То БТ винаги така, ама после... Тоя път си пия биричка и си правиме сърчица, никакво пазене пък, предишните пъти толкова се пазих, а всичко е било напразно. Сега даже се усещам, че изобщо не чакам, прекарвам си дните, както преди време, когато още не бяхме решили да имаме бебе, хич не мисля (е, добре де, от време на време по малко). Ама хем е така, хем като малко ми се махнат работните задължения от главата ми е някак си меланхолично и ме избива на рев.
Благодаря ви за подкрепата, момичета, толкова сте мили!