Преди два дни , една от нашите служителки , влезе в офиса с тъжно лице.
Отскоро беше бременна. Щастието струеше от нея , всяка секунда , затова се учудих ,че я виждам посърнала.
" Лекарката ми каза ,че не всичко е наред,- каза тя - има съмнения за мисед аборт."
Бяхме седнали една срещу друга , аз изтръпнах. Помълчахме секунда ,две , после й споделих ,че съм го преживяла , че трябва да бъде силна ,за да понесе болката , че тези неща се случват...
А тя се изправи и изкрещя : "Ти не разбираш ,
аз не искам да загубя МОЕТО дете, толкова дълго го чаках!"
Прегърнах я и заплакахме двете!
Защо ви разказвам този случай!
Спомних си ,когато аз го преживях , тук в този форум излях цялото си сърце , цялата си болка и получих толкова много подкрепа!
Когато се научих да живея с тази загуба , защото тя не се преживява, се огледах наоколо. Прочетох за момичета загубили бебета в 5 , 6 месец , при раждане...
Прочетох за Дари !
Спомних си , как един мой познат ми каза ,ти си загубила мечтата си да родиш това дете , а има хора ,които преживяват много по-тежки загуби. Тогава ми звучеше жестоко ,казах си , той не разбира мъката ми.
После разбрах ,че беше прав.
Не мисля, че мъката между хората може да се сравнява , мисля ,че причините за нейната проява , обаче , могат !
Мишето го е казала:
Да липсваш на някого е по-силно от това на теб нещо да ти липсва!
Вени погледни в светналите очи да дъщеря си и мъжа си за тях ти си целия свят!
Не позволявай натрапчивото желание да ти отнеме прекрасни мигове, които може да имате заедно!
И някъде там ще се случи............Бъди силна....!
Аз не зная какво е да имаш дете!
И не разбирам какво е да го имаш и да се чувстваш ,празен и безполезен , защото нямаш второ!
Разбирам и знам как боли от неговата липса!
Може би имам различен светоглед, може би греша , но така мисля!
Животът ме научи ,да забелязвам всичко около мен ,да отворя сърцето си за чуждата мъка и да бъда етична спрямо нея.