Здражеите!
При мен наи-трудно е след като видиа отрицателен теста си и с това няма свикване....Последният път се затворих за 10 дена и не излязох от къщи, само пла4 и мъка..Как да се дигна след такова състояние, за да намериа сили да продължа борбата?

Здравей! В живота си човек преживява тежки моменти по различни поводи. Всеки от нас е плакал и е бил тъжен. Тъгата като емоция е една от базисните и най дълбоки човешки чувства. Важно е човек да я изживее, но да не и позволява да го завладее. Трябва да знаеш, че има специалисти, които могат да те разберат и да ти помогнат по- лесно да излезеш от това състояние. Мисля, че е важно и да има с кого да споделяш чувствата си. Затова съветвам моите пациенти да имат емоционален консултант до себе си още от началото на лечението, защото така ще бъдат по- устойчиви. Разбирам, че ти е тежко, но не губи вяра и надежда. Всичко е в твоите ръце! Успех!

Здравейте, Милена! Искрено Ви благодаря за подкрепата! Мисля, че всички тук имаме нужда от нея!

Чак сега видях темата!Радвам се много,че сте сред нас Милена Божилова.
Лично аз усещам,че имам нужда от подобна консултация,от подкрепа и разбиране.Получавам  огромната подкрепа на близките,но понякога тя не стига.Човек има нужда да сподели проблема си със специалист.

 

Здражеите!
При мен наи-трудно е след като видиа отрицателен теста си и с това няма свикване....Последният път се затворих за 10 дена и не излязох от къщи, само пла4 и мъка..Как да се дигна след такова състояние, за да намериа сили да продължа борбата?

Здравей! Всеки човек преживява тежки моменти по различни поводи. Тъгата е едно от базисните и най- дълбоки човешки чувства. Хубаво е в такива моменти да споделиш с някой който да те разбере. Трябва да изживееш тъгата си , но да не се оставяш да те завладее. Не губи вяра и надежда и знай, че не си сама. За да мога да те посъветвам нещо по- конкретно трябва да се срещна с теб, защото не те познавам и съответно незнам кои са твоите силни страни. А психологията както е известно няма готови рецепти. Желая ти успех!

Здравейте Милена
Радвам се, че все повече специалисти отделят от свободното си време за да помагат на момичетата във форума.
Бихте ли препоръчали къде можем да направим подобно посещение при психолог в пловдив или по-на юг и изобщо има ли  такива които да откликнат на тревогите и емоционалните ни проблеми, без да гледат с насмешка, освен в софия?


Благодаря предварително 

Здравейте! За съжаление не  познавам други психолози, които да работят в сферата на репродуктивните технологии. Но ако ми кажете къде освен в Пловдив Ви е удобно да отидете за консултация мога да помисля за някакъв вариант.

Здравейте и от мен!
Преди всичко искам да Ви благодаря за отзивчивостта и готовността да ни помагате!
Както и много други, така и аз мисля, че имам нужда да говоря с точно такъв човек, тъй като не мога да среща разбиране в обкръжаващите ме...а наистина, човек като поговори и сподели, олеква.
Останах силно разочарована от близки приятели, с родителите си и сестра ми не споделям, за да не ги притеснявам излишно, колегите - колкото и да усещат болката ми, не успявам да ги допусна и тях...
искам да говоря, на моменти искам да крещя, искам някой да ме чуе, искам рамо, на което да поплача, искам човек, който просто да ме излуша и окуражи...просто искам да споделя и да бъда разбрана, а не да ме гледат със съжаление.
Благодаря че Ви има!!!
Попътен вятър и усмивки!

Останах силно разочарована от близки приятели, с родителите си и сестра ми не споделям, за да не ги притеснявам излишно, колегите - колкото и да усещат болката ми, не успявам да ги допусна и тях...
искам да говоря, на моменти искам да крещя, искам някой да ме чуе, искам рамо, на което да поплача, искам човек, който просто да ме излуша и окуражи...просто искам да споделя и да бъда разбрана, а не да ме гледат със съжаление.

Това все едно аз съм го писала ...

Здравейте и добре дошла ,Милена!
Интересно ми е ,какво мислите за нашумелия напоследък ,транссърфинг?
Според вас ,е ли той добър метод за лекуване на емоционална болка или е просто за хора с излишък на вяра?

Поздрави!

Здравейте! Не използвам този метод в практиката си , така че не мога да дам мнението си относно това, дали той работи или не. Това, което съм чела представя транссърфинга като технология за управляване на реалността, и то твърде своеобразна. Тук целта не се постига, а в повечето случаи сама се реализира.Основната идея на транссърфинга е основана на предположението, че съществува пространство на варианти, където се съхраняват сценариите на всички възможни събития. Броят на техните вариантите е безкраен. Мисля си обаче, че не може да се оценява дали една техника или метод работят изобщо. По важното е как се отразяват върху конкретния човек и дали му вършат работа. Поздрави!

Благодаря Ви , мнението на професионалист беше важно за мен!
На мен лично ,този метод ,много ми помогна , дори само с това ,че релаксира затормозеното ми съзнание.

Поздрави!

здравейте, радвам се, че ще има с кого да поговоря за своите вълнения по дългия и не винаги лек път на зачеването!

Здравейте госпожо Божилова! Казвам се Силвия. Искам да попитам за проблема следродилна депресия. Защо много жени, при които всичко минава добре след раждане изпадат в депресия? А моя случай е следният: имах нормална бременост, без проблеми. Но нещо стана по време на раждането....бебето не можа да излезе и се задуши. Беше голямо. А и мисля че докторите не овладяха ситуацията, защото те ми го казаха - не директно,  разбира се. Та как да се чувстваме ние, защото знам че не съм само аз със този проблем. Опитвам се да се държа. Всички ми казват че съм силна, но докога?
Предварително Ви благодаря!

Здравеите , 
мн.  бих  искала и  аз  да  разбера това

Искам да попитам за проблема следродилна депресия. Защо много жени, при които всичко минава добре след раждане изпадат в депресия

Благодаря   Ви  предварително.

Здравейте госпожо Божилова! Казвам се Силвия. Искам да попитам за проблема следродилна депресия. Защо много жени, при които всичко минава добре след раждане изпадат в депресия? А моя случай е следният: имах нормална бременост, без проблеми. Но нещо стана по време на раждането....бебето не можа да излезе и се задуши. Беше голямо. А и мисля че докторите не овладяха ситуацията, защото те ми го казаха - не директно,  разбира се. Та как да се чувстваме ние, защото знам че не съм само аз със този проблем. Опитвам се да се държа. Всички ми казват че съм силна, но докога?
Предварително Ви благодаря!

Здравей Силвия! Нещата, които искам да ти кажа са много лични. Ето защо бих те помолила да ми изпратиш лично съобщение или на m_bozhilova@abv.bg, за да може отговорът ми да е достъпен само за теб. Поздрави!

Здравейте и от мен, госпожо Божилова.
Благодаря Ви за подкрепата и помощта, която оказвате на всички жени тук,който споделят проблемите си!
Моят проблем е с малко повече давност. От 5 години се опитваме да имаме дете, преди две години след немалко опити родих - бременността беше резултат от инсеминация. За съжаление детето почина няколко дни по-късно поради прееклампсия в 9-ти месец. Още преди да забременея бях започнала да изпадам в депресивни състояния, но след смъртта на детето ми, състоянието ми се влоши. Емоционално успях донякъде да се стабилизирам, но останаха проблеми като безсъние и други подобни. Влача си ги досега. Не мога да кажа, че съм преживяла загубата - мисля, че такова нещо не може да се преживее. Но успях да стъпя на краката си и да продължа живота си. Януари месец тази година след още 5 инсеминации направих спонтанен аборт. Не съм така дестабилизирана емоционално както преди две години, но безсънието ми се влоши, също така се влоши аритмия, която имам също от дълго време, както и други подобни физически проблеми. Мисля, че ще ми бъде полезна една консултация с психолог, но в Стара Загора, откъдето съм аз, не познавам специалисти, които да имат поглед и върху стерилитета. Какво бихте ме посъветвали?
Благодаря Ви предварително!

Здравейте и от мен г-жо Божилова! Искрено се радвам, че Ви намирам тук. От м.Март съм пациентка в ЦРЗ"НАДЕЖДА" и доста честичко ми се е искало да се срещна и с Вас, за да се опитам да пооправя кашата в главата си, но все нещо ме спира. Вероятно е факта, че всички покрай мен приемат поведението ми като преигравка. От 6 години съм в клуба на чакащите. Имам един спонтанен аборт в 16г.с.през 2001 и една извънматочна бременност през 2003. Бях се отчаяла тотално, когато чух за "доктора със златните ръце", както всички наричат д-р Стаменов и реших да си запиша час. Не вярвах в нищо и в никого, когато за първи път прекрачих прага на клиниката.Не бях споделяла с никой тревогите си. Дори съпругът ми не подозираше колко се измъчвам (и май така беше по-добре). Направиха ми ХСГ - видя се, че има проблем, който доктора отстрани преди няколко дни с лапароскопия. Сега самата аз вече имам НАДЕЖДА, но някакси всичко около мен ми се струва нереално. Какво имам в предвид ли? Ами от няколко месеца започнахме доста да се караме със съпруга ми. Каквото и да ми каже аз го приемам така ссякаш е насочено именно към проблема ми и избухвам в плач и някакви глупави самосъжаления. Осъзнавам, че не реаргирам правилно, но то е някак по-силно от мен.Няколко пъти вече му казах, ако иска да се разведе, че няма да му пореча по никакъв начин ( а не го искам), че от мен нищо не става и че немога да му дам нищо. От това, че съм в такова състояние имам чувството, че всяка негова дума е срещу мен и от всичко извличам подтекст - проблема със забременяването. Ето и сега отново - доктора ми каза след лапарото, че вече всичко е наред и, че скоро би трябвало да видя двете черти, но аз пак изпадам в такова състояние, че започвам да си мисля как нищо хубаво досега не съм направила, и че даже това което при другите жени ( в повечето случаи ) става от въздуха - бременност - аз и него немога да го свърша както трябва. Бих се зарадвала на Ваш съвет!
Поздрави!

Здравейте, госпожо Божилова,от четири години се борим за бебче.Правили сме си всички необходими изследвания/хормонални,генетични,имунологични,спермограма и т.н. просто всички/гинеколога ми заключи, че всичко е на психична основа/стерилитет с неясен произход/.Незнам какво да правим от тук на сетне.Живеем с родитлите на съпруга ми.Те не ме притесняват с намеци, но явно подсъзнателно съм притеснена.Как да се отпусна и да не мисля за проблема, с медикаменти, но какви?Ако можете препоръчайте ми психолог в Плевен ,работещ в сферата на репродуктивното здраве.

Здравейте,Милена Божилова.Благодаря 4е сте сред нас и помагате.

Милена Божилова, добре дошла!!! Вкички ние тук имаме нужда от Вас!

ЗДравейте Доктор Божилова!
Радвам се че имам възможност да споделя проблема си с психолог,който се занимава в областта на репродуктивното здраве.
Моят проблем е че страдам от депресия.От година и половина пия таблетка ривотрил от 0.5 мг.понеже не се чувствам готова да спра лекарството,гинеколожката ми ме посъветва да поискам от психиатъра да го смени с друг препарат след като искам да забременея.
Много се вълнувам и силно искам да имам детенце.Мислите ли че е разумно да нося ембрион и да вземам лекарства.
В противен случай за да ги спра трябва да остана само в къщи за първите три месеца и това съвсем ще ме подтисне,но ако е единственото решение бих го направила.