( някой ще каже, че говоря така, защото не съм минала през няколко ин-витро... Съгласна съм, че когато човек се сблъска с няколко поредни неуспеха и отчаянието става по-голямо и мечтат все повече се отдалечава, но пък и  предварително никой незнае  през какво ще мине и дали изобщо ще успее)
 

Според мене няма значение дали си минала през ин витро или инсе. Често си мисля, че инсеминацията, макар и считана за по-лека процедура, е точно толкова натоварваща за психиката, колкото и ин витрото. Надеждата е същата, същото е и разочарованието от неуспеха  Разликата е основно в парите, което не е никак маловажен фактор, но емоционално си е същото.

Джази, не е същото. Минала съм и през едното, и през другото. При мен не беше същото, и то не заради парите /за тях е ясно  /.

И при мен беше много различно. 6те ми инсета - бяха нищо и половина. Не става, поемаш дъх, отръскваш се и продължаваш. Обаче, неуспешното ми ИКСИ беше ужасен ужасон... Не искам и да си спомням...

И при мен беше много различно. 6те ми инсета - бяха нищо и половина. Не става, поемаш дъх, отръскваш се и продължаваш. Обаче, неуспешното ми ИКСИ беше ужасен ужасон... Не искам и да си спомням...

и аз намирам голяма разлика м/у единственото ни инсе и единственто ни икси, мноооооого голяма разлика.

Е, аз не съм правила инсета... стува ми се също много натоварващо за психиката. Но явно не е така.

Е, аз не съм правила инсета... стува ми се също много натоварващо за психиката. Но явно не е така.

разбира се, че е натоварващо. драмата на очакването, евентуално последвана от драмата на разочарованието, е сходна (според мен) - независимо дали си правил секс за бебе, инсеминация или инвитро.
разликите са в методите, в допълнителния товар от медикаменти, във финансовата тежест и отделеното време.
по-големия психичен товар при инвитрото вероятно идва от това, че знаеш колко са лимитирани и отдалечени във времето опитите.

Цитат на: jazzybaby в Май 08, 2007, 11:51:46 am

Е, аз не съм правила инсета... стува ми се също много натоварващо за психиката. Но явно не е така.

по-големия психичен товар при инвитрото вероятно идва от това, че знаеш колко са лимитирани и отдалечени във времето опитите.

И големи цифрите

И големи цифрите

писала съм и за цифрите. но нима мислиш, че размерът на болката зависи от размера на инвестираната сума?

jam, мисля, че със сумата не, но има връзка с това дали имаш и можеш скоро да имаш парите за следващ опит или не, дали си теглил кредит или не и след колко време пак ще можеш да събереш тази сума, особено ако ин витро е единствената възможност в дадения случай.

Мисля, че е егоистично да му отнемаме щастливите моменти от неговата работа, която и без друго е доста напрегната.

Виж, с това съм напълно съгласна! Стаменов е човек изпълнен в вяра, но и тази вяра има нужда да бъде стимулирана! Защото той съм сигурна, че преживява всеки неуспех. Мисля, че това да има възможност да вижда как се развива живота възникнал с негова помощ го зарежда със сили да се бори за другите момичета!

Аз като човек преминал многократно и през двете процедури, заявявам. Разликата в психическо отношение е голям /финансовата я оставяме настрани, тя е ясна/.
Повярвайте. Обаче само човек преминал и през двете неща може да го усети и направи съпоставка. А то е логично. При инсето, не знаеш дори имало ли е изобщо оплождане, нямало ли е. Да не говорим. че като процедура е много по леко, няма упойки, няма заспиване и т. н.
При ин витро, когато ти се оплодят и развият ембрионите и ти ги върнат, като започнали да се развиват вече човечета,  се чувстваш много по-близо до целта, знаеш, че ги носиш, поне известно време. Не знам, аборт не съм правила, но си мисля, че може да се сравни с такъв на много ранен стадий от бременността, 5 - 6 г. с. например. Е болката е по-голяма.
Поздрави

Аз за толкова месеца прегледи при д-р Стаменов, се засякох само с една бременна девойка. Това ми се стори странно и даже си помислих че ги преглежда в друг ден когато е само за бременни.

Вие често ли засичате бременни пред канинета му?

Вие често ли засичате бременни пред канинета му?

Имала съм случаи, когато пред кабинета има само бременни.
Пълнят ми душата. Напоследък пък все уцелвам поне по два положителни кръвни теста в мое присъствие.

Ами аз последния път дори се засякох с момиче забременяло при него, което дойде с бебето си на профилактичен преглед след раждането. Беше много мило, защото обясняваше, че искала да му покаже бебето, което той бил следил толкова месеци в корема й 

 Напълно подкрепям Сигнус!!! От позицията на човек направил вече една инсеминация, две иксита и една лапароскопия, притесненията ми вече са свързани не само с това дали ще стане или не, а ако не стане ще имам ли възможност за нов кредит и кога ще сме в състояние да го изтеглим!!!
 Според мен всеки индивидуално си чувства нещата по свой начин!!!
 Предполагам, че и аз като успея след 10 години мъки, сълзи и безсънни нощи, хората на които мога да се доверя за безпроблемното протичане на бременността ми ще са единици!!!
 Пожелавам на всички да успеем!!!

Ами аз последния път дори се засякох с момиче забременяло при него, което дойде с бебето си на профилактичен преглед след раждането. Беше много мило, защото обясняваше, че искала да му покаже бебето, което той бил следил толкова месеци в корема й 

Е да, ама това вече ми идва малко в повече...
Аз като известен безсърдечен звяр  , не винаги съм изпадала в умиление и радост при вида на бременни и бебета. Даже често ми се е случвало да си поплаквам с мисълта "А аз кога..." Малко преди Никола се появи, аз получих много сериозни промени в цикъла и очеизвадно хормонално разтройство. Трябваше да отида на лекар задължително, макар че се излигавих и не го направих  . Посамолекувах се, нещата се стабилизираха, но сега ще трябва да отида - нЕма начин. Естествено ще отида или при Владимиров или при Стаменов - просто само на тях имам доверие. Ами през ум не ми е минало да си водя бебето там. Мисля че е самодоволно и безсърдечно. Да не забравяме откъде и през какво сме минали самите ние.

разбира се, че е натоварващо. драмата на очакването, евентуално последвана от драмата на разочарованието, е сходна (според мен) - независимо дали си правил секс за бебе, инсеминация или инвитро.
разликите са в методите, в допълнителния товар от медикаменти, във финансовата тежест и отделеното време.
по-големия психичен товар при инвитрото вероятно идва от това, че знаеш колко са лимитирани и отдалечени във времето опитите.

точно. още вчера се опитах да го кажа ама нещо не успях така добре

Ами аз последния път дори се засякох с момиче забременяло при него, което дойде с бебето си на профилактичен преглед след раждането. Беше много мило, защото обясняваше, че искала да му покаже бебето, което той бил следил толкова месеци в корема й 

И на мене ми се случи веднъж и трябва да кажа, че видях огромна болката в очите на момиечтата в чакалнята  Аз не се дразня, но имаше мичета, които едва сдържаха сълзите си. Не е редно, според мене. По-добре да извика док навън и да му покаже бебето. Но да отиде на преглед с детето... малко е прекалено, дори за моите разбирания.

И аз смятах да се изкажа по въпроса, но виждам, че вече са го направили. Кафета в София колкото искаш, предполагам в близост на клиниката също за  да поканиш доктора на кафе и да му покажеш бебето си.

на партера дори има!
снимките окачени по таблата са достатъчни. всеки път си избирам ново фаворитче