Благодаря ви момичета!
И аз силно се надявам,че лошото свърши. Сега отново поемам по пътя на надеждата и дано скоро време всички да проливаме сълзи ,НО ОТ РАДОСТ!!!
Пожелавам ви много здраве и цялата любов на земята!!!
Поздрави от Варна!!!

 Забравих да се регистрирам ,съжелявам!!!

Здравейте момичета! Не знам за Вас, но напоследък се усещам как избягвам срещи с мои приятелки, които скоро се сдобиха с детенца. Вчера например, една приятелка ме покани да се видим, а колкото и да ми се искаше, нямах възможност да й откажа. Проблема е там, че ние двете почти по едно и също време трябваше да родим. Това щастие тя го изживя, но аз уви...не. Не ме разбирайте погрешно- аз много се радвам за нея и бебока, но в същото време се чувствам ужасно. Сигурно някой ще ме обвини за тези мои мисли и ще си каже, че завиждам. Не, не й завиждам. Желая й от все сърце само радости и хубави моменти, да са живи и здрави, и да се обичат. В същото време обаче, моето сърце се къса от мъка за всичко онова, което ме сполетя и за това, че вече съм на 29 години, а още не съм изживяла щастието на майчинството. Само като си помисля, че аз трябваше да родя по същото време и сега да гушкам момиченцето си...направо да знаете колко плаках...Все се питам- защо съм така объркана, и с вас ли е така, как да се отърва от тези чувства. Не искам да се отчуждавам от приятелките си, но когато ги вися, сърцето ми се раздира от болка. Толкова съм отчаяна, че дните ми на надежда и с мисли за хубави неща са много по- малко от другите- с мислите за загубеното бебе и страховете за бъдещето.
Дано не съм повлияла негативно и на вашите чувства.
Успех на всички и нека скоро всички се похвалим с хубави новини.

Не знам дали има връзка, но напоследък прекарвам много малко време със старите си приятелки по простата причина, че проблемите ни са твърде различни - те имат вече по едно и две деца. Чувствам се неловко в тяхната компания. Може и да си внушавам .... не знам ....
Макар, че съм споделила историята си с детайли и миличката ми приятелка и тя живее с моя проблем, но съм сигурна, че никога не може да ме разбере...
Пълноценното ми общуване в момента е с момичетата от клуба, с които създадохме истински приятелства.
Проблемите понякога много сближават хората.

Znaete li,prochetoh mnogo vnimatelno vsichko,bulvalno ot igla do konec i vijdam che problema s priatelkite si stoi pochti pri vsichki.Opitaite se kato men,otnachalo e trudno,no posle udovolstvieto e goliamo....a to ne ostava nezabeliazano......ot onzi deto triabva da go zabeleji...Ako podobni sreshi sa vi trudni,pravete gi po-chesto-umishleno,otdeliaite vreme tochno za tezi si priatelki ,izslushvaite gi,pomagaite im kolko mojete celenasocheno,za tehnite deca,kogato podariavate podarak,izberete nai-hubavia,tozi koito bihte kupili za sobstvenoto si bebche i go podarete s kato na takova i ne se pretisniavaite da go pregrashate ili gushkate ... prosto otvorete se ,otvatre i spodelete bolkata...s neia,tazi koiato veche ima/ako razbira se vi e istinska priatelka,a ne samo dobrata poznata ot vhoda!!/i togava neshata se promeniat .... i naistina pomaga,i chudoto stava sasho.......

Здравейте момичета! И аз отдавна не съм се мяркала в този форум... Наистина това, което сте написали е вярно, защото и аз се чувствам толкова нещастна като вас. Имам приятелка, която през септември очаква своето трето дете!!! Тя живее през няколко къщи и си ходим често на гости. По празници или без поводи, все намирам нещо да купя на двете кукли /сега се надяват да е момче/. Споделих с нея, че не мога да забременея, а няколко дена след това тя ми каза, че е бременна и че й е станало много кофти, защото тя се радва, а пък на мен ми е гадно. Тогава все още нищо не подозирах за състоянието на моя приятел... Сега, когато операцията мина, се чувствам още по-зле и си плача почти всяка нощ. Защото съм длъжна да му вдъхвам кураж, а аз самата не знам докога ще мога да го правя... Но трябва... Ето че и моята сестра ме изненада с решението догодина, живот и здраве, да се задомява и да започват опитите. Същевременно толкова се радвам и съм толкова нещастна, че не знам дали радостта ми е истинска...
Много се отплеснах, но вие знаете защо е така...

novalexa миличка дръж се! Знам че все това повтарям...но имай вяра в добрия край на нещата.

Аз умишлено не се срещам с познати и приятелки , които скоро са родили ..Няколко такива срещи ми донесоха безброй сълзи посред нощ , плачейки заспивах , плачейки се събуждах. Една приятелка от няколко дни ме кани да се видим  ..неприятна мие е мисълта че бебешокът ритайки в количката ще си гука...на дъщерята тези неща не пречат - бързо отмина събитието със загубата на бебето , моят мъж  започна да ме обвинява, че не се държа възпитано и все я отбягвам.  А ако се държа възпитано ще се нараня ....и затова не смятам да се самонаранявам . Може да звучи жестоко , хората не са ми направили нищо , но моето здраве си ми е по-скъпо .
Май майките и жените преминават през ада , и когато се чака бебока и когато се загуби , все ние го отнасяме емоционално .
Не казвам , че мъжете не го преживяват и те плачат от болка , но някакси не разбират (при загуба на бебе) как едно мъниче е ритало в теб и после го няма .

права си, че мъжете не разбират наистина какво е да носиш нещо в себе си и да го загубиш.
когато разбрах, че съм бременна, толкова много се зарадвах, че бъдещето ми се струваше безоблачно и щастливо. но уви, човекът не бил готов за такава огромна промяна в своя живот и просто ми каза да го махна, но да останем заедно като двойка. разправията беше голяма, намеси майка ми, но за мен изходът беше един - да направя аборта и да се разделим. заявих му, че не желая да имам отношения с човек, който ме кара да направя подобно нещо и след това все едно нищо не е било.
тази болка ме съсипваше цели четири години и все още продължава да ме тормози. представяте ли си: казвам му: ти не знаеш какво ми е като минавам покрай бебешките магазини и щандове. а отговорът беше: не знам! откъде да знам, аз да не съм жена!!! как да остана с такъв червей! но господ си знае работата...

Наистина е много трудно за жените, загубили желано бебе, да продължат всичко по старому, и най- вече- да не ограничават срещите си с приятелки, които скоро са родили. Аз съм в същото положение, и за голямо мое нещастие, нямате представа, колко приятелкси, колежки и познати точно в този момент се сдобиха с детенца. Преди три например, поредна приятелка роди здраво и хубаво момиченце, а аз едва днес събрах сили да й се обадя и да я поздравя. Мой колега пък, който има момченце на около 20 дни, вчера, без да подозира за моето психическо състояние, с радост ми показа снимки на бебока и щастливото му семейство. Искрено се радвам за тях и им желая само здраве и всичко най- хубаво, но това много ме натъжава и ме кара да се чувствам непълноценен и нещастен човек. Гадно е, понякога си мисля, че разсъждавам егоистично, но въпреки това, ужасното чувство не ме напуска, а напротив- обливам се в сълзи. Вярно е и друго- че мъжете някак по- лесно преминават през една такава загуба и сякаш не разбират истинските чувства на жената, макар да допускам, че те се прикриват. Аз например, плача скиро от половинката- за да не го натоварвам и него, а от друга страна- той не желае да се връща назад и гледа по- оптимистично на нещата. Не че това е лошо, но мисля, че докато не забременея отново, тези чувства няма да ме напуснат.

Като  знам ефекта от една приятелска среща с току-що родено бебе , защо ли снощи бях на такава ??????
Днес съм като парцал, заспивах плачейки , събудих се плачейки и проведох шопинг терапия  
Майната му на доброто възпитание - да създавам ситуации , които ме водят до мощен рев и много , много печал ...

Не знам какво да ти кажа pipilota, и какъв съвет да ти дам. От собствен опит знам, че такива срещи са ужасни и мъчителни за нас, но и другото не е добре- да се изолираме от приятелките ни. Чудя се обаче, тези наши приятелки дали подозират за нашите чувства. Аз например не съм споделяла това с тези, които сега родиха, дори ми е неудобно да го направя, защото мисля, че няма да ме разберат, а напротив- ще решат, че съм злобарка, а това въобще не е така. Просто искам да съхраня себе си от допълнителни отрицателни емоции.

Как да се справя с ужасните чувства- въка, тревога, отчаяние, липса на вяра, непълноценност и какво ли още не, когато се срещна или говоря с приятели, които скоро се сдобиха с детенца. Трудно ми е да говора с моята приятелка, защото за нея сега основна тема е как да храни детенцето, с какво да го храни, какви ваксини трябват, как вече се оглежда, гука, усмихва и съзрява за живота. Опитвам се да бъда полезна- с каквото мога и знам, да бъда добър слушател, но сърцето ми се къса. Днес видях бебето на мой колега. Не знам дали нарочно или просто така се случи, но той и съпругата му ме оставиха за кратко сама с бебето. То е толкова красиво малко вързопче, но аз дори не посмях да го хвана и гушна, само го гледах и сама не знам как не се разплаках. Защо е толкова трудно и тежко, когато си загубил така желаното дете, какво да направя, за да не ме боли? След една такава среща, поне два дни се чувствам ужасно, а от това състояние вече ми дойде до гуша. Ужасно се дразня, когато наоколо всички, дори и сестра ми, все ми казват- успокой се и ще видиш как ще стане. Какво общо има спокойствието. Никой, който не е изживявал мъка като нашата, не знае, дори и не подозира какви са чувствата.
Май много се увлякох, но се надявам, че ще ме разберете и простите.
Поздрави!

Hei Jana,

nie vri4ki sme taka i az ne znam kak da se darza s dezata na moite priatelki.Vsi4kite mi nai dobri priatelki si imat bebeta  na ednata e 1 godina, drugata na 3, a na tretata stana ve4e na 5, da ne govorime, 4e oste edna rodi predi 3 sedmitzi i az ne sam hodila o6te da go vidia ot strah kak 6te reagiram? da ne se razpla4a? napravo e uzasno, no pak triabva da se govori s niakoi i ima6 nuzda ot blizak 4ovek.Da ne kazvam kolko se radvam, 4e go ima tozi forum, 4e bez nego na koi da gi razpravia6 vsi4ki tia ne6ta.
No v edno sa pravi vsi4ki: triabva ni spokoistvie i az se pitam kak da go postigna, kato si liagam i se budia s misalta koka 6te imam ovolazia? kaga da pravia sex? dali spermatozoidite 6te doziveiat da se spuka folekula? dali da stimuliram tozi mesez ili ne? i o6te 1000 ne6ta koito sa ni v glavite!Naistina e mnogo trudno no bez spokoistvie i vsi4ko da ni e nared pak ne moze da zabremeneeme.
Poslednia pat, kato pravih inseminazia, bioli6kata mi kaza "i vie triabva da rabotite po vaprosa ne samo nie, triabva da si 6tastliva i spokoina, za da se obrazuvat enzimi v organizma" a az kakvo napravih o6te sa6tia den se skarahme a maza mi i 2 dena rev, bez da spiram ta i az ne znam kak da sme spokoini, a e mnogo mnogo vazno.

Като те чета и ми се струва, че аз съм го писала ... И ние не стига, че са ни сякаш малко другите проблеми ами има моменти, когато сме толкова лоши един към друг - после съжаляваме разбира се. А едно е сигурно , че много се обичаме, защото 2-3 дни да сме разделени и започва да ни е супер гадно и мъчно... Явно всичко това ни обтяга нервите до крайност и стоварваме всичко върху най-близкия ни човек .. не трябва да му се сърдим, както и той на нас. Не ни стига, че плачем заради това, че нямаме дечица ами и заради други незначителни неща се получава на практика. Понякога като се замисля за какви ГЛУПОСТИ сме се карали толкова жестоко и ми идва да потъна в земата от срам ... Май трябва ние сами да се опитаме да си помогне първо - права е лекарката ти. Опитай се да се овладееш - няма нерешими проблеми, има проблеми, за които трябва да се поборим, почетем и поплачкаме повече преди да ги решим, но съм сигурна, че всяка на даден етап ще стане майка! Това се потвърждава ежедневно около нас!

Успех, мила и спокойно. Хубавите неща наистина стават понякога, когато най-малко ги очакваме. Стискам палци при теб проблема да се реши максимално бързо в най-хубавата посока  

Тези два дни обикалях АГ - болниците и си признавам, че се чувсвах гадни - там е пълно с бременни!!! Сви ми се сърцето при вида на големите им кореми и неможах да не си помисля, че и аз сега щях да имам малко коремче. Да не говорим, че можех да имам и едномесечно бебе, ако не беше умряло първото бебе.
Понякога си мисля, че единственото, което искам сега от живота е да съм бременна с голям корем, но живота ме учи, че дори и тогава човек не е застрахован.
Ох, спирам, за да не изпадам в това състояние, в което не ми се ще да изпадам.

Това- как се чувстваш когато видиш бременна жена, май при всички ни е еднакво. Хем вътрешно се радвам за момичето- че скоро ще стане майка и ще гушка нейното малко съкровище, хем ми иде да крещя, защото моето бебенце трябваше сега да е на около 4 месеца, но уви... Така се чувставм и когато видя малки бебета и детенца, дори и непознати, и дори извръщам глава, за да не заплача. Толкова е трудно...
Вени, виждам от лентичката ти, че си в края на цикъла, и стискам палци за радост в семейството- дано!
Поздрави