Мили момичета от една година насам съм напълняла(не е кой знае колко много), но винаги се намира някой, който с удоволствие да ми го натяква. Ето вчера например една позната, която съвсем мило поздравих и попитах как е тя и семейството й, вместо "Здравей" ми каза, че не можела да ме познае. Когато я попитах Защо, отговора беше показан с ръце описващи голям кръг. Много ми стана огорчено и цял ден ми беше адски криво. Мислех си дали трябва да общувам с подобни хора, които внасят смут и обида в душата ми. Както всички вас си мечтая за бебе и си мисля, че подобви отрицателни емоции нямат място в сърцето ми.
Вие имате ли подобни проблеми и как постъпвате в такива случаи?
Успех със бебеправенето на всички вас!

Здравей, мила!
И аз последната година съм качила 6-7кг., но не ми пука от намеците на околните. Имам си цел - бебе и само тя е важна на този етап от живота ми, а после ще му мисля.
Това е съвета ми и към теб - не се притеснявай от хорски приказки, а гледай ти да си добре и да се чувстваш комфортно.
Успех!

и аз съм качила нещичко, но аз си го натяквам много повече и много по-често от околните...не че си помагам така, и не че нещо мога да променя...ама си се жалвам на себе си. и кво от тва. поне в момента за килограмите си нищо не мога да направя. а околните се опитват да ме утешат за сега. даже благородно ме послъгват

ако тези намеци те карат да се чувстваш чак толкова зле, ограничи или прекрати контактите си с тези хора. но и аз мисля че е далеч по-важно как се чувстваш ти, а не какво ти говорят хората. в случай че и ти се чувстваш зле от напълняването си ако можеш поотслабни, ако не - преглътни го.

и аз съм качила нещичко

ахъм - има, няма 5-6 грама

Цитат на: лили в Април 18, 2007, 22:22:15 pm

и аз съм качила нещичко

ахъм - има, няма 5-6 грама

както вече казах

даже благородно ме послъгват

... вместо "Здравей" ми каза, че не можела да ме познае.

Ти пък й кажи, че веднага си я познала по блестящия ум и по впечатляващата тактичност. 

 

janeta, цял живот съм била от дебеличките и много добре разбирам колко са "тактични" хората. Въпросът е ти да не допускаш това да те наранява. Хората са различни, килограмите им също, в това е интересното на този свят! Специално пък, чак толкова "тактичните" ги отрязвам от раз. :DВсе намирам как да ги накарам да се чувстват поне толкова неудобно, колкото са ме накарали да се чувствам и аз. Ето, предложението на Мели е супер!

Хм, и аз не съм фиданка от известно време , само че, за съжаление, причината не е каквато ми се иска.
А забележките опитвам да разбера на какво се дължат - дали на вродена липса на такт (аз съм такъв случай, тежък при това, стрелец до мозъка на костите ), или на злоба извън референтните граници .
И в двата случая хуморът помага най - много - д - р Мели е права:

Публикувана от: Мели
Ти пък й кажи, че веднага си я познала по блестящия ум и по впечатляващата тактичност.  Laughing

Хихииккк.... Моят отговор в случая е следния...

Ми ти кат пазиш линия, аз пък си пазя окръжност 

абе и аз не съм фиданка, при мен проблема е, че всякакъв вид хормонални лекарства образуват 'окръжност' около задника ми.а от 4 месеца съм на такива.в началото се впрягах като ми кажеше някой, ама сега хич и не ми дреме.крайната цел е много по-важна, не е ли така?като ти се роди бебето, като започнат безсънните нощи, ще те видя тогава каква вейка ще станеш.

Аз също напълнявам от стимулациите - това си мисля, че е неизбежно. Дори си спомням, че сестрата на мъжа ми като правеше опити напълняваше много, а тя е направо скелет. Хич да не ти пука! Кажи, че така се чувстваш по-стабилна и по-красива.

Цитат на: ultra в Април 18, 2007, 22:28:53 pm

Цитат на: лили в Април 18, 2007, 22:22:15 pm

и аз съм качила нещичко

ахъм - има, няма 5-6 грама

както вече казах

Цитат

даже благородно ме послъгват

Леко да се засрамиш, Лиленце-пиленце! Свалила си, откакто те познавам. До теб се чувствам като бъчвичка 

Жанета, тегли една майна на хората, които те обиждат и не им обръщай внимание. Особено пък за такива дребни нещица, като теглото. Аз съм 10 кила отгоре, но не давам да ми го натякват.

Нпълно те разбирам много е неприятно от  такива коментари.Аз като бях на 15,16 год.бях пълничка и след като завърших гимназия със всички сили успях да отслабна до заветните 49.кг,но малко след това започнаха проблемите с кистите,противозачатъчни,2 операции,диферелин и сега след този диферелин много напълнях и ми е адски тежко,и на мене дори и нашите и приятелят  ми казват "напълняла си"и ми става адски болно,плача ама..........какво да се прави 

Мели, ти си пич ! Рали, и ти!

janeta, вече имаш 2 добри идеи. Не се връзвай на човешката простотия и нетактичност, тя край няма, а ти си имаш други приоритети. Късмет по това направление!

Жанета, тази твоя позната е АПСОЛЮТНА ПРРОСТАЧКА!
 

Жанета, разбирам те как се чувстваш, макар при мен да е друго положението. Аз пък съм много слаба - и единственото място, на което имам повече "месце" е дупето. Имала съм подмятания от рода на "Как имаш толкова голям задник, при положение че си толкова слаба?". И то при положение, че съм 48-49 кила?! Освен да отслабна до 40? Ама хората дето си нямат друга работа и търсят кусури на другите, винаги ще намерят за какво да се подиграят. Или ще си много дебел, или няма да имаш цици (това също са ми го казвали - ще кажеш, че нарочно съм ги стегнала да не могат да растат  )Аман от простаци. Хич да не ти дреме от такива - най-често са комплексари, търсещи недостатъци на другите, за да се успокоят, че те не са толкова зле.
Обичай се! Аз си обичам голямото дупе Имам приятели с най-различни "размери" и въобще не ги оценявам "по дебелина", а по това какво имат в главатаааа 

Обичай се! Аз си обичам голямото дупе Имам приятели с най-различни "размери" и въобще не ги оценявам "по дебелина", а по това какво имат в главатаааа 

Напълно съм съгласна. Ако не се харесваш, направи необходимото, за да отслабнеш. Ако не можеш, заради някакви лекарства, просто го приеми. аз също много се депресирам като понапълнея, и много се радвам като сваля някое друго килце.

за малко разтуха: в градчето откъдето е мъжа ми имат малко по-различни разбирания за слаб и дебел. като бях напълняла и ме видя някаква негова леля и като ми се зарадва и вика: "Ех, как си се пооправила!" ужас, а аз хич не съм кльощава, че да се пооправям... сега така се бъзикаме 

важното е да не ти пука от коментарите на злобни и глупави хора. виж ако ти самата не се чувстваш добре в кожата си, тогава не е добре - но има много неща които могат да се направят, за да се почувстваш:)

То и при мен положението е от другата страна. Напоследък доста съм свалила.
И под път и над път ми казват:
 "Абе много си отслабнала...Бузите ти никви ги няма (не че някога съм имала бузи). Да вземеш малко да понапълнееш".

Направо ме стрелкат вече в слабото място.
Е, то - хубав съвет. И аз искам да понапълнея, и хич не се харесвам такава, но какво да направя.(45 кг съм)

Ама като от нерви нито спя нито ям като хората...то как да се залепи нещо...
Усмихвам им се и казвам че съм на диета.... (поне да ми завиждат че при мен диетата работи, ако не друго)....
То, к`во да им кажа... к`во да им обяснявам... като нито хабер си имат от проблемите ми, нито ще ме разберат...
Така че и ти... не им обръщай внимание, пък ако можеш следващия път отговори така както Мели ти е казала.

Жанета, не им се връзвай на тези приказки.  При нас май е обичай да се забелязва само формата, защото гледат само външните, телесните очи. Любимо на мнозина е да се правят безпардонно и нетактично подобни констатации, като явно се цели да се засегне коментирания човек. Жалкото е, че това е доста разпространено явление и сред продавачките, които още като те видят и те измерят с поглед и изстрелят: "А, това няма да ви стане, много сте едра". Идва ти да и завъртиш един, ама айде, щото работодателят и е някой роднина, който няма да разбере какви точно са ти претенциите. За подобни намеци в чужбина ще те уволнят, ако има оплаквания, щото прогонваш клиентите.