го изплащате, после ще го ремонтирате, после ще трябва и нова кола... това са пълни глупости...
Аз бих поставила въпроса ребром, ако нищо не се промени ще си направиш същият извод като моите по-горе!
Ако пък се промени, значи наистина държи на теб и ще прояви разбиране!
Ако след като бурята утихне той продължи да се прави на утрепан бих се разделила с него макар и с надеждата,че ще промени мнението си и ще ме потърси.
Просто реши какво искаш от живота и потърси човек, който да върви до теб а не срещу теб...

Натали за съжаление от близките хора най много боли. Колкото и да се опитваме да потушим това чувство. Избягвай да слушаш какво е казал този и онзи, живей си живота и не позволявай глупави коментари да те правят нещастна. На хорската простотия край няма да сложиш. Успех
Ели и на теб

Натали въобще да не ти пука. При първата ми извънматочна бременност и гроздовидната бях бременна от бившия. Накрая той и роднините му ме изкараха, че съм се преструвала и нямало нищо. Аз ей така съм се оперирала  и съм ходела на химиотерапия щото да съм ги лъгала. Така, че прости хора навсякъде.

Като малка плачех с глас от болка по време на цикъл, пребледнявах и ми прилошаваше... Не знам дали свикнах или спря да ме боли, но си спомням с ужас за тези моменти...

Много е тъжно,че тук е пълно с хора нямащи търпение да засипят с критики някого, забравяйки, че колкото хора на този свят толкова гледни точки и болки... дано поне това им носи удовлетворение

Ей, Натали 

Зная, че сте прави момичета. Зная, че трябва да продължа напред, но е трудно да не обръщаш внимание на такива подмятания. Не мога да повярвам, че е имало толкова злоба в този човек, който аз толкова много съм обичала и не съм я забелязала. Или наистина любовта е сляпа.

просто наистина не обръщай внимание на тези изказвания,ве4е всеки е по своя път не се тормози.С теб сме!

Натали, когато живееш дълго време с един човек и се познавате сравнително добре, то този човек знае какъв е начина да те нарани най-болезнено. Така че приеми, че този човек говори така, само за да те нарани. Не приемай нещата като насочени лично към теб. Ако ти си причината да се разделите - в повечето случаи мъжете не приемат да бъдат изоставяни и винаги хвърлят вината върху жената. Явно в този случай той се опитва да те нарани всячески, защото не е бил способен да бъде на висотата на твоите изисквания.

Цитат на: margarete в Октомври 04, 2007, 10:24:51 am

Много е тъжно,че тук е пълно с хора нямащи търпение да засипят с критики някого, забравяйки, че колкото хора на този свят толкова гледни точки и болки... дано поне това им носи удовлетворение

Ей това не го разбрах?? Не видях някой да напада момичето освен, че подчерахме - бебето не е метод за лечение на болезнен цикъл! Не сте ли съгласни? До колкото прочетох, всяка от нас сподели за нейните болки при М. и възможните решения, както и съвет - да иде на лекар и да разбере от какво идва болката. Някои момичета написаха и за техните проблеми с убеждаването на мъжете. Просто не виждам някой да е "засипал с критики" и да "получава от това удовлетворение"
Много е гадно, когато Форумът става място за заяждане - доста момичета вече не пишат и не влизат поради такива глупави дрязги. Или май на всички хормоните не ни идват в повече Поздрави