Здравейте,Доктор Стаменов!
Ето накратко моята история:
През април 2003 г ми направиха коремна операция по спешност,тъй като имах киста без да знам и тя се спука.Три години по-късно,случайно ми откриха друга киста с ехограф,последва втора коремна операция и една ужасяваща диагноза – ендометриоза.След това бях на четири месечно лечение със Золадекс и още два месеца с Дефирилин.Мисля,че е излишно,докторе,точно на Вас да се обяснява ужасът,който изпитват всички момичета в такъв момент и колко много отрицателна емоция се изразходва,докато се намери правилният път…За мое щастие го намерих във Ваше лице!!!Първата ми и последна среща с Вас беше през януари тази година – тъкмо ми бяха били последната инжекция.Направихте ни спермограма на съпругът ми и цветна снимка на мен,с добри,но не и идеални резултати.Посъветвахте ме след първият ми цикъл да започнем с бебеправенето и…в момента съм бременна в деветия месец!!!Няма по-щастливи бъдещи родители от нас доктор Стаменов!!!Но въпроса,който не спира да ме гложди е – възможно ли е чисто физически,да родя по естествен начин или пак ще се наложи хирургична намеса(секцио),която на мен ще ми е трета подред,и ако дай Боже някога пак забременея,пак ли така,с ножа,безконечно…???Да настоявам ли за раждане по нормален начин и то след две коремни операции?И другият ми въпрос е – засега с Вас надхитрихме болеста,но как да я прогоня от мене,когато вече няма да съм бременна???Дано въпросите ми не Ви се сторят глупави,но аз Ви уверявам,че веднъж минеш ли през подобен Ад,започваш да се чудиш дали всичко е наред с теб,с бременноста ти,с детето ти…И сега накъде,Доктор Стаменов???
Когато ми отговорите,най-вероятно вече ще съм родила,но няма да спра да вдъхвам Надежда на момичетата с подобни проблеми и да им покажа,че аз съм живият пример за „монетата на дъното на джоба”…Ще чакам отговорът Ви с нетърпение.Желая Ви само положителни емоции!!!
Петя