Дааа...А пък мен на няколко пъти вече ме питаха "дали съм бременна",с онова смигване,нали...Предпочитам да ми казват,че съм напълняла,отколкото това...освен,ако наистина не съм,де!
На всички ви желая много скоро да се гордеете от пълнотата си

И аз не съм от фиданките, да не говорим, че в последните 7 години направо не мога да се понасям от килограмите, които съм качила. Но от стимулации за жалост се пълнее. За мой късмет винаги съм имала доста голям бюст и на подмятания, че съм надебеляла винаги отговарям така - Голям бюст не вирее на малък гъз. А в последно време като ме ядосат и казвам - Ми да, така е, от стимулации се пълнее. Нека го разбират както си искат. Ако на теб не ти е добре - търси начини да се справиш с проблема, но ако се чувстваш добре - хич да не ти пука.

Какво да кажа, пред хорската злоба граници няма. Имам приятелка (бивша манекенка), като капчица е красива, но голямата и сестра постоянно и натяква, че няма крака, а плавници! Така че остава да не се обръща внимание, иначе винаги ще се намери кой да ни намери кусур!

Момичета благодаря ви на всички за милите думи. Накарахте ме широко да се усмихна. Прави сте! Има една много хубава приказка, за която сега се сещам: простотията не ходи по гората, а по хората. И тези, които натякват вероятно сте прави че завиждат и така изразяват злобата си. Чудесни сте и аз от цялото си сърце ви желая скоро да се сдобиете с дълго чаканите бебоци. И аз съм от чакащите с вас бебе. Прегръщам ви всички!

И аз често получавам подобни намеци, но не им обръщам голямо внимание. Вчера обаче срещнах позната от основното училище, с която бяхме страшно близки навремето и си мислех, че е умно и тактично момиче. След "здрасти, как я караш и т.н." ми изтърсва "айде, бе, какво се мотате с твоя, не сте ли се наканили за едно бебче?". Направо ми остърга сърцето с тъп нож. Напоследък не се засягах много на подобни намеци, но какво ми стана този път, незнам. Погледнах я право в очите и й обясних спокойно, че от четири години не сме спирали "да се каним и повече от всичко на света искаме да си имаме бебче, но Някй отгоре не е решил още за нас". Стана й страшно неудобно, усетих го, разменихме си координати, но едва ли ще ми звънне, но пък как ме заболя, Господи...

аз  напълнях с 8кг,а когато някой ми каже ,че съм напълняла много  казвам,че такава се харесвам.вече не се интересувам от мнението на хората,прекалено дълго им позволих да се месят в живота ми.ще живея живота си (затова ми е даден)и ще постигна целта си да имам бебе.момичета нека игнорираме простотията и злобата около нас .ще видите,че всяка от нас ще стане майка и ще бъдем най-добрите  майки и съпруги.

Мда, и аз съм се разляла като втасал козунак, и аз се засягам от подмятания, колкото и доброжелателни да са... В такъв момент обаче винаги се сещам за един виц и той ми помага:
Пиян мъж се вози в трамвая. Една лелка до него се възмущава:
- Ама господине, как може така така да се напиете, изглеждате отвратително!
Той я поглежда и й казва:
- Да, ама аз утре ще изтрезнея, пък ти пак ще си останеш толкова грозна...
Та и аз така си мисля - килограмите сигурно ще ги сваля, ама ти ще си останеш прост и нетактичен.

Любимата ми братовчедка, приятно закръглена, обича да казва по повод коментари за килограмите й - "Да му мислят грозните - аз и слаба и дебела, все ще съм си красива!"

И на мен все по-често ми се случва да ми кажат ,че съм напълняла,става ми страшно криво,защото аз не съм сляпа- виждам.Обаче, за да се почувствам малко по-добре и аз подмятам някоя реплика от сорта-"Я ама и ти си трупнала някое килце"или"Не си се боядисвала скоро,нещо са ти побелели косите"или подобни,не че съм злобна,но те ме провокират.Така че не им оставам длъжна на момента,обаче после винаги ми се насълзяват очите.Разни хора,разни идеали. пожелавам на всички ни по един такъв мушморок,пък нека ни викат,че сме дебели...

Здравейте милички!
Хич да не ви пука!
Хората са лоши,завиждат,за това ги говорят тия работи.
Нали знаете,че има хора които само мислят как да наранят другия.
Въобще не се притеснявайте!
Аз едно време си виках:"Не ме интересува,ако ще и 100 кила да стана,само да си постигна целта",а имате най-хубавата цел в живота си!
На мен пък сега всички ми викат че съм много слаба,направо грозно.
Та това да не е по хубаво?
Гледайте си вас,и не слушайте никого!
Като ви казват тия простотии,просто ги подминавайте с усмивка,това е.

Привет момичета,
Аз пък съм на малко по-различно мнение. Относно килограмите и пълнотата.
Никой не може да ме убеди, че от нищо нещо става. Т. е. онези приказки от сорта, нищо не ям пък дебелея....... Е, такъв природен закон няма. Колкото и каквито стимулации да сме претърпели.
Аз се подлагам на зверска диета /ако трябва/, макар, че не ми е такъв типа, т. е. не съм склонна към напълняване. Но когато се е случвало да кача..... И не бих казала, че самочувствието ми се повдига от това, че съм надебеляла, напротив, повдига се след резултата от отслабването. Тогава се гордея със себе си. Не разбирам хората, които наистина са дебели и имат нужда да отслабнат, как не могат да надвият лакомията си, не могат да се стегнат физически и да положат усилия по въпроса. И как се чувстват добре ако носят еди колко си кг отгоре. И за външносттс и за вътрешността не е добре
Ми просто се стягаш, разкарваш хляб, разкарваш сладкотии,всякакви газурани сладки напитки....., ядеш сухо месо и зеленчуци, правиш по-вече физически усилия и това е.
Не е толкова сложно.
Но явно хората са различни и го приемат по различен начин. Аз съм от тия, дено не се чувстват добре в кожата си  дебели. Не ме интерисува какво казват останалите, просто аз самата не се чувствам комфортно.
Не съм искала да обидя никой, просто споделям мисли
Поздрави

А, и още нещо да добавя. Не е задължително да ви го казват хората от злоба или пък от завис /то не ми е много ясно поради каква причина може да се завижда на някой надебелял /. Аз например съм казвала на доста приятелки, особено млади и дебели, защото ми е болно за тях, защото ги виждам, че се тъпчат и не им пука, че са 100 кг, защото виждам хубавите им лица и формата на бъчва.... Само от добри чувства.

и си права и не си. има състояния при които глада не помага, даже напротив. мъжа ми напр е с хиперинсулинемия. и да яде и да не яде все едни кг си носи. хашимото също има влияние в/у кг и е абсолютно противопоказно гладуването.
като цяло обаче съм съгласна с теб - ако човек не се чувства добре в кг-те си търси начин да си ги свали (или качи) докато се почувства добре в кожата си. ако е от плюскане - спира, ако е друг проблем прави невъзможното да го отстрани. пък ако се чувства добре така както е просто не слуша глупостите на околните

Ами предполагам освен болестни състояния, при които трудно се отслабва, има и психични такива, при които не може да се надвие над лакомията, знам ли...

Лили, какво имаш предвид, че при Хашимото е противопоказно гладуването?
Аз съм с Хашимото и когато се опитвам да сваля 1-2 кила, с много лека диета например, имам чувтсвото, че в момента, в който започна да поотслабвам, от хипофункция преминавам в хиперфункция. Получавам такива симпроми във всеки случай (сърцебиене, повишена тревожност...). Мислех, че си внушавам.

не мога да го обясня добре - не съм лекар, но ровейки се в нета за инфо за хашимото на ок 100 места пишеше че гладуването с хашимото е абсолютно противопоказно. ето дори твоя случай - явно ти влияе на хормоните. не си внушаваш. виж в гугъл, ако не намериш инфо питай някой лекар. но съм убедена че е така, просто не мога да кажа защо.

Лили, няма нужда да се гладува. Гладуването е вредно. Просто се внимава какво се яде, Ако ядеш повечко сурови зеленчуци, месо, по сухо, приготвено на скара например, нискокалорични сирена, изхвърлиш тестени всякакви, сладкотии, не комбинираш месо с картофи..... и още и още, комбинираш това с 2, 3 пъти  седмично активен спорт. Е, няма начин да не се получи някакъв резултат.
Заседналия живот също е голям приятел на дебелеенето .
А при Хашимото обикновено след прием на Л-тироксина може да се получи отслабване. Дори имам спомени, че съм чела в бележката му, да не се приема за отслабване /тийнейджърите напр./
Поздрави

На мен пък мнението на albenanedelcheva ми звучи точно като на човек, който никога не е пушил, да каже на пушач: "Ама как не можеш да се пребориш с цигарите, виж аз как добре се справям!".
Като изключим физическите заболявания, преборването с "лакомията" е точно същото като преборването с всяка една зависимост - т.е. много трудно и свързано с много напрежение. Повечето хора са достатъчно наясно със себе си, независимо от това, което показват. Смятам, че като си знае човек, че е пълен, последното, от което се нуждае е някой друг да му го натяква.
Съветите ти ,albenanedelcheva, пак са като на човек, който бори 2-5кг най-много да влезе във форма. Съвсем неприложими са при хората с истински проблем. При много пълните, ограничаването за известен период от време на цяла (и то най-основната) група храни - зърнени е с временен ефект, който се връща със страшна сила в нови натрупани килограми.
В общи линии смятам, че пълните, както и всички, които се борят със зависимост, се нуждаят от насочване, но само ако си го поискат и се почувстват готови за решителни и постоянни мерки, които ще траят не седмица -две ограничаване, а цялостна смяна на режима на хранене. Основното, от което се нуждаят е подкрепа и чувство за пълноценност. Също така смятам, че непоискани мнения и оценки са нетактични и  ако авторът им се заблуждава, че са "с най-добри чувства" първо да погледне собствените си недостатъци, преди да дава мнение за вида на околните. Смятам, че липсата на тактичност е далеч по-зле от повечето килограми!

Абсолютно подкрепям мнението на Lan .
 
Храната е като наркотик и много, много трудно се преодолява тази зависимост. Ако не си извървял пътя към отслабването (който не е само в диетата и спорта, ами има много тежки психически и емоционални етапи), не може да даваш мнения или съвети, особено ако през целия си живот си свалил най-много 5 кила. Така само можеш  да навредиш.   Няма универсална рецепта или лекарство за отслабване, иначе всички щяхме да сме слаби и нямаше да има нужда от диетолози. Всеки организъм реагира различно на различните храни и си има свой собствен метаболизъм, а да не говорим, че при някои хора пълнотата произлиза от здравословен проблем.
 
Аз също съм привърженик на тактичността, не може да не се съобразяваш кога и какво говориш. Едва ли ще успееш да убедиш някой в нещо, когато той самия не е убеден. По принцип избягвам хора, които натякват на другите тяхното си мнение, особено без да им е искано такова. Друг е въпроса дали са прави или не, защото има пълни, но красиви и грозни, но слаби хора, както и обратното.
 
Светът е шарен ! 

На мен пък мнението на albenanedelcheva ми звучи точно като на човек, който никога не е пушил, да каже на пушач: "Ама как не можеш да се пребориш с цигарите, виж аз как добре се справям!".
Като изключим физическите заболявания, преборването с "лакомията" е точно същото като преборването с всяка една зависимост - т.е. много трудно и свързано с много напрежение. Повечето хора са достатъчно наясно със себе си, независимо от това, което показват. Смятам, че като си знае човек, че е пълен, последното, от което се нуждае е някой друг да му го натяква.
Съветите ти ,albenanedelcheva, пак са като на човек, който бори 2-5кг най-много да влезе във форма. Съвсем неприложими са при хората с истински проблем. При много пълните, ограничаването за известен период от време на цяла (и то най-основната) група храни - зърнени е с временен ефект, който се връща със страшна сила в нови натрупани килограми.
В общи линии смятам, че пълните, както и всички, които се борят със зависимост, се нуждаят от насочване, но само ако си го поискат и се почувстват готови за решителни и постоянни мерки, които ще траят не седмица -две ограничаване, а цялостна смяна на режима на хранене. Основното, от което се нуждаят е подкрепа и чувство за пълноценност. Също така смятам, че непоискани мнения и оценки са нетактични и  ако авторът им се заблуждава, че са "с най-добри чувства" първо да погледне собствените си недостатъци, преди да дава мнение за вида на околните. Смятам, че липсата на тактичност е далеч по-зле от повечето килограми!

Евала, Лан, перфектно написано! И в рамките на добрия тон; албена да ме извинява,н о изобщо не бях съгласна с постинга й; реших да си замълча, че имаше вероятност да вложа повече емоция.

И още нещо като допълнение -  само един закоравял пушач, който иска да спре цигарите може да РАЗБЕРЕ друг закоравял пушач. Изключения няма. НЯМА. И за хората с наднормено тегло предполагам, че важи същото.
Има случаи, при които независимо колко ще намалиш количеството храна/калории пак си оставаш дебел. Аз имам пример - моя много добра приятелка, която яде колкото мен (преди да забременея), много се движи, но съвсем откровено си е доста дебела и винаги е била такава, заради различни хормонални проблеми. Тя дали не е искала да има прилична фигура? И дали не е предприемала сериозни мерки за това? Хайде, нека не давам глупави отговори на глупави въпроси.

   и аз съм съгласна с мнението на Лили.Аз през деня ям или плод  или нищо,а вечер(към 19ч.) салата и месо.Отделно пия и Сиофор,а не свалям грам.До преди 2 месеца си хапвах и сандвичи и пици и не качвах кила.Сега съм само на гореизбоените неща и нищо не съм свалила.Ми то излиза,че е все тая какво ям.Направо ми писна вече.А идва лято,море,плаж..... ужас.