Вярвам, че за всяка една от нас ще доиде момента, в които ще трябва да започнем своята най-лична тема- темата за бебчето. Дълго време се чудех и колебаех дали да я започна точно сега в самото начало на така жадуваното събитие... Април-май бяха моите месеци изпълнени с молитви и надежди за успех. Когато държах в ръката си първата инжекция Диферелин емоцията ме завлядя изцяло. Във всяка капчица лекарство виждах надеждата, която природата (или некъдърен лекар в миналото) ми бяха отнели. Надеждата да имам своята точица, да имам малка душица в себе си, да бъда изпълена с вяра, че и на мен ще се случи чудото. Случи се!!!... И макар сега да съм обвеза от страх, страх, които не разбирах до този момент, съм изпълнена и с надежда и вяра, че заслужих своето малко щастие и с цената на всичко, което зависи от мен ще пазя и обграждам с любов. Малкото жуже, което се бори за живот в мен е голямо само 5мм...
Най-малкото нещо, което съм видяла през всичките ми прегледи в живота. Най малкото, но ме дари с най-голямата радост, която бях изпитвала в живота си. yahoo_17Повечето от вас ме познават и знаят историята ми, затова сега няма да я разказвам.
Искам да благодаря на моя любим, които стоически изтърпя всичките ми нервни изживявания и продължава да го прави с усмивка на уста. Обичам те ти си най-ценното нещо, което съдбата ми поднесе на ръце
.Благодаря на близките ми, че бяха с мен от стотици километри, че се молеха с мен,че ми вдъхваха обич
. Искам най-вече да благодаря на д-р Владимиров и д-р Тачева- без вас мечтата ми щеше да бъде все още мечта. Едва ли някога ще намеря думи с, които да изкажа благодарността си към това, което направихте за мен и семейството ми. Неповторими сте. Искам да благодаря и на целия екип- Стефи, Дени, Оги, Деси и новата сестра, на която така и не разбрах името, но вечно ще помня куража и добротата, с която ме дарихте през цялата процедура и след това. Обичам ви!
Зачатие също оказа огромно влияние в живота ми. Благодаря Ви момичета, че Ви има, и че така всеодайно ми подавахте ръка в трудните моменти по пътя към зачеването. Срещнах истински приятели, които не съм и мечтала да имам в живота си. Искам да благодаря на семейство Везарови и Бързанови, че отвориха вратите и сърцата си за мен. В този свят, в които живеем хора като тях са истинска ценност, ценност която слагаш близко до сърцето си и помниш през целия си живот
. Надявам се да мога да ви се отблагодаря за добротата, която ми сторихте. Благодаря за всичките стиснати палци от близо и дълеч. Благодаря на всички Ви. Искам да кажа на тези които се борят, че винаги има Надежда и докато имаме сили да се борим тя няма да угасне и малкото човече ще се появи в живота ни рано или късно. Борбата никога не спира, но тя ни сплотява и ни прави по-силни. Не спирайте да мечтаете, не спирайте нито за миг да го искате и ще го имате. Изписах тези дълги редове и Ви благодаря, че ще ги прочетете. Страха е все така голям и осезаем, но Надеждата в мен не спира да нашепва, че всичко ще се нареди. Че всички ще успеем...................
