Привет момичета,
вчера ме провокира една случка да се замисля и  да пусна темата . Та ето какво се случи
Ние сме бракуване от 13 год. От толкова чакаме и нашият трети член на семейството. Вече съм разказвала историята в друга моя тема.
За тия 13 год. сме минали през всички възможни изследвания и АРТ. През цялото време моя съпруг, никога не се е опъвал, когато е трябвало да направи спермограма или някакво друго изследване. Никога. Но и никога не е бил т. н. активна страна, когато и където му кажа е съгласен и отива. Не е изявявал желание да идва с мен и да виси пред кабинетите при моите изследвания. Аз от време на време дори му се сърдех и ми ставаше криво, като гледах как другите ходят по двойки.
Но и никога не ми е давал и най-малкия повод да си се чувствам необичана и нежелана. Напротив, много често ми повтаря колко много ме обича. Не ми е показвал и никога, че детето му лисва, че е нещастен от това. Винаги ми е казвал, че аз съм му достатъчна и с дете и без дете и никога няма да ме напусне заради това???? Търпял ми е мрачните настроения, отчаянието и  истериите в които съм изпадала след поредния неуспех, особено след ин витро. Това ви е познато на всички.
Просто през цялото време съм оставала с впечатление, че детето не е нещо чак толкова важно за него.
Вчера, при поредното пренасяне на багаж /местим се в ново жилище/, заедно с другите бутилки, намрих едни шише коняк, в което всъщност бяха останали ок. 50мл. Викам му, вземи го изпий това, че да не  разнасяме почти празно шише. Той взе да се опъва и да го усуква /иначе конячето му е едно от любимите питиета и не отказва / че щял друг път да го пие. Аз се присетих, че и преди време го карах да го пие, а той пак нещо го усукваше.
Вчера обаче си призна. Тази бутилка сме я пили, точно когато разбрах, че съм бременна. /вече съм в 32 г. с., т. е. доста отдавна/ И той си я нарекъл, че ще изпие остатъка, когато живо и здраво се роди бебето.
Просто ми заседнаха думите, стана ми невероятно мило и същевременно се почуствах доста объркана. Аз теста за бременност /първия ми положителен в живота/ съм го изхвърлила отдавна Мислех, че познавам 100% мъжа с който 14 год вече живея. Зададох си въпроса, дали наистина му е било безразлично, че бебето не идва, кокто показваше или е страдал вътрешно много повече, отколкото е показвал????? Не мисля, че мога да го попитам, а и има ли смисъл?
Та така момичета, размишлявам си. Понякога мъжете са доста прикрити.
Лека седмица на всички

 :)Ами да - типично по мъжки. Разбира се, че му е пукало през цялото време! Ако не беше важно за него, нямаше да издържи и все щеше да се размрънка или да се отдръпне от "задължителните" прегледи.
Мъжете чувстват, но просто се чувстват задължени да прикриват чувствата си и да са силни заради нас, за да са ни опора. Даже съм забелязала, че аз преживявам нещо, наревавам се, наоплаквам се и в някакъв момент ми минава. Съпругът ми обаче думичка не казва, уж твърд като скала, после след месеци разбирам, че той все още изживява по негов си начин...

Съгласна съм с Лан, изживяват си го но тайничко.
И моя мъж с нищо не показва, че бебето му липсва, но в следвеащият момент като го видя какво внимание обръща на племенничката ни, вече съм наясно какво му е, макар да не го казва с думи...

Ти пък...Моя е готов на врачка да ме заведе... Какво се чудиш на това? Много ти е добричък мъжа...

мила Бени,
и моя е същия!
Пиши ми на лични!
Angy_baby

mishanta, !

Ох момичета... И моят е същият... И моят като мъжа на Таня... като го видях как гушна братовчедка си (тя е на 3 годинки) и как си играеше с нея...
Честно си признавам, тогава нещо в мен се счупи... Толкова ме заболя, че не можем да имаме наше дете, че не мога да му дам това, за което мечтае... А той наистина мечтае и не си го показва, за да не ме нарани...
Хихик, и съм го улавяла няколко пъти да седи и да чете форума, като си мисли, че дълбоко съм заспала.... 
И се радва заедно с нас, и страда заедно с нас, но не си го показва...

мдаа, явно мъжете също са чувствителни, просто го изживяват по различен начин. на мен ми се е случвало да обвинявам моя, че не се радва или не достатъчно. той винаги ми отговаря, че не мога да съдя за чувствата му по това как се държи и какво казва. страда заедно с мен, но не си го излива на мен, както аз на него, а освен това и ме търпи. винаги е бил твърд, когато съм изпадал в истерии и депресии и съм се тръшкала, че че не става нищо с така желаното бебе. винаги е бил оптимист и ми е казвал, че е сигурен, че ще имаме дете/деца.
чак след като видяхме двете чертички ми сподели, че и на него му е било гадно да излиза да обядва с колегите си, всичките имат деца и си говорят за тях в почивките, а той миличкият се чувства излишен и му е гадно... напълно го разбирам, просто никога преди не го беше споделял, а аз съм си мислела, че не му пука за такива неща...
разбира се, мъжете са различни, аз съм много щастлива, че съм се влюбила точно в него и той в мен!

Момичета, не забелязвате ли, че философията на нашите мъже е почти една и съща...  Ама дали това по принцип е мъжката философия, или тази на надмогналите робията на дребните неща, защото имайки в семейството подобен проблем, ние обостряме сетивата си, ставаме по-добри в известен смисъл... И точно, защото при нас нещата се случват безкрайно трудно, кара мъжете ни да се държат за нас и да бършат сълзите ни..., да идват с нас по прегледи и да не мрънкат при това. Но не от милост или съжаление, не за бога... Просто те са нашите момчета и ни обичат...

Бени, мисля че съпругът ти е наистина изключително мил и чувствителен. Успял е през цялото това време да те заблуди толкова успешно, че нищо повече не му липсва. И така ти е спестил още много тъга. Заслужавате това, за което се борите и аз съм сигурна, че скоро ще му се радвате!
 
Mishdnta,  и от мен!

Така е момичета, късметлийки сме с нашите момчета. Да са ни живи и здрави.
Макар, че както знаете има и по друг тип мъже - разправии, разводи и т. н. заради проблема бебе. Аз наистина не съм го разбирала никога това, нали все пак се събираме защото се обичаме, а не само с цел  да се самопроизвеждаме... като и да е. Това е една друга тема.
Аз не знам как е прозвучал моя постихг, нали виртуално е трудно да се изразят чувства и емоции , но на мене наистина ми стана много мило и приятно, бях приятно изненадана.
Не мисля, че не му е пукало, през всичките тия години, напротив, но като че ли проблема не беше за него от такъв преоритет както за мен, то моето си беше направо идея Фикс . А си мисля и, че той е страдал повече заради мен, т. е. виждайки  ме колко аз страдам.... знам ли.
Аз всъщност мога да кажа, че съм силен човек в емоционално отношение и дълги години непоправим оптимист. Не съм си позволявала дълго време да го натоварвам в чувствата си, просто последните години, след неуспешните ин витро опити ме беше обхванало вече отчаянието. Е, те не бяха малко де
Поздрави

Така е момичета, късметлийки сме с нашите момчета. Да са ни живи и здрави.

Да, наистина да са ни живи и здрави момчетата и дай Боже, да видим в очите им сълзи на щастие - от положителния тест, от първата снимка на видеозона, от първата прегръдка на новородените ни дечица. Толкова силно се моля да мога да дам това щастие на любимия си мъж. Сърцето ми се свива всеки път като го видя колко е любящ и грижовен към децата на близките ни И аз се опитвам пред него да бъда силна и да плача като съм сама - защото не искам да го карам да се чувства безпомощен и нещастен, така както се чувствам аз при всяко посещение на гадната лелка.
Дано скоро всички зарадваме мъжете си с по едно мъничко слънчице!

Момичета, не забелязвате ли, че философията на нашите мъже е почти една и съща...  Ама дали това по принцип е мъжката философия, или тази на надмогналите робията на дребните неща, защото имайки в семейството подобен проблем, ние обостряме сетивата си, ставаме по-добри в известен смисъл... И точно, защото при нас нещата се случват безкрайно трудно, кара мъжете ни да се държат за нас и да бършат сълзите ни..., да идват с нас по прегледи и да не мрънкат при това. Но не от милост или съжаление, не за бога... Просто те са нашите момчета и ни обичат...

Цитат на: vanja_s в Май 22, 2007, 06:54:10 am

Момичета, не забелязвате ли, че философията на нашите мъже е почти една и съща...  Ама дали това по принцип е мъжката философия, или тази на надмогналите робията на дребните неща, защото имайки в семейството подобен проблем, ние обостряме сетивата си, ставаме по-добри в известен смисъл... И точно, защото при нас нещата се случват безкрайно трудно, кара мъжете ни да се държат за нас и да бършат сълзите ни..., да идват с нас по прегледи и да не мрънкат при това. Но не от милост или съжаление, не за бога... Просто те са нашите момчета и ни обичат...

и действително заслужават да поронят сълзи и за едни малки човечета. пожелавам порой от сълзи за щастливи моменти.

Така е, Бени, мъжете си изживяват емоциите по свой начин Пожелавам му на твоята половинка с голям кеф да си изпие конячето, като му дойде времето

И моят мъж ме замисли скоро - след последните здравословни проблеми и репродуктивен невървеж уж се държеше, пред мен е силен, обаче има две диагнози за оплаквания на нервна почва оттогава

Златни са ни не, ами ... направо го обожавам! Как се грижи за мен, като се появи новия ни здравословен проблем и ми е опора! Вместо да си гледа кефа с някоя друга мадама и да си имат деца и т.н. Ама не, обичаме се повече от всякога

Тази темичка доста ме обнадежди и ме наведе на размисъл. Моят мъж също е доста пасивен, не обича да говори по темата, дори ми се кара когато стана прекалено песимистична. Дори му се сърдя от време на време защото ми се струва незаинтересован. А може би не е така...

Вместо да си гледа кефа с някоя друга мадама и да си имат деца и т.н. Ама не, обичаме се повече от всякога