Cheetah, извинявай, че и аз не съм Фуси и се намесвам! Ама, ти говориш приказки наизуст! Нападаш лично Фуси, даваш и акъл, че не постъпва правилно, и то без изобщо да си наясно с живота и?! За твое сведение аз не познавам лично Фуси (за което съжалявам), за да я подкрепям от приятелска лоялност. Обаче като те слушам (чета)така може да говори жена, която е домакиня - това е мислене на домакиня. Ти имаш ли представа какво е да си загубиш работата, ако не се върнеш на работа и кой ще издържа семейството после? То по принцип  сигурно е най-добре майката да кърми дедето до първи клас и да е с него непрестанно вкъщи, докато отиде студент. Ама, как да стане това при условие, че ние имаме и други роли освен тази на майка? И ако някой ден все пак от мен се пръкне нещо, то имам намерение след третия месец да му намеря бавачка и да се връщам на работа. Сигурно по нечии стандарти ще съм лоша майка, ама за мен е по-добре то да види модела на една работеща и бореща се майка и да го обича,  отколкото на една жена, която го задушава не само от обич.

Точно защото разбирам сериозността на темата, смея да твърдя, че няма бяло и черно. Винаги има някакви нюанси. И изобщо не оправдавам търсенето на извинения. Нито пък я защитавам от гледна точка на това, че я познавам.
Трябва да си наясно, че в интернет пространството доста често има изкривяване на мненията, както и на това кой какво разбрал и как го е разбрал, съответно интерпретирал.
Хайде да попитам така - ти лично наясно ли си колко точно е майчинството за жена, осиновила дете? Ако имаш желание и малко повече погледнеш отвъд твърденията си, че някой е лоша майка, можеш да се поровиш и да почетеш. Можеш дори и да откриеш тук някъде какви са точно мотивите на Фуси да се върне на работа. Какви са причините й да се опита да сътвори чудеса от храброст да бъде с осиновеното си дете и да не му липсва нищо и да бъде на работа пълноценен работник, така че да не загуби хляба на семейството си.
Аз имам малко повече стаж от нея като майка в момента, но това че си гледам детето в къщи, не ме прави по-стойностен човек от нея. За мой късмет живея извън България и мъжа ми има възможност да осигури добър живот за мен и детето ми. Това съответно ми помага да се занимавам повече с него. Ако бях в България, щях да предпочета да се върна на работа преди да са ми изтекли двете години майчинство, за да мога най-малкото памперси да му купувам. Идея си нямаш какво разходно перо е да отглеждаш дете. Никоя от нас не би оставила с кеф детето си, за да се върне на работа и да се чуди какво ли прави то без нея. Това е болезнен избор, който трудно се прави, но пред това дали да има детето ти храна и дрехи или някой да ти каже, че си лоша майка, истинската майка избира детето й да е сито и да има какво да облече.
Не съм видяла някъде другаде по псигологическите книги да пише нещо друго.
Травмите на едно дете могат да бъдат причинени от хиляди хиляди неща. Синдрома на изоставянето може да бъде най-дребното нещо.
П.С. Дива розичке, ти ще бъдеш една прекрасна майка и се надявам да успееш скоро на това поприще!

Их, колко е лесно и аргументирано когато се сипят камъни в чужда градина!
Аз пък от наблюдения ще кажа, че все по-често виждам "синдрома на изоставеното дете" точно при деца, които са плътно до майките си. Майката е толкова заета да го "обгрижва", че е забравила, че това не е саксийно растение, а малък човек. Типичният пример - седи си малкият и пита нещо майка си, тя просто гледа някъде над него и машинално кима или казва "Да, да", или продължава да си пие кафето, игнорирайки го като досадна муха. На мен ми е ясно, че всяка майка е изпадала в такава ситуация (неизбежно е), но има родителки, при които това е нормалният начин на възпитание. В един момент просто детето се отказва да контактува с майка си и се затваря в себе си. Чувства се самотно, а майката предполагам, че е убедена, че дава всичко от себе си, защото го храни, пере, готви, извежда навън, облича и т.н. Предполагам, че това поведение е следствие точно на неудоволетвореност у майката, което пък е много вероятно да е свързано с усещане, че се "жертва" за детето си, изоставяйки работата. Та така - нещата никога не са по "учебник" и никога не са ясни и лесни. Винаги е нужно да се правят компромиси. Важното е детето да се чувства много обичано!

Разбирам, че вие познавате отдавна Фуси и я подкрепяте. В случая обаче заставате зад едно твърдение, което не е майчинско.

не, те застават зад едно твърдение, което е породено от обективна необходимост. не е въпросът в това, че познаваме Фуси отдавна. въпросът е в това, че Фуси няма избор, освен да се върне на работа. иначе детето няма да има какво да яде. този избор майчински ли е?

Аз не мога да разбера, как изобщо, някой интелигентен човек може да каже на друг как да си гледа детето. Аз просто бих подминала това мнение.
Нормално е някой, който е в емоционална дупка да му е "крив света". Ама недейте да плюете "напосоки" де.

Тази тема трогателно ми напомня едни други дискусии и умопомрачителни заключения от рода:

Некърмеща майка (желателно до 7 годишна възраст на детето) = лоша майка
Родила със секцио жена = нераждала жена
Бременна над 40 години = ненормална и безотговорна

и все така.

Абе хора реалностите са такива. Не е като едно време  майката да е до децата докато пораснат. И при нас е било така. Откакто се помня като човек майка ми и баща ми са ходели на работа, чакала съм ги вечер да се приберат, събота и неделя и през отпуските сме ходели някъде. И не съм усетила липса на любов никога!
Още не мога да усетя това, за което пише Fussii, сякаш ми се струва далече, а е другата седмица, когато тръгвам на работа. По-добре ли е да има изнервени от безпаричие родители? Освен това преди е имало периоди майчинството да е 11 месеца, в САЩ също няма майчинство - 6 месеца и после ако искаш работи, ако искаш не. Това е положението. Малцина бащи получават петцифрени заплати и могат да издържат семейството си без майката да работи. Голяма част от нас се сблсъкват рано или късно тази дилема - да направиш ли този компромис или не.

Тази тема трогателно ми напомня едни други дискусии и умопомрачителни заключения от рода:

Некърмеща майка (желателно до 7 годишна възраст на детето) = лоша майка
Родила със секцио жена = нераждала жена
Бременна над 40 години = ненормална и безотговорна

и все така.

е тогава отивам да се фърля през джама... отговарям и на трите условия, ебаси

Фуска, темата е много интересна, въпреки че накрая малко сте я поизместили. Наистина много неща не осъзнаваме и ги приемаме за даденост. И веднага ми се завъртя в главата един случай, разказан ми от мой много близък роднина. Той е учил в чужбина по време и малко след  Втората световна война. Тогава е било ад, хората са били много бедни, всичко е било разрушено, почти е нямало мъже, били са военизирани и гладът е бил неописуем (храната е била с купони даже и в ресторантите). Та, той ми разправяше, че когато не се е хранил повече от два дни, е отивал в един съседен на квартирата му парк, който се е наричал парка на ветераните от войната. Там осакатени мъже, без крака, ръце, очи и други увреждания продавали кибритчета, цигари и др. джунджурийки, за да успяват да се изхранват. Моят роднина обикалял няколко пъти парка и когато се сблъсквал с трагедията, преживяна от тези хора, забравял за собствения си глад и даже започвал да се радва, че е здрав и всичките му органи и крайници са на мястото си. По този начин забравял проблема си с глада и бедността и се радвал на това, което има. Винаги много ме е натъжавала тази история, но в същото време много ме е поучавала. Наистина забързан в ежедневието си, човек не може да оцени това, което има.
 
А сега да се включа с мнение и по другия въпрос, дали майката трябва да стои постоянно при децата си. Ами, аз не съм имала този късмет, нито брат ми. Но това не означава, че не обичам майка ми или й се сърдя за този момент от живота ми. Напротив, обичам я с цялото си сърце и съм и благодарна за всичко, което е направила за мен. Жената не е имала възможност да се грижи за нас, имаше много тежка работа, даваше постоянни дежурства, а за съжаление нямах баби и дядовци, които да ме гледат. Така че взимаше жени да се грижат за нас с брат ми. След като сме поотраснали ни е изпратила на детски ясли, а след това на детска градина. Брат ми даже е бил в седмична градина и са го взимали само събота и неделя в къщи. Поради естеството на работата си, майка ми се разболя и й се наложи да преживее няколко тежки операции, през това време ние вече бяхме по-големи и се гледахме сами. На 6 години вече можех да си готвя  сама, а брат ми като малко по-голям се опитваше да полага някакви грижи за мен. Въпреки че звучи малко тежка историята, мога да кажа, че от нищо не съм била лишена. Израснах си даже като едно разглезено дете и никога за нищо не съм обвинявала родителите си. Бях си абсолютно свободна, даже другите деца ми завиждаха, че няма някой постоянно да ме вика за закуска, обяд, вечеря, учих си уроците сама или ходих на занималня, можех да си играя докато ми писне навън и никой не ме ограничаваше с нещо. Въобще живота си ми беше супер . Затова не съм съгласна, че детето на тази възраст помни нещо, а камо ли да е сърдито за това. Още повече, че детето на Фуси си го гледат баба и дядо. От това по-хубаво няма. Всички знаем колко много обич могат да му дадат и как бабите си обичат внучетата. Който и каквото да пише съм сигурна, че Никола, ще е най-благодарното дете на света.
 
Май стана бая дълго, извинете ме за което. За финал изпращам целувки на бебе Никола и добрата му майка .

Некърмеща майка (желателно до 7 годишна възраст на детето) = лоша майка

Това условие вече си има и допълнение - майка, спала цели 6 часа - лоша майка

Цитат на: Мели в Април 26, 2007, 09:33:32 am

Тази тема трогателно ми напомня едни други дискусии и умопомрачителни заключения от рода:

Некърмеща майка (желателно до 7 годишна възраст на детето) = лоша майка
Родила със секцио жена = нераждала жена
Бременна над 40 години = ненормална и безотговорна

и все така.

е тогава отивам да се фърля през джама... отговарям и на трите условия, ебаси

Че и името ти едно такова подходящо . Ади сега влизала във всички категории, като някой е объркал хората с пеперуди и мисли, че подлежат на категоризация, грешката си е негова!

Видяхте ли сега какво стана - Джам се запъти към джама

Чита, да ме прощаваш, ама наистина много ме дразнят хора, дето всичко им е ясно и искат целия свят да живее точно по техния калъп. Това не е само защото обичам Фуси. Май за първи път си позволявам малко по-остър език, ама наистина рядко съм срещала такова безпардонно отношение и просто не мога да си замълча.

Моята майка ме е гледала до 2г, а сестра ми - само до 6 месеца. Никога никоя от нас не е чувствала дефицит на любов, даже сестра ми и мама имат много по-силна връзка помежду си, просто защото са много по-сходни като характери. Тъй че меренето с един аршин може да бъде единствено и само теоретична постановка, лишена от всякаква връзка с реалността.

Цитат на: Мели в Април 26, 2007, 09:33:32 am

Некърмеща майка (желателно до 7 годишна възраст на детето) = лоша майка

Това условие вече си има и допълнение - майка, спала цели 6 часа - лоша майка

Простете невежеството ми. 

Включвам се малко встрани от темата "добра майка - лоша майка", общо по основния въпрос за нещата, които приемаме за даденост ...

През повечето време, както повечето хора не се замислям за нещата, които имам. Била съм страшно зле, с опасност за живота след тежка операция, но съм толкова непоправимо положителен човек, че след това забравих всичко и пак не замислям, че здравето ми е привилегия, а не даденост.

Наскоро гледах филм за хората, болни от определен синдром. Още от най-ранна възраст засегнатите се деформират в тяло и лице и са необходими серии от операции, за да може да води човекът сравнително нормален живот. Жените с голям процент на вероятност могат да го предадат на децата си и трябва да избират дали да поемат този риск. Едното детенце беше страшна картина - заради деформации в лицевите кости не можеше да се храни нормално и го хранеха с тръбичка през корема.

Може връзката ми да е тотално съсипана, човекът, когото обичам не иска деца от мен, но поне имам себе си. Млада съм, здрава, с професия и амбиции, ще се справя. Това е нещо голямо, нищо че го бях забравила, но ако умея да бъда щастлива с това, което съм - какво по-хубаво?

Що се отнася до отглеждането ...
Майка ми ме е родила в средата на най-тежката си сесия в медицинския университет. От бебе на няколко дни са ме подмятали по бабите, била съм нервно и ревливо бебе. После заради безкрайните нощни смени през деня не успяваше да ни обърне внимание, беше уморена, изнервена и избухлива. Но си спомням и как в съботите намираше време да ни направи кифлички с мармалад, беше грижлива и обичлива, когато намираше сили. И досега се раздава на хората и не винаги остава за нас. Но майка ми е велик човек, в болницата се грижи за мен всеотдайно, прощавала ми е грешките и несъвършенствата и аз я обичам безкрайно.

Винаги когато чета някой пост на Фуси, не знам защо но винаги я асоциирам с майка ми. Толкова са еднакви в разсъжденията си, не я познавам лично, но от това което пише лъха любов и всеотдайност към детето. Майка ми не е започнала веднага работа, може би защото съм била по - малка от Никола или вече майчинството е било 2 год., не знам, но когато е започнала работа е била на смени. Аз имам откъслечни спомени от най - ранните ми детски години, когато е работила и денем и нощем, но и за един миг никога, абсолютно никога не съм си мислела, че тя е безотговорна майка.
Мога само да кажа, че на такива майки като мойта и като Фуси, се прекланям, възхищавам и дано един ден да мога да им подържавам. Това са майки с главно М.

Брех! Не очаквах че такава дискусия се оформила...

Благодаря на всички момичета, които са ме разбрали.
Чита, ок! Права си за себе си! Не искам да споря с теб, нито да се оправдавам.

Но, понеже темата си е интересна, а и аз съм мислила по нея доста преди да се появи Никола, ще споделя с вас част от разсъжденията си по този въпрос. Първо винаги съм знаела, че ще няма да съм жена домакиня, просто не ставам за тая работа, не защото не обичам да си къткам къщата, напротив, а просто защото се ужасявам от мисълта, че когато времето ми минава единствено в готвене, пране и чистене, мозъкът ми не работи и затъпявам. Нарочно подчертавам първото лице, единствено число.
Та ... винаги съм знаела, че ще бъда работеща майка, просто се надявах, да имам малко по-дълго платено майчинство. Не стана - това е положението.

Имам позната, която си остана в къщи. Има две чудесни момченца. Карат само със заплатата на мъжа и. Нейният свят се простира до семейството й. Гледа си децата, гледа си къщата. Те ходят на детска градина вече. Но...тя вече не излиза много - примързява я, на кино не й се ходи, на театър също. До градинката, до магазина и така... Книги също малко се четат, защото откъде да знае какво ново е излезнало, пък и каквото й е трябвало, вече го е прочела. Концерти - абе кой ще ти ходи да взима билетииии, пък после да се организира ходенето, аааа не!

Мислила съм си, че тя прекарва много време със децата си, ама какво им разказва - ей богу не мога да си представя. Приятелчетата им са от градинката под блока, няма различни хора.Сигурно е прекрасна майка... по-добра от мен... незнам...това просто не е моят начин.

Може би моят начин е егоистичен и безотговорен, обаче - ако аз нямам богато и разнообразено от преживявания, задачи и емоции ежедневие, не мисля, че ще бъда пълноценна майка. За мен пълноценната майка не е онази, която не се отлепя от детето си и бута с лъжицата храна в устата, когато това е нужно.

Искам да покажа на детето си красотата на нашата улица, рано сутрин, през май, когато Спаска си мете пред магазина, мирише още на ведро и свежо, когато хората започват да си вадят мушкатата по прозорците. Искам да не спирам да виждам шарените истории на хората около мен в работата, в квартала, тук. Искам, за да мога да ги разкажа на него. Искам да знам  и да съм отишла на новите театри, кина и концерти, за да мога да ги споделя с него. Искам сетивата ми и мозъка ми да не закърняват, за да мога да ги споделям със сина ми и да го науча на най-доброто и красивото, на което съм способна.
Това не мога да направя ако си стоя в къщи. Просто АЗ не съм способна на това.

Допълнително от гореказаното, засега, се усещам, че и времето, в което сме заедно - сутрин преди и вечер след работа, прекарвам с Никола доста по-пълноценно, отколкото докато си бях в къщи. Ние комуникираме непрестанно и аз не оставям дори една минута да ми се изплъзне. Даже вечер, ако имам работа в кухнята го посаждам на столчето и докато се въртя и готвя си пеем песнички и му разказвам приказки. Докато си стоях в къщи в същата ситуация, щях да го оставя в другата стая с играчките, а аз спокойно щях да си хлопам с тенджерите.


Факторът пари, пък въобще не го коментирам, защото той някак си е очевиден.

Мда, като писах предния си постинг, нещо подобно исках да споделя, но бях твърде афектирана.
Майка ми е по-скоро от първия тип жени, които описва Фуси - безкрайно отдадена на семейството си и като че ли само тази тема живо я интересува. Почти ми се обиди, като реших да се омъжа... Тя всъщност е много добра и в професията си, открила е няколко собствени метода за химичен анализ, но за това никога не ни е говорила със същата страст, като например за новата рецепта за апетитка. А на мен винаги ми се е искало да мога да си говоря с нея и за миграцията на костенурките, за новите филми или последната книга, която е чела.  Като порастнахме, аз съм й подарявала много книги, музика, неща за които "не е имала време". Ама не е това, просто тя няма вътрешна потребност за тези неща, така си стоят. Не я обвинявам, тя си е различен човек, все пак имаме силна любов една към друга, имаме и други допирни точки и аз съм съсредоточила общуването ни върху тях.
Но пък за мен сега е много важно моето дете да има интересна майка, в чиято глава не се въртят само каши и пюренца. Ако загубя идентичността си, ако спра да чета, да искам да изляза с фотоапарата, да слушам музика, аз няма да се харесвам, няма да има начин и синът ми да ме харесва. Сега работя (решението кога да почна беше основно икономическо), общувам и с други хора и също смятам, че съм много по-добър родител - използвам пълноценна всяка минута с Дани, играем заедно много повече, ценя времето ни заедно много повече. Не чакам с трепет татко му да си дойде, за да го залея с информация за консистенцията на акитата и да чуя членоразделна реч. Това е правилният път за мен. Уважавам различните мнения, но не бих приела някой да ми лепи етикети. Оценката колко добре сме се справили ще я получим след минимум двайсетина години.

Но пък за мен сега е много важно моето дете да има интересна майка, в чиято глава не се въртят само каши и пюренца. Ако загубя идентичността си, ако спра да чета, да искам да изляза с фотоапарата, да слушам музика, аз няма да се харесвам, няма да има начин и синът ми да ме харесва.
...
 използвам пълноценна всяка минута с Дани, играем заедно много повече, ценя времето ни заедно много повече.

Аха! Именно!!!

Фуси и мармотче, кога за последен път ви казах, че ужасно ви харесвам? нека да е днес.

не мислейки по темата, но снощи стигнах до изводите на мармотчето и Фуси. когато съм по цял ден сама с Марти, често се улавям, че се опитвам да си крада време от него за други неща. когато вечер заспи в 8 и минат няколко часа без него, той започва ужасно да ми липсва и си мисля - ех, само да дойде утрото, да си го гушна. а на сутринта отново се чудя как да открадна време от него. и това не ми харесва. мислех си, че ако общувам с детето не постоянно, бих била много по-концентрирана в отношението си към него.

Тююю, добре че не се метна през джама, та написа тез мили думи  !

Взаимност имаме голяма, драга ми!