В този чудесен майски ден - толкова слънчев и изпълнен с живот, една болка е заседнала в гърлото ми и ме кара да се чувствам празна, безполезна и никоя... Поглеждам в огледалото и не мога да позная себе си... На кого са тези толкова тъжни очи, едва сдържащи сълзите? Коя е тази толкова обезнадеждена и уморена жена?  Къде съм АЗ? Аз, която преливах от щастие, от оптимизъм, която заразяваше с вярата и усмивката си и най-отчаяния човек? А сега, когато аз имам нужда от вяра, от сила да продължа напред, от усмивка и прегръдка... съм толкова сама...
Никога не съм си представяла, че това ще се случи в живота ми. Че ще стигна до тук...
Имам една прекрасна дъщеря вече почти на осем години. Забремениях с нея почти на шега - толкова лесно и неусетно. Не ме плашеше факта, че все още сме студенти. Справихме  се с всичко. Беше бебе, когато се явих на 11 изпита плюс три държавни. После животът ни завъртя - търсене на работа, опити за професионална реализация. Мислехме си, че сме млади, че има време за второ дете. Моментът все не беше подходящ - или тъкмо съм почнала нова работа и трябва малко да поработя, или ни предстои ремонт... И ето че, когато взехме решение да имаме второ дете, нещата не се получават... Вече цяла година...
Така ми се иска да затворя очи и да се върна в самото начало на бебеправенето. Когато все още бях себе си -  все още изпълнена с надежда и вяра, макар и явно доста наивна... А сега затварям очите си, само за да не изпусна някоя сълза...

Има и такива дни, ще ти мине 
Ще се появи надеждата в очите, ще се върне усмивката, ще видиш отново себе си в огледалото  Сега не спирай сълзите, поплачи си. Утре си направи план, избери си добра клиника по стерилитет и се заемай с реализиране на мечтите 

 

Горе главата.
Я тичай да потърсиш онова момиче от мечтите си.
Тя е свита в някой ъгъл и също е сама.
Подай й ръка. Прегърни я нежно.
Всеки има своите лоши дни. Понякога всичко изглежда безнадеждно, но...
Надеждата никога не умира, НИКОГА.
Отупай кожухчето, избърши сълзите, поеми дълбоко въздух и смело напред.
Там зад ъгъла те чака твоята мечта.
Поискай да я сбъднеш.
И не забравяй, че имаш най-важното - човек, на когото да се опреш, който те обича и е готов да се бори с теб.
Имаш и едно прекрасно малко момиченце, което също иска да вижда твоята усмивка. Не я лишавай от това.
Късмет и много сълзи от сбъднати мечти.

Благодаря ти за прегръдката...
От месеци се опитвам да си направя план, но явно не успявам - нещо съвсем нехарактерно за истинското ми "Аз". Много ми е трудно, защото нямам подкрепа от страна на близките си хора. Майка ми е доктор, но противно на очакванията ми и на всякаква логика, не ме подкрепя в желанието ми да предприема някакви мерки, а абсолютно консервативно ми заявява, че явно съм била просто изнервена нещо и затова не се получавало, трябвало да се "успокоя"... А аз по инерция търся от нея съвет към кой точно специалист в нашия град да се обърна. Нали са колеги, тя може да ми даде най-точна информация. Но до този момент тя се отнася към проблема ми с досада и едва ли не с насмешка. Казва ми, че само съм се чудела какви болести да си измисля. Че всичко било на психическа основа, от стрес и т.н.
Съпругът ми пък си направи спермограма - уж е добра. Казвам "уж", защото навсякъде четох, че спермограма трябвало да се прави само в специализирани клиники. И сега той се има за "чист" и невиновен за проблема.
И така...
Просто не зная какво да правя...

От кой град си?

От Добрич съм.
Мога евентуално да ходя на прегледи и до Варна, но доста би ме затруднило, защото съм на работа през седмицата...

На първо време можеш да направиш консултация с гинеколог и ендокринолог, да проследите хормоните, да направите стандартните цитонамазка и микробиология, хламидии.
Според мен не бива да се доверяваш на майка си за избор на лекар. Тя очевидно си е сложила розовите очила (като всяка майка) и не иска да приеме факта, че може и да има проблем. В крайна сметка може да се окаже и права, но не можеш да си сигурна.
Ако искаш, напиши резултатите и от спермограмата, нищо, че не е парвена в клиника по стерилитет. Така може да се види евентуален проблем там.
Най-важното е да не се отказваш. Винаги има начин, понякога е много сложен, но важното е, че го има. Всичко зависи от вас.
Късмет.

Всичко ще е наред-вярвай в това!

Вени, стискам ти палци да се получи и скоро да си имате още едно детенце!Успех!

мога само да ти кажа 4е тук има хора което се бориат от стра6но много години,и живота им се вьрти само около лекари ,подлагат се на много много манипулаци,а ти мила реве6 за това 4е има6 едно дете? И 4е от една година прави6 опит за второ?Не мисли6ли 4е това зву4и доста егоести4но? КАКВО тогава да правим ние другите моми4ета сьс наистина сериозни проблеми ?Сьжелиавам оба4е твоита работа ми се струва глезена,не искам да те нападам но малко про4ети 4е вьв този форум сиако моми4е жадува да прегрь6та  бебето  така дьлго 4акано, без да имат претенци камо ли за второто,

Предполагам, че болката от това, че не можеш да имаш дете е еднакво силна, независимо дали искаш второ, трето или пето дете.
Да, ние искаме поне едно. Но ако го отимаме, дали няма да пожелаем второ и дали болката, че то не идва ще бъде по-малка?
Със сърдечни поздрави:
Жени

Вени , опитвам се да разбера твоята празнота и безполезност.
Опитвам се и не мога!
Разбирам че имаш дъщеричка , добър съпруг и "вече цяла година" , чакаш братчето или сестричето , което не идва...

На фона на тази цяла година , някои от нас чакат цяла вечност. И не просто чакат , а преминават през безброй медицински изследвания , прегледи , манипулации , за да достигнат до своето може би ,ЕДИНСТВЕНО  дете.

 Да , ти сигурно се чувстваш така както описваш , не се опитвам да кажа нещо друго , но попрочети малко във форума , най-вече в този подфорум в който пишеш , виж историите на други момичета ,запознай се и с другата болка , преживей я...

 Казваш "тъжно ми е.." , а около теб някой казва "Страдам!".
 Този форум е извор на сили и надежда , трябва само да поискаш да пиеш от него.
 Желая ти успешна борба !
 

ЖУЖКЕ ,как може да казва6 4е болката е еднакво силна ? малко се опитаи да расаждава6 скьпа,нима това е болка? или това 4е всеки ден, всиака една от нас се пита дали ниакога 6те испитаме имено това което ВАНИА Е ИСПИТАЛА ? ДАЛИ 6ТЕ СТАВАМ МАИКА?ДАЛИ НИАКОГА И АЗ 6ТЕ ИСПИТАМ ТОВА ПРЕКРАСНО 4УСТВО И ИМЕНО ТОВА ДА СЬЗДАДЕ6 ЖИВОТ? дали и аз 6те мога да кажа ниакои ден: ХЕИ ХОРА И АЗ СЬМ БРЕМЕНА?  ЗА 6ТАСТИЕ МОМИ4ТО Е ИСПИТАЛА ВСИ40 ОНОВА,НО ЗА НЕ6ТАСТИЕ ИМА ХОРА КОЕТО 4АКАТ ЦИАЛА ВЕ4НОСТ,а ти просто еи така ре6ава6 да казва6 4е болката е еднакво силна?

jora, Жужка само расъждаваше в поста си, предполага. За всеки болката е индивидуална, някои преживяват това по-леко, други много тежко. Зависи много от емоционалната настройка на всеки човек. От начина му на живот, от характера му. Ясно е че боли, и мен ме боли. Всеки ден. Но намирам начин да се разсейвам, да не мисля само за това. Освен това човек трябва да се бори за да постигне желанията си. И по време на борбата ще го крепи надеждата, а не болката. 

Тук не се състезаваме кой е страдал повече и кой го боли повече.
Всеки води своята битка и има моменти, в които има нужда от подкрепа и приятелско рамо. Няма значение колко деца има Вени, важното е, че сега е момент, в който има нужда от подкрепа.
Момичета, бъдете малко по-толерантни.

Тук не се състезаваме кой е страдал повече и кой го боли повече.
Всеки води своята битка и има моменти, в които има нужда от подкрепа и приятелско рамо. Няма значение колко деца има Вени, важното е, че сега е момент, в който има нужда от подкрепа.
Момичета, бъдете малко по-толерантни.

Ето затова ви обичам, момичета!!!
Това е единственото място на света, където се чувствам у дома си...
jazzybaby

Тук не се състезаваме кой е страдал повече и кой го боли повече.
Всеки води своята битка и има моменти, в които има нужда от подкрепа и приятелско рамо. Няма значение колко деца има Вени, важното е, че сега е момент, в който има нужда от подкрепа.
Момичета, бъдете малко по-толерантни.

Нямам какво да кажа повече  и аз .

Разбира се. Няма силни и слаби болки, болката ни е обща, и точно това исках да подчертя, че за всеки тя е различна и независимо дали се бори за първо, второ или пето дете, това е нашата болка и ние ще се борим и ще се подкрепяме, независимо кой как го преживява.
Ако поста на Джази е отправен към мен, просто се чудя.

Тук не се състезаваме кой е страдал повече и кой го боли повече.
Всеки води своята битка и има моменти, в които има нужда от подкрепа и приятелско рамо. Няма значение колко деца има Вени, важното е, че сега е момент, в който има нужда от подкрепа.
Момичета, бъдете малко по-толерантни.

Мила ,горе главата и не се предавай,аз съм на същото дередже като теб.

За второ дете също боли много, само който го е изпитал го разбира.
Наистина трябва да си се борил, за да разбереш  болката.
Повярвайте ми, боли много и всеки ден умираш по-малко...
И това, че имаш дете не те изправя на крака, ама никак...
Ако един ден поведете борба за второ, ще разберете и тази болка...