Когато чаках пред кабинента на д-р Стаменов за преглед или процедура и виждах бременна да чака отвън...Незнам,не я възприемах както всички други брменни, та всяка една бременна след Борбата изглежда някак другояче-одухотворена и различна, аз можех да съм следващата.Тук стават чудеса...Знаех, че и тя е изтърпяла много, може би повече от мен. Знаех, че това е просто продължение на нейната Борба, която не свършва до самото забременяване, продължава и след това... Когато аз забременях-след втора инсеминаця и петгодишен стерилитет ( някой ще каже, че говоря така, защото не съм минала през няколко ин-витро... Съгласна съм, че когато човек се сблъска с няколко поредни неуспеха и отчаянието става по-голямо и мечтат все повече се отдалечава, но пък и предварително никой незнае през какво ще мине и дали изобщо ще успее) д-р Стаменов ми каза нещо от рода, че първата крачка сме направили и продължаваме нататък. Останала съм с впечатление, че д-р Стаменов иска да следи какво става с неговите бременни. От първия преглед, в който констатира бременността ми (сега съм в 19-та седмица) ми каза кога да отпида пак при него и така е всеки път. Разбира се, записах се и на ЖК проформа, но и при него ходя на три седмици да вижда какво става с мен. Освен, че безспорно му имам голямо доверие, мисля, че съм задължена и към него да ме наблюдава, защото моята индивидуална Борба е и част от негова Голяма Борба. Мисля, че е егоистично да му отнемаме щастливите моменти от неговата работа, която и без друго е доста напрегната. А и ако той мислеше, че работата му свършва със забременяването на една жена, щеше да препраща към друг специалист.